Искра Михайлова пред Dir.bg и 3eNews: Европа навлиза в ерата, когато всеки може да произвежда енергия

Еврокомисари, министри, водещи експерти, бизнес лидери, евродепутати, представители на неправителствени организации ще обсъждат в София предизвикателствата и възможностите, пред които климатичните политики и Зеления преход изправят икономиките и обществата ни. За трета поредна година Dir.bg и 3e-news организират най-мащабния регионален форум за Зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден. В продължение на 3 дни - от 20-и до 22-и юни, над 130 панелисти от 10 държави ще участват в различни формати и дискусии, свързани с всички аспекти на екологичната трансформация на икономиката и енергетиката.

Устойчивото развитие на страните от Централна и Източна Европа ще бъде във фокуса на втория ден от предстоящото ключово събитие Green Transition 2023. Тази година третото издание на форума, което ще се проведе в периода 20-22 юни, ще предложи различни формати и дискусии свързани с всички аспекти на зеления преход и трансформацията на икономиката и енергетиката.  Свързахме се с евродепутата Искра Михайлова, вицепрезидент на групата „Обнови Европа“, която сподели своите виждания за зеленото финансиране, енергийната ефективност и прехода към чиста икономика. Според нея от изключително значение е качеството на строителството при обновяването на сградите в Европа.  Макар и непознато за администрацията у нас, в България вече има и успешни проекти по новия европейски Баухаус, споделя още Искра Михайлова. Евродепутатът ще бъде лектор по време на втория ден на конференцията Green Transition 2023.

Включете се в разговора! Регистрирайте се за събитието ТУК >>

Г-жо Михайлова, в началото на юни Европейският парламент, Европейската комисия и Съвета би трябвало да са обсъдили директивата за енергийните характеристики на сградите? Какви промени очаквате по време на дебатите, които ще бъдат важни за гражданите?

Тази директива е една от онези директиви, които засяга наистина в голяма степен ежедневието на европейските граждани. Ще има поредица от изисквания как ще се регистрира, отчита информацията за енергийните характеристики на сградите. На първо място това означава паспортизация на  сградите. Също така означава редовно актуализиране на информация. От един момент нататък паспортизацията ще бъде задължителна, но дебатите са от кога това да се случи.

Паспортите на сградите ще станат задължителни, въпросът е откога

Това е първият пункт, който е важен за България и за собствениците на жилища у нас особено  в градовете и еднофамилните сгради. Но, разбира се, това засяга и еднофамилните сгради и собствеността в малките населени места. Ще видим как този въпрос ще бъде разрешен от Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент и Европейската комисия.

Позицията на парламента беше малко по-амбициозна от позицията на Европейската комисия. Знаем, че в Съвета част от страните членки не са толкова готови да предприемат такива мерки и да се съгласят с въвеждане на паспортизация, на контрол върху енергийните характеристики на сградите от 2027 г., което е буквално утре. България също е сред страните, които настояват за отсрочка. Други страни, поради съществуването на национални системи за отчитане на енергийното потребление на сградите, биха могли да поискат отсрочка за адаптиране на националните системи към една обща мрежа от показатели. Различни са причините, но може да има удължаване на срока.

Сроковете може да се разместят в посока 2030 година. Обсъжда се какъв обем сгради ще бъдат обхванати, кои сгради, при какви условия, с каква собственост и т.н.

Кои са другите интересни за България акценти в директивата?

Другият, който аз бих определила като важен за  България е дигитализацията на всички тези процеси, въвеждане на дигитални форми на управление и развитие на целия процес що се отнася до енергийните характеристики на сградите. Какво означава това напрактика? Ние вече като отделни граждани успяваме да използваме елементарни форми на дигитализация, можем да си включим дистанционно отоплението през телефона, можем да въведем прости системи за осветление, които да отчитат движението.

Дигитализация на обновяването и качеството на строителния процес

Що се отнася до отчитането става дума за включване на системите за отопление, контрол на системите за отопление, поддържане на определена температура, поддържане на отчитането на ефективността и това колко енергия се използва.

Става ли дума за електроразпределителните мрежи, хората да виждат в реално време какво използват, нетното отчитане?

