Politico: На Европа взе да й писва от българските "игри с руския газ"

"Що се отнася до енергийната империя на Русия, България дава с едната ръка, а с другата взема и на Европа взе да й писва", пише европейското издание Politico. Публикацията излиза няколко дни след скандала около износа на руски петрол от „Лукойл“ до други страни в ЕС.

Изданието припомня, че преди месец София удари Русия с нов данък върху износа на газ за ЕС, опит на новата реформаторска администрация на страната да подобри репутацията си на приятелска страна към Запада и да удари по военния фонд на Кремъл. Този ход обаче разгневи съседите на България и самия проруски президент на страната (Румен Радев), който поиска от най-висшия съд да преразгледа законността му.

Експерти заявяват, че правителството не може да твърди, че страната наистина е твърда към Русия: По-рано тази година страната сключи газова сделка с Турция, която може да помогне на Москва да възстанови контрола си върху енергийните доставки в ЕС.

Противоречието подчертава тънката линия, по която България отдавна върви в рамките на Европа.

От една страна, България се стреми да се отърси от историческата си репутация на подставено лице на Москва в ЕС след руската инвазия в Украйна. Въпреки това дори най-външно прозападните партии в България все още се борят да изкоренят дълбоко вкорененото влияние на Москва в страната, от енергийния сектор до службите за сигурност.

Газовата сделка на страната с Турция, която според експертите ще спомогне за засилване на ролята на Русия като доминиращ енергиен доставчик в Югоизточна Европа, вероятно ще подхрани недоволството в Европа относно лоялността на София. ЕС се опитва да се откаже напълно от зависимостта си от изкопаемите горива на Москва до 2027 г. нещо, което договорът на България с Турция може да затрудни.

"Българското правителство се опитва да изпрати ясен сигнал на своите съюзници в САЩ и Европа, че се придържа към евроатлантическия дневен ред за подкопаване на руското влияние“, заявява Мартин Владимиров, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията. "Но в същото време то се опитва да запази ключови икономически интереси, свързани с това руско влияние, не само в България, но и в региона на Югоизточна Европа."

Българското правителство не е съгласно. "Ние не се опитваме да печелим политически точки с никого", заявява българският финансов министър Асен Василев пред Politico, добавяйки, че от както партията му е на власт след нахлуването на Москва в Украйна, "политиката, е... да премахне българската вкоренена горивна зависимост от Русия".

Данъкът, твърди той, ще намали печалбите на Русия от газ "драстично".

Ясен сигнал

Когато миналия месец България наложи данък от 10 евро (19.72 лева)  за мегаватчас върху руския газ, транзитиращ през страната от Турция, тя твърдеше, че този ход ще помогне за набирането на 1,2 милиарда евро (2.37 милиарда лева) в много необходими на страната средства, като същевременно удари военните приходи на Москва.

Василев настоя, че България може да налага каквито такси иска, а "Газпром", руският енергиен гигант, "е свободен да използва алтернативни маршрути за доставка, ако не иска да плаща български национални данъци". Той настоя, че съседните страни нямат причина да се притесняват, тъй като потоците не са спирали и "не виждам защо биха имали проблем с данъка" е заявил той.

Мярката обаче веднага предизвика гнева на руските вносители на газ в съседство.

Страни като Сърбия и Унгария, които се противопоставиха на призивите да се откажат от руския газ, също са загрижени, че този ход ще означава покачване на сметките за техните потребители. Двете страни разкритикуваха този ход в съвместно изявление, твърдейки, че данъкът може да застраши енергийните им доставки.

Междувременно Гръцката федерация на предприятията, която представлява половината от бизнес дейността в страната, миналата седмица заяви, че ще отнесе въпроса до Брюксел с аргумента, че данъкът "нарушава законодателството на ЕС" и ще наложи "допълнителни тежести върху всички сектори, предприятия и потребители".

Андраш Гюрк, евродепутат от управляващата в Унгария партия "Фидес", заявява че "българското решение подкопава сигурността на доставките на държавите-членки на ЕС", предупреждавайки, че може да застраши 55 процента от вноса на газ, преминаващ транзитно през България към Югоизточна Европа и да доведе до скок на цените преди зимата.

Това "е враждебен ход" и е "неприемлив", коментира той пред европейското издание, след като подаде жалба до Европейската комисия.

Засега изпълнителната власт на ЕС подкрепи България. Данъкът е "национална мярка и следователно зависи от България да реши къде да разпредели приходите", коментира говорителят на Комисията Тим Макфи миналия месец.

В крайна сметка ходът е по-скоро за спечелване на дивиденти от ЕС, отколкото за оспорване на енергийната зависимост на блока от Русия, според анализатора Владимиров.

