Как Брекзит, COVID и войната в Украйна разтърсиха пазара на лекарствата

Недостигът на медикаменти в ЕС върви рамо до рамо с нов рекорд в износа на медицински и фармацевтични продукти

Икономика / Индустрия , Индустрия на фокус
3E news
1263
article picture alt description

Снимка: Needpix

Автор: Надежда Николаева

Световните кризи от последните три години се отразиха пряко и на лекарствения пазар. Излизането на Великобритания от Европейския съюз, добило популярност като Брекзит, последвано от COVID-кризата и търговската война между САЩ и Китай, а впоследствие и реалната война между Русия и Украйна доведоха до недостиг на медикаменти на Европейския пазар, за който все още не е намерено напълно работещо решение.

Преди излизането на Великобритания от ЕС британската фармаиндустрия разполагаше с достъп до над 2 млрд. паунда европейски средства за научни проекти. Отнетият достъп до тях, както и липсата на облекчен режим при внос на ресурси доведоха до производствени и финансови проблеми на два от големите фармацевтични гиганти на Острова. От своя страна това пък е част от причината за дефицит на антибиотици в България и Европа в момента. Войната в Украйна много от съставките и помощните вещества за производство на лекарства с произход от Украйна, създава грижи и сериозни забавяния в доставките.

По данни на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) причината за недостига на медикаменти в Европа в 72%  от случаите е резултат от свърхтърсене и невъзможност на производството да догони търсенето. Това се отнася както за определени антибиотици, така и за лекарство за лечение на диабет тип 2, което масово се използва отслабване в световен мащаб. В списъкът на лекарства в недостиг на ЕМА са 15 лекарства, които се покриват от здравните фондове напълно или частично.

Свръхтърсенето на медикаменти беше особено видимо по време на COVID-пандемията. Тогава от европейския пазар се усети липсата на на антитромботични лекарства, кортикостероиди и антибиотици. Същевременно големите пазари, разчитащи на генерични (непатентни) субстанции се презапасяваха поради риска от последващи вълни и варианти на COVID-19, както и поради опасения от потенциални нови пандемии.

От началото на тази годината проблемът с нeдocтaтъчнaтa нaличнocт нa ĸoнĸpeтни лeĸapcтвa в EC ĸaтo цялo, нeпpeĸъcнaтo ce изocтpя. Гръцкото правителство призова за пpoвeждaнeтo нa цeнтpaлизиpaнa пoлитиĸa нa нивo цeлия EC. Според миниcтъpа нa здpaвeoпaзвaнeтo Taнoc Πлeвpиc в ĸpaтĸocpoчeн плaн би тpябвaлo дa ce ocигypи дocтaтъчнa нaличнocт нa вcичĸи видoвe фapмaцeвтични пpoдyĸти зa гpaждaнитe нa cтpaнитe члeнĸи нa EC, a в "cpeднocpoчeн и дългocpoчeн плaн би cлeдвaлo дa ce yвeличи пpoизвoдcтвoтo нa лeĸapcтвa в EC.

Като решение на проблема Европейската комисия предложи пакет от законодателни промени в областта на фармацевтичното законодателство. Пакетът цели създаване на единен пазар за лекарства, който да гарантира, че всички пациенти в целия ЕС ще имат навременен и справедлив достъп до безопасни, ефективни и финансово достъпни лекарства. Друга от целите е да се запази предлагането на привлекателна и благоприятна за иновациите среда за научни изследвания, развойна дейност и производство на лекарства в Европа, както и да се намали драстично административната тежест чрез значително ускоряване на процедурите, така че лекарствата да достигат по-бързо до пациентите.

На този фон Евростат отчита увеличаване на ръста на износа на медицински и фармацевтични продукти от ЕС, като миналата година е достигнал нов връх. САЩ и Швейцария остават основни търговски партньори на ЕС в търговията с лекарства, а най-големите вносители и износители на медикаменти са Германия и Белгия.

Обемът на износа се е увеличил от 50 млрд. евро през 2002 г. до 287 млрд. евро през 2022 г. Ръстът за миналата година спрямо 2021 г. - 235 млрд. евро, е възлизал на близо 22%. В същото време обемът на вноса е нараснал от 32 милиарда евро през 2002 г. до 112 млрд. еврпо през 2022 г., а увеличението през миналата година спрямо 2021 г. - 100 млрд. евро, е било с 12%.

Статистиците отбелязват, че търговския излишък на ЕС в търговията с медицински и фармацевтични продукти е достигнал нов връх от 175 млрд. евро, докато през 2002 г. е бил от едва 18 млрд. евро.

Как изглежда ситуацията у нас

По данни на Българска асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ) 19% от липсващите лекарствата в България са с временно преустановен внос поради нарушаване на производствения цикъл, 21% от сигналите са за лекарства със заличена регистрацията у нас, а 24% от сигналите са поради трайно преустановен внос. В 41% от всички сигнали лекарствата са налични, но не могат да бъдат открити в първата аптека, в която пациентът ги е потърсил. Това се дължи на спецификите на аптечния пазар, в който всяка аптека сама решава какви лекарства да зарежда, както и дали и какви лекарства от тези, които НЗОК напълно или частично заплаща, ще поддържа.

Според БАРПТЛ решението е в паралелния внос. „Понякога в ситуация на криза – при грипна епидемия или война например, веригите на доставка се накъсват, количествата се намаляват и това създава напрежение. Когато всичко е относително нормално, този недостиг почти не се усеща“, казва представителят на УС на БАРПТЛ Христофор Иванов.

„Ние трябва да се възползваме от това, че сме част от „Клуба на богатите“, от единния европейски пазар, който е предпочитан от производителите в цял свят. Ако един лекарствен продукт е изтеглен от България, не означава че е изтеглен от ЕС и ние трябва да се възползваме от това. Всяка държава да бъде арбитър, а доставките да се оставят на компаниите. Когато нещо липсва в България, трябва да се намери начин да се достави, а не да се забранява за износ“, казва още той.

Към момента обаче заличената регистрация на медикаменти у нас води до "аптечен туризъм". Българските граждани са принудени да си набавят лекарства за често срещани хронични заболявания, лупус, ревматоиден артрит, епилепсия, хормонозаместващи лекарства и др., от съседни и дори далечни страни.

Към „аптечен“ туризъм обаче предразполагат и различните цени в съседните ни държави. Най-голям е интересът към Турция, тъй като е държава извън ЕС и съответно там не се спазват ценовите регулации, валидни за общността. Там обаче не важат и регулациите, които предпазват лекарствените продукти от инфлацията.

За сметка на това регулативните механизми в Европейския съюз не позволяват пряко нарастване на цената на лекарствените продукти. За лекарствата, заплащани от здравни фондове цените са реферирани, за лекарствата с рецепта – пределни, а за тези без рецепта има определен „таван“. При контролирана инфлация и постепенно растяща икономика тези механизми имат коригираща роля, като не създават съществени диспропорции на пазара в краткосрочен план. Проблемът идва, когато за една година общата инфлация се повиши. Тогава повишаването на производствената цена и изкуствения таван на цените водят до стесняване на маржовете за компаниите-производители и те трябва или да продават под себестойност или да изтеглят продуктите си от пазара.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Индустрия:

Предишна
Следваща