Harvard Business School: Отказът от инвестициите във въглища се оказва по-полезен, отколкото се смяташе досега

През последното десетилетие банките имаха много горещи и студени отношения по отношение на инвестициите във въглища. Тъй като призивите за спиране на финансирането на най-мръсното изкопаемо гориво в света се увеличиха, големите банки все повече се съгласяваха да прекъснат връзките си с въглищните предприятия – но те не винаги спазваха тези обещания. Част от причината, поради която отказът от въглища е толкова несигурен компонент от глобалния път към декарбонизация, е, че липсват емпирични проучвания, доказващи ефикасността на този подход.

Но сега, благодарение на ново проучване на Harvard Business School вече има такива доказателства. Наскоро публикуван доклад на професорите от институцията Борис Вале и Даниел Грийн измерва ефектите от политиките на банките за освобождаване от въглищните активи, за да отговори на доста хиперболичния, но не по-малко важен въпрос: „Могат ли финансите да спасят света?“ И отговