Джордж Сатлас, директор на ICGB: Международното значение на газовата връзка IGB само ще нараства занапред

Дружеството  ICGB (Interconnector Greece – Bulgaria) вече е започнало пазарни проучвания за увеличаване на капацитета на газопровода IGB, свързващ гръцкия град Комотини със Стара Загора. Това заяви пред Дир.бг и 3eNews Джордж Сатлас изпълнителен директор на ICGB от гръцка страна. Динамиката на пазара в последните години, заедно с промените в търсенето и предлагането на природен газ си казаха думата и забързаха процеса по проучване и увеличаване на капацитета на газовата връзка. По план тя трябваше да увеличи капацитета си за пренос до 5 млрд. кубически метра газ годишно, но това да се случи след няколко години. Сега вече се виждат знаци, както от инвеститори, така и от заинтересовани страни, че това може да се случи по-бързо. „Вярвам, че за да преодолеем енергийната криза и да осигурим сигурен приток на газ към Европа, трябва да продължим съвместните усилия за развитие на инфраструктурата, подобряване на енергийната свързаност в региона и използване на комбинация от различни източници“, категоричен е Джордж Сатлас.

Г-н Сатлас, Смятате ли, че е необходимо ново проучване (пазарен тест), за да се види настоящата нужда от количества синьо гориво за региона? Има ли вече резултати от пазарния тест за разширението на Трансадриатическия газопровод (TAP)? Задавам този въпрос, защото ICGB наскоро обявихте ново проучване за текущата нужда от синьо гориво на пазара?

ICGB вече стартира процедурата за пазарно проучване на интереса към допълнителен капацитет, за да определим пазарното търсене за потенциално увеличаване на капацитета на междусистемната връзка IGB. Към момента интерконекторът работи с общ капацитет от близо 3 млрд. куб. м/г. Можем да достигнем около 5 млрд. куб. м/г. с разширяване на проекта, за да отключим пълния потенциал на IGB, който се свързва директно и с Трансадриатическия газопровод (ТАР), и с гръцката преносна система на националния оператор DESFA.

Тази възможност за достигане до по-голям капацитет винаги е била част от проекта IGB, но очакванията до неотдавна бяха, че това ще се случи поне няколко години след началото на експлоатацията на газопровода, за да има възможност пазарът да се развие и разшири достатъчно. Сега, на фона на продължаващата война в Украйна и последователните обединени усилия на Европа за осигуряване на нови маршрути за доставки на природен газ от разнообразни източници, ICGB работи по ускоряване на тези планове. Точно затова инициирахме процедура за добавен капацитет с цел оценка на пазарното търсене. Както всяко друго голямо решение, което се отнася до нова инвестиция, ICGB ще продължи с анализ на пазара, проучвания за осъществимост и оценки на търсенето и предлагането на енергия, за да може да предоставим на акционерите достатъчно информация, за да вземат окончателно решение. Както знаете, акционери на ICGB с равни дялове са Българският енергиен холдинг (БЕХ) и IGI Poseidon, в която има гръцко и италианско участие.

Вярвам, че динамиката на пазара в момента и промените в търсенето и предлагането правят разглеждането на възможностите за увеличен внос на природен газ от Каспийския регион разумен избор. TAP вече увеличава капацитета си, ЕС и Азербайджан се споразумяха да увеличат количествата азерски газ, транспортирани до Европа през следващите години. Като се има предвид това, както и синергията, която IGB има и с терминалите за втечнен природен газ (LNG) в региона, смятам, че международното значение на този проект само ще нараства занапред.

Какви са вашите впечатления от платформите за провеждане на търгове за капацитет PRISMA и RBP? Достатъчно ликвидни ли са и очаквате ли да отбележат ръст в търговията с природен газ?

И двете са основни платформи за търговия за разпределяне на капацитет в мрежите за пренос на природен газ в Европа. Те предлагат прозрачен и стандартизиран процес за търговия с капацитет за пренос на газ с цел подобряване на ликвидността, ефективността и конкуренцията на пазара на природен газ. Като всички основни оператори на преносни системи в по-широкия регион, ние работим с PRISMA и RBP, за да гарантираме, че всички заинтересовани страни имат еднаква възможност да резервират капацитет в IGB. Съвсем наскоро обявихме търгове и на двете платформи за годишен капацитет в точките на междусистемно свързване с TAP, DESFA и „Булгартрансгаз“ и процесът мина гладко и с добри резултати.

Какви са възможностите за LNG в региона и как терминалите за втечнен природен газ могат да повлияят на капацитета и оперативните планове на IGB? Как може да се отрази дейността на Гърция за развитие на LNG терминали на енергийната стратегия за нашия регион?

Стратегическото разположение на Гърция и постоянният фокус върху развитието на капацитета и инфраструктурата за LNG превръщат страната в регионален енергиен център, което е чудесно и за перспективите пред IGB. Интерконекторът е разположен толкова близо до планирания LNG терминал в Александруполис, че синергията между двете инфраструктури е неизбежна. След като терминалът заработи, това ще бъде още една възможност за повишен интерес към капацитета на IGB, което ще ни позволи да достигнем пълния потенциал на газопровода.