И затова, разбира се. Това предполага решения не само в рамките на една отделна сграда, а става дума за решение, което предполага много добра координация между всички енергоразпределителни дружества и отделните потребители. Става дума за всички доставчици на енергия от газификация, за високо ниво на координация между отделните доставчици на услуги и управлението на сградите.

Третият момент, на който бих обърнала внимание е качеството на строителството и качеството на реновирането на сградите, качеството на постигане на енергийна ефективност при изпълнение на санирането както е популярно в България. Аз се пазя от този термин, защото реновирането предполага доста по-дълбоко обновяване на конструкции, на покривни съоръжения, в някои случаи изолации в основите на сградите. Не става дума само за едно пакетиране с външна термоизолация. При по-добро изпълнение и подмяна на инсталациите би довело до качествена промяна на енергийната ефективност накрая.

А ние сме на много ниско ниво в сравнение с другите страни, какви са примерите от другите страни?

Във всяка страна спецификите са различни. Например Испания използва Плана за възстановяване и устойчивост, за да инвестира в подмяна на дограма, тъй като дограмата в някои случаи е еднокатна и това предполага загуба на много енергия. Испания използва енергия както за отопление, така и за охлаждане. Колегите от Испания изчислиха, че само подмяната на дограма може да доведе до намаляване с 30% потреблението на енергия в сградния фонд. Всяка страна тръгва от своята позиция в момента. България има все пак доста направено особено в големите градове. Трябва да направим сериозен анализ на това какво сме постигнали, ефективността на това, което сме направили. Като че ли правим саниране, но не е толкова ефективно и не се отразява така кардинално на сметките на хората, на потреблението, а така се обезсмисля неговото прилагане.

Да направим анализ на санирането и да планираме правилно

Трябва да направим анализ, да видим къде сме, да видим какво планираме и да приемем, че енергийната ефективност на сградите не е самоцел или задача, която да облекчи само сметките на собствениците. Това е част от общата политика за позеленяване и когато България стреснато казва: Ох, ние трябва да намалим с еди колко си процента емисиите и се сеща само за едни топлоелектрически централи или мини за въглища е абсолютно неправилно.

Намаляването на емисиите не е само от ТЕЦ-вете,

пропускаме потенциала с сградите и транспорта

Ние пропускаме потенциала в сградния фонд, пропускаме потенциала в транспорта, пропускаме потенциала в голям потребител на енергия каквито са обществените сгради. Ефективните мерки на държавата и местните власти могат да допринесат както за повишаване на ефективността , така и за намаляване на въглеродния отпечатък.

Ако се върнем на необходимостта от енергийни паспорти като основна информация за сградите, доколкото знам в страни като Словакия не може да се извърши сделка с имот ако няма енергиен паспорт? Възможно ли е нещо подобно при нас? Как да обясним на хората, че това е важно да стане стандарт?

Паспортизацията трябва да стане стандарт и у нас, много страни го правят и тръгват по различен начин. Не само в Словакия, но и в други страни, сделка с имота е невъзможна ако няма актуален паспорт. Същевременно могат да се прилагат много други мерки, но на първо място има едно изискване. Това е ясна държавна и местна политика, много целенасочена, обективна и добронамерена, изпълнена с информационно съдържание кампания. Собствениците на имоти трябва да знаят, че това не се прави просто защото така са поискали от Брюксел. Защото държавата е решила да похарчи едни пари? Защото ще намери работа на някакви чиновници. Те в резултат на това те ще спечелят повече, те ще имат енергийно ефективни имоти, които ще бъдат с по-добра цена на пазара, ще имат по –ниски сметки за енергия докато притежават имота и го използват и ще получат повече пари, в момента, в който решат да продадат този имот.

Хората ще имат по-енергийно ефективни и по-скъпи имоти

Този момент в България абсолютно липсва. Хората са по-склонни да мислят, че изпълняваме някакво изискване на Брюксел или някой усвоява някакви пари, но не свързват това със собствения си интерес. Там, където се случват всички мерки за енергийна ефективност на сградите, там има много ясно изградено партньорство между властите и собствениците на имотите. В някои страни като Дания и Холандия въвеждането на паспортите на сградите се прави изцяло по инициатива на събранията на собствениците по предложение на управляващите имотите.

