Д-р Мария Трифонова: В периода 2025-2030 г. трябва да имаме алтернативните на въглищата енергийни източници

На фона на протестите на миньорите, които не искат затваряне на мините, ние говорим по-скоро за протест срещу липсата на яснота какви са енергийните перспективи на България. Ако страната ни имаше ясни позиция за реализиране на Зеления преход и преминаването от въглища към различни видове чиста енергия, щяхме да си спестим манипулативните опити да се убеди обществото, че ще остане без енергия, с които за пореден път се аргументира нуждата от субсидирана заетост и държавна помощ на един отиващ си отрасъл. 

Едно от важните предизвикателства е определяне на енергийния микс

и кой вид енергия какъв дял да има в енергетиката на страната, с което несъмнено са свързани много интереси.

Затова разговаряме с д-р Мария Трифонова, бивш заместник-председател на Комисията по енергиен преход (КЕП) към Консултативния съвет по Европейската зелена сделка (КСЕЗС). Комисията трябваше да подготви доклад на база на конкретно моделиране за развитието на енергийния сектор занапред.

Какво се случва реално? Реално моделирането на сценариите за развитие на сектор електроенергетика е готово, но на членовете на  Комисията по енергиен преход, не беше дадена възможност да работят по доклада, представен в КСЕЗС, който според замисъла на реформата трябва да е експертен доклад, изготвен от тях, с цел информиране на политиките, които да доведат до климатична неутралност в срок до 2050 година. Предложенията и констатациите на експертите и заинтересованите страни остават приложени в края на документа и незадължително отговарят на изводите, направени в него, сподели д-р Трифонова.

Себестойността на единица енергия от ТЕЦ-вете, изгарящи въглища, се очаква да се покачи с повече от 6 пъти до 2030 г.

Какво показва моделирането? Отговорът е еднозначен и само препотвърждава и други експертни анализи, правени за региона.

При запазване на тенденциите за покачване на цените на въглеродните квоти, въглищата се оказват икономически неизгодни още след  2025 година. Оттогава започва стремглаво покачване цената на квотите и в следствие на европейското законодателство, след 2025 г. държавата няма да има механизъм за подпомагане на въглищната енергетика.Дори и такъв механизъм да бъде договорен в противоречие с европейските регламенти, себестойността на единица енергия от ТЕЦ-вете, изгарящи въглища, се очаква да се покачи с повече от 6 пъти до 2030 г. и остава неясен въпросът кой ще поеме този разход в период, в който се очаква и домакинствата да излязат на либерализиран пазар. Анализите сочат, че делът на енергията от въглища трябва да се намали драстично още преди 2030 г. и да се въведат алтернативни мощности, за да се запазят борсовите цени в страната в синхрон с регионалните. Министерство на енергетиката вижда решение във въвеждането в експлоатация на два нови ядрени реактора –единият планиран да оперира към 2035 година, а другият към 2040 година, посочи д-р Мария Трифонова. Тези планове обаче по-скоро избутват навлизането на нови вятърни мощности във времето, а те са необходими на системата още към 2030 г., за да се балансира микса от променливи възобновяеми източници на енергия. Според нея няма и икономическа логика да се приоритезират инвестициите в атомна енергетика за сметка на инвестициите във възобновяема енергия

Новите инвестиции в атомна енергетика изместват във времето разгръщането

на възобновяемите енергийни технологии

Намираме се в изключително сложна ситуация на преход, в който съществуващите инвестиции в енергийния сектор отдавна са изплатени, а предстоят да бъдат направени нови, за да се гарантира трансформацията и модернизацията на отрасъла. Тях ще изплащаме  през следващите 10-12 години и те ще определят конкурентоспособността на произведената в страната електрическа енергия на регионалните пазари, коментира д-р Трифонова. Разгледаните в Комисията по енергиен преход модели симулират почасовото търсене и предлагане на електроенергийните пазари в България и региона. В резултат на тях се прогнозира цената на единица произведена енергия на всеки енергоизточник, като се вземат под внимание обемът на необходимата инвестиция, оперативните разходи и амортизация. В заложените от Министерството на енергетиката планове за нови ядрени мощности изглежда инвестиционните разходи са силно подценени, тъй като се постигат цени от 70-90 евро за МВч, докато по последни разчети на Международната енергийна агенция новите ядрени мощности са с разходи от 120 евро за МВч. Необходима е детайлна оценка относно разходи, ползи, предвидена използваемост и реалистична времева рамка, които да съпровождат политическите решения за многомилиардни инвестиции в нови атомни мощности. Според моделирането например вятърната енергия излиза два до три пъти по-евтина от атомната енергетика дори като се имат предвид допълнителните разходи за баланс и присъединяване.

Припомняме, че вятърната и соларна енергия са непостоянни енергийни източници и работят не повече от 1800 часа годишно слънчевите централи, a вятърните 4000 часа на година. Базовите атомни централи работят постоянно и осигуряват над 8000 ч годишна работа.