Терминалите за втечнен природен газ позволяват достъп до газови доставки от световните пазари, като предлагат диверсифициран източник на природен газ. Това, разбира се, може да подобри енергийната сигурност чрез намаляване на зависимостта от лимитиран брой доставчици.

Като стратегическа инфраструктура със значително местно и международно въздействие, IGB е в синергия с много други планирани и вече съществуващи проекти като TAP, Трансанадолския газопровод (TANAP), Източносредиземноморския газопровод (EastMed), плаващите съоражения за съхранение и регазификация (FSRU) в Александруполис и Ревитуса, както и всички планирани LNG терминали в района. Наличието на добре развита и свързана инфраструктура за енергийни доставки ще увеличи потенциала както на Гърция, така и на България да действат като енергийни центрове и все по-важни фактори на енергийния пазар. Тази подобрена комбинация от нови енергийни източници и маршрути за доставка повишава конкурентоспособността на пазара, което в крайна сметка е основната цел, тъй като това води до оптимизирано ценообразуване както за бизнеса, така и за битовите потребители.

Военният конфликт в Украйна обърна посоката на потока на природния газ. Възможно ли е в региона да видим повече количества от други доставчици извън Азербайджан?

Военният конфликт в Украйна несъмнено оказа доста голямо влияние върху потоците на природен газ в региона, включително промени посоката на доставките на газ. Въпреки това е важно да се отбележи, че геополитическата ситуация и динамиката на доставките на газ могат да се променят с течение на времето, което прави предвиждането на бъдещото развитие доста трудно.

Като се има предвид сложната структура на пазара на природен газ, трябва да се вземат под внимание ключови фактори като съвместни усилия за диверсификация, развитие на инфраструктурата, пазарна динамика, политически и геополитически решения. Вярвам, че за да преодолеем енергийната криза и да осигурим сигурен приток на газ към Европа, трябва да продължим съвместните усилия за развитие на инфраструктурата, подобряване на енергийната свързаност в региона и използване на комбинация от различни източници. Азербайджанският газ бе от ключово значение и вече виждаме, че ЕС планира да внася още по-големи количества чрез TAP през следващите няколко години. Също така смятам, че има възможност за други източници, като например Туркменистан или Египет и САЩ, когато мислим за доставки на втечнен природен газ.

Какъв обем природен газ е пренесен досега през интерконектора Гърция-България?

Над 1 милиард кубични метра са пренесени по IGB от 1 октомври. Осигурихме надеждната и безопасна експлоатация на интерконектора от първия ден на търговска дейност и от тогава потокът на доставки не е спирал и за момент. Изключително признателен съм на екипа на ICGB за цялата упорита работа и професионални усилия. Дружеството претърпя пълна реорганизация, трансформирайки се от проектна компания в независим оператор на преносна система – едва вторият такъв в България. Започнахме през октомври с доставка на близо 1/3 от вътрешното потребление на страната и сега почти достигаме ½. Газопроводът има съществено значение за енергийната сигурност и независимост на България и позволява достъп до природен газ на конкурентна цена за регионите по маршрута на тръбата. Това е от невероятна важност за нас в ICGB. Нашият основен приоритет занапред са устойчивостта и надграждането на тези постижения.

ICGB е активен оператор на преносна система от няколко месеца, как бихте оценили ползите от газопровода IGB за Гърция и България, както и за страните в региона?

Вече споменах някои от ползите, те са в две основни посоки – локално и в международен план. На местно ниво България постига енергийна диверсификация и сигурност, което прави страната по-независима и по-добре свързана със съседните държави. Пускането на IGB в експлоатация веднага се усети от всички, тъй като спомогна за намаляване на цените на газа още в началото на отоплителния сезон. Отделно, както споменах малко по-рано в разговора ни, местните региони по трасето на газопровода вече имат възможност за достъп до мрежата на IGB като нов, диверсифициран източник на доставки.

Гърция също вижда ползите от този проект, тъй като той допълнително засилва ролята на страната като регионален енергиен център, съчетаващ инфраструктура за природен газ, LNG терминали, проекти за възобновяема енергия и др. IGB е чудесна стъпка за укрепване на стратегическото партньорство между нашите две страни в енергийния сектор и съм сигурен, че в бъдеще ще видим и други съвместни инициативи.

На международно ниво IGB осигурява директна връзка с TAP и Южния газов коридор и чрез синергията си с Трансбалканския газопровод дава възможност за доставки до други страни, включително Молдова и Украйна. Това може да изиграе огромна роля в бъдеще за осигуряване на енергийната стабилност на тези две държави в период на несигурност и сътресения, а България може да играе стратегическа роля като ценен и надежден партньор в ЕС и НАТО. IGB е и неразделна част от Вертикалния газов коридор, който свързва преносните мрежи на Гърция, България, Румъния и Унгария. Търговската дейност на газопровода и – надяваме се скоро – разширяването на капацитета ще допринесат за цялостната енергийна диверсификация и сигурност на региона с течение на времето.