На европейскo и на българско ниво финансирането е недостатъчно, около 275 млрд. евро на година са нужни за обновяване на сградите в ЕС годишно, в България недостигът от финансиране на подобни мерки надхвърля 3-4 млрд. лева. Kак да се намерят допълнителни средства?

Така е. Даваме си сметка, че това изисква много сериозно финансиране. Единият от инструментите, който можеше да бъде използван е Плана за възстановяване и устойчивост. Испания инвестира изключително голям процент от средствата по Плана именно в този елемент на саниране и подмяна на дограми. Какво направи България? Планирахме нещо и след това съобщихме на хората, че парите свършиха. Кои пари? Каква част от Плана за възстановяване е била инвестирана в реновиране на сградния фонд и подобряване на енергийните характеристики?

Въпросът е дали ще реализираме санирането по новата програма до 2026 г.?

Програмата тръгна, но не знаем дали дори това, което е планирано в Плана за възстановяване ще може да бъде реализирано в необходимите срокове до 2026 година. Това е един милиард лева. Да, дупката е повече, но са необходими последователни действия в годините. Това не може да се случи с еднократно хвърляне на пари, мобилизиране на строителния бранш на собствениците и го постигаме. Това е по-дългосрочно упражнение и колкото повече време ние губим сега, толкова по-назад ще бъдем в момента, в който в по-голямата част от Европа паспортите на сградите ще бъдат реалност, сградите ще бъдат по-енергийно ефективни и по-скъпи като имоти.

Дали ще успеем да се възползваме по допълнителните средства по механизма RePowerEU?

В инструмента RePowerEU има основно изискване в Плана за възстановяване и устойчивост да се запишат специални глави за проектите по инструмента. Това не чухме дали се случи в България. Някъде се загуби в общата идея, че ще предоговаряме плана, покрай изборите и сформирането на правителство забравихме и да питаме за това. Ние трябваше да използваме и този инструмент, в който почти няма собствено финансиране, но дава възможност за реорганизация на финансови линии.

Как правителството планира да разпредели подкрепата от 190 млн. евро

за енергийната система

Точно по RePowerEU получаваме само 190 млн. евро за подобряване на енергийната система и въпросът е как правителството планира да разпредели тази подкрепа. Възможности и канали има. Но мисля, че много категорично трябва да си поставим за цел да модернизираме сградния фонд, да го направим енергийно ефективен, да въвлечем всички граждани и собственици на имоти като партньори, да възложим на строителния сектор, изисквайки от него прилагане на най-нови технологии и модерни материали, за да реализира реновирането. Така ще решим голяма част от въпросите с въглеродния отпечатък и с модернизирането на българските урбанизирани територии.

Не закъсняхме ли твърде много с мерките за ВЕИ за домакинствата? Бизнесът успя да създаде големи централи, а за гражданите тръгна съвсем наскоро пилотна мярка по Плана за възстановяване? Какви възможности има за домакинствата освен тази мярка?

От гледна точка на Европейския съюз възможностите са огромни. Само едно сравнение, преди 15 години никой не можеше да си помисли, че може да добавя информация и данни в интернет, същото се случва днес с фотоволтаичните системи. Когато интернет не се появи можехме само д аго ползваме, но не и да допринасяме за неговото съдържание. Сега всеки един от нас участва със съдържание, което се ползва от всички. Същото е с енергийната система, с възобновяемите енергийни източници. Европа приключи с времето, когато големи производители на енергия я доставяха на потребителите. Сега Европа е във времето, когато всеки отделен потребител може да произвежда енергия, да я предоставя на другите или да я ползва за собствени нужди.

Въпросът е дали заради големите енергийни инсталации, могат домакинства да се включват в енергийната система?

Това е въпросът. Какви са регулациите в България, които да позволят на отделните домакинства да се включат в енергопреносната система, да произвеждат енергия, да инвестират пари в инсталации, но след това тези инсталации да произвеждат енергия. Когато им е необходима да я ползват сами, когато не е необходима, да я пуснат в общата система. Това е моментът, който е много труден в България заради характеристиките на енергопреносната система.