Д-р Трифонова коментира също така, че трябва да се работи по присъединяване на алтернативни енергийни мощности сега, а не да се чака до 2035- 2040 година.

От съществено значение е, че в нито един от разглежданите в КЕП сценарии,

не съществува риск за адекватността на енергийната система.

Този извод се препотвърждава и от паралелно независимо моделиране, изготвено от  Регионалния център за изследване на енергийните политики и представено от Центъра за изследване на демокрацията на кръгла маса на 12 септември. Дори и при амбициозните сценарии, разчитащи изключително на микс от различни ВЕИ технологии, системи за съхранение и огъвкавяване на търсенето чрез пазарни стимули за потребителите, не се очаква недостиг на електроенергия в България и региона, нито липсващ резервен капацитет. Няма и случаи на изключително високи цени. Подобни бяха и констатациите на ЕСО в техния доклад, публикуван през ноември 2022 г., макар че там се разглежда периодът до 2030 година.

Важни за бъдещите прогнози и разчети, ще са политиките за подобряване на енергийна ефективност в сектор сгради, както и пътят към декарбонизация, който ще избере индустрията, казва Трифонова. Според симулациите потреблението на сектор Сгради може да спадне с ¼ до средата на века, ако се покачи темпът и дълбочината на обновяване на сградите. Тази мярка не само, че ще спести средства на потребителите от реализираните спестявания на енергия, но и ще ограничи необходимостта от инвестиции на нови мощности, особено базови такива.

Детайлна техно-икономическа оценка за потенциала за развитие  на водородна икономика и публикуването на пътна карта, съгласувана с индустрията, е друга мярка, която може да доведе до повече конкретика и сигурност в моделираните стойности. Необходимо да се знае какво количество водород ни е необходимо, как той ще бъде произвеждан и транспортиран и в какъв момент неговата себестойност ще позволи мащабно разгръщане в индустрията. Да припомним според проф. Владикова България може да произвежда 8 GW електролиза, което е 130 000 тона водород на година, а около 40% може да е износ. Според д-р Трифонова не е ефективно да се оползотворяват  големи площи за соларни полета, от които да се произвежда водород. Подценява се ролята на офшорните  вятърни централи, които България може да изгради в Черно море и да се възползва от тяхната синергия за производство на големи количества водород.

България чертае пътя за своята въглеродна неутралност, нужни ли са повече от 2 сценария?

Очаква се докладът, изготвен от институциите и представен пред членовете на КЕП и на КСЕЗС да влезе в парламента и да бъде гласуван, за да се избере крайна дата за прекратяване изгарянето на въглища, която и да влезе в пътната карта за въглеродна неутралност. Притеснението ми е, че всъщност голяма част от депутатите не са запознати с предисторията и детайлните изчисления, които са направени в рамките на КЕП, поради което и за момента се тиражира сценария с постепенно затваряне/трансформиране на въглищни мощности към 2038г., на който да стъпи Пътната карта. За жалост, чисто на пазарен принцип този сценарий не би бил осъществим в новите реалности на европейските пазари на електроенергия, коментира Трифонова. От друга страна пък синдикатите въобще не искат да участват в този процес на планиране на алтернативи, не желаят да разберат този процес и проблемите вместо да се решават все повече се задълбочават, коментират специалистите.

Да развенчаем мита, че в България използването на електроенергия ще скача.

Д-р Трифонова подчерта, че моделирането развенчава мита, че в България използването на електроенергия ще скача. България е сред страните в ЕС с най-висок процент електрификация. При нас хората, които в момента се отопляват на дърва и въглища са сравнително малка консумация на енергия и дори да преминат на ток, това няма да промени данните за консумацията. При нас въобще не може да говорим за големите къщи в Германия, които трябва от газ да преминат на ток, така че при нас не се очаква такова увеличение на потреблението на електроенергия каквото се очаква в Западна Европа. Дори всички да преминем на електромобили, което няма как да се случи консумацията ще се компенсира от застаряването на населението и от обновяването на сградите, показват моделите, посочи Трифонова. Ако към момента имаме темп на обновяване от 0.7%, то  ние трябва да постигнем 2% темп на обновяване годишно. Очаквам с отпадането на регулирания пазар, по-високите цени да бъдат още един стимул за потребителите да търсят алтернативни решения.

За съжаление обаче към момента решенията за алтернативите на въглищата, колко ще ни струват и кога може да заработят ефективно, за да подсигурим функционирането на енергийната ни система, за да имаме за вътрешно потребление и за износ, се бавят. Проблемът е, че донякъде манипулативното представяне на определени сценарии може да покаже грешки при моделирането. Затова процесът трябва да е изключително прозрачен за всички участници в процеса от бизнеса до потребителите, смятат специалистите.