Данъкът "няма механизъм за принудително изпълнение" и ниска такса за неспазване до 50 000 евро (98 608 лева), посочва Владимиров, добавяйки, че правителството знае, че руската държавна газова компания "Газпром" може да "заведе арбитражно дело срещу България" и че може спечеля.

Руска хватка 

Независимо дали България е сериозна или не за облагането на Русия с данък, експертите предупреждават, че това също така тихо отваря вратата за Москва да засили ролята си на доминиращ доставчик на газ за Югоизточна Европа – предоставяйки на Русия значителни лостове за влияние в региона.

Като част от по-широка сделка, подписана между българската държавна газова компания "Булгаргаз" и нейния турски партньор "Боташ" през януари, първата се съгласи да предостави на турската компания достъп до българските тръбопроводи, за да продава газ за вътрешно потребление и през граничния пункт Странджа-Малкочлар що се отнася до съседните страни.

Съгласно правната рамка, създадена от този пакт, "Боташ" обяви редица споразумения за доставка на газ, като унгарската MVM, румънската OMV Petrom и молдовската East Energy Gas Trading подписаха сделки за доставка през последните месеци. 

Проблемът е, че газът почти сигурно идва от Русия, която доставя на Турция чрез подводните тръбопроводи Турски поток, според старши анализатор във фирмата за пазарно разузнаване ICIS.

Въпреки че вносът може да идва от Иран, Азербайджан или втечнен природен газ, пристигащ в неговите пристанища, "няма друг производител' освен Москва, който да може да продава на ниските цени, наблюдавани в момента на българската газова борса, които са рязко намалени в сравнение с европейските референтни цени, коментира турският анализатор.

И тъй като "не можем да проверим … дали това е руски газ", заявява Делян Добрев, български депутат, който председателства енергийната комисия в парламента, "Боташ" може да купува повече руски газ, да го доставя до България и да му предоставя документи за произход на друг газ защото те имат смес от различни газове в Турция.

Тъй като турско-българският тръбопровод може да обработва до 10 милиарда кубически метра газ с някои технически корекции, това означава, че Москва може да задоволи цялото допълнително търсене в Югоизточна Европа и Западните Балкани, което все още не е договорено с тях, според турския анализатор.

Резултатът е, че "Русия възвръща хватката си в региона, но с новооткрити енергийни лостове, а също и политически такива" извън полезрението на ЕС, който няма надзор над Турция, обяснияват от Politico.

"Булгаргаз" заяви, че сделката му с турската Боташ ще даде достъп до нейните тръбопроводи за доставки от "страни без санкции, ембарго или каквито и да било търговски ограничения", като същевременно се аргументира, че "не е страна" в сделките на Боташ в по-широкия регион.

Виталий Септефрат, технически директор в молдовската East Energy Gas Trading, заявява, че няма "политически рискове" в "чисто бизнес ориентираната сделка", която има за цел да помогне на Молдова да "престане да разчита на руския газ". Министърът на енергетиката на страната Виктор Парликов отрече всякакъв непосредствен риск за доставките, тъй като молдовската енергийна фирма в момента не доставя никакви потоци. "Всичко, което тази компания ни даде досега, са новини – не газ", коментира той. 

Министерството на енергетиката на Румъния заяви, че OMV Petrom е "официално уверил" правителството, че "газът от "Боташ" не е с руски произход", добавяйки, че страната може "по същество да покрие 100 процента от нуждите си от вътрешно производство и съхранение'. MVM, Gazprom, "Боташ", OMV Petrom и енергийните министерства на Унгария и България не са отговорили на въпросите на Politico. 

Вързани ръце

Не всички са убедени от уверенията, че газовата сделка с Турция е неуместна.

Оттогава Комисията започна разследване на споразумението, според писмо, с което от Politico са се запознали, на фона на опасения, че то облагодетелства българските и турските газови компании за сметка на техните конкуренти. 

Този ход също предизвика безпокойство в някои столици на ЕС.

Газовият ход на България означава "заобикаляне на политиката на диверсификация, отново да станеш зависим от Русия, а сега и от Турция, давайки им пари и отново лост за влияние върху ЕС", е коментирал дипломат от една от страните от блока, който е пожелал да остане анонимен.

Сега българското правителство призна, че сделката не е трябвало да бъде подписвана от предишното служебно правителство и започна разследване. Василев заяви, че проучва дали сделката има смисъл от търговска гледна точка, но настоява, че има мерки България да проследява страната на произход на газа.

Но ръцете на София по отношение на споразумението са вързани, заявява Владимиров, като страната е принудена да отделя 2 милиарда евро (3.94 милиарда лева) годишно, ако отмени сделката.

И независимо дали им харесва или не, правителството сега е "заседнало в сделката и те се опитват да отвлекат вниманието от нея", е допълнил той.