Аз разбирам експертите в енергетиката, които ужасно много се притесняват, че всеки може да произвежда енергия и какъв хаос ще настъпи в преноса на енергия заради непредвидимостта на количествата на енергията. Но това просто е новият начин за производство на енергия и ние трябва да съобразим системите си с него и да облекчим максимално административната тежест. Когато в ЕП гласувахме специална резолюция за облекчаване на процедурите при производство на енергия председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен каза, че в Европа към онзи момент има над 17 000 проекта и не става дума за индивидуални проекти, а за по-големи проекти за производство на ВЕИ, които стоят на трупчета, защото административните изисквания в отделните страни членки са толкова тежки, че те не могат да се преборят с тях и отнема повече от година и половина, за да получат нужните разрешителни. Има специално решение на ЕП по настояване на ЕК за облекчаване на мерките. Имаше опити от българския парламент с промени в Закона за енергетиката да се облекчат мерките, режимите, разрешителните. Да се надяваме, че ще продължим да вървим в тази посока.

Г-жо Михайлова, вие имате ли фотоволтаична инсталация и колко време ви отне?

Имам фотоволтаична инсталация, засега на много елементарно ниво за подгряване на вода.

Имам фотоволтаична система и съм направила

максималното за реновиране на дома си

Плановете ми са за друга инсталация, но завися от съседите си. Изолирала съм дома си напълно, не само с външна изолация и залепен стиропор, но съм направила максималното за реновирането му. В такъв смисъл имам право да говоря, че всеки трябва да направи първо това за дома си.

Какви промени ще настъпят в новия програмен период за инициативите по новия европейски Баухаус?

Европейският Баухаус е инициатива, която не е самостоятелна програма засега, няма свое самостоятелно финансиране. Проекти се финансират по програма Хоризонт Европа, от структурните фондове, основно от Фонда за регионално развитие и зависи от инициативността на вносителите на проекти, така и на отделните държави, които представят възможностите на Баухаус. Ако човек влезе в сайта на новия европейски Баухаус ще види примери на реализирани проекти. Дали в България се знае за Баухаус? Не се знае. За съжаление отговорността на централните институции е доста размита. Отделни неправителствени организации и сдружения на граждани проявяват интерес, включват се като партньори, като потенциални бенефициенти. Един от наградените проекти за 2022 г. е на български млад архитект, който има идея да направи планетариум на Витоша. По време на предстоящата конференцията Green Transition ще го спомена, тъй като е важно, че имаме такива идеи.

Да работим за инвестиции в по-зелена, културна и приятна среда на живот

като част от философията на Баухаус

Задължително страната трябва да има контактна точка и това е Министерство на културата в България. Свързвали са се много екипи с мен и освен този архитект, има и други проекти, които по същество носят идеологията на Баухаус в себе си. Един от големите проекти, финансиран от структурните фондове по програма Образование и научни изследвания е Наследство.бг (nasledstvo.bg). Той е комбинация от партньорство между местни власти и академични институции, паметници на културата, библиотеки и музеи, които създават нова среда за европейския гражданин. Ако има смисъл в Баухаус той е точно във времена, когато се променя начина ни на живот, когато говорим за енергийна ефективност на сградите, когато говорим за качеството на материалите, от които са направени играчките на децата ни или мебелите в домовете ни. Смисълът на Баухаус е във времена, когато искаме да имаме пространствено, да планираме жизнената ни среда, на градовете и селата ни, обърнати към природата, да имаме много повече зелени решения като отворим прозорците на жилището си да виждаме зеленина и природа. Баухаус се превръща в житейска философия на по-голяма част от населението на Земята. В момента имаме нужда от промяна във философията на проектиране на домовете, в които живеем и работим, на пространствата, в които живеем. Баухаус е включване на културата и културната среда в ежедневието на съвременния европейски гражданин.

Направила съм поне три-четири събития в България за популяризиране на инициативата и се надявам всеки да е отнесъл нещичко от себе си, за да направим така, че повече да се работи за Баухаус и неговата философия.

___________________________________________________________________________________________

Включете се в разговора! Регистрирайте се за събитието ТУК >>

___________________________________________________________________________________________
Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery Energy, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EP България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с проект ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, ТЕЦ "Бобов дол", Енергео, Българска банка за развитие, Електроенергиен системен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди България АД, Институт "Големи данни в полза на интелигентното общество" (GATE), DEVIN, БФИЕК.

Green Transiotion 2023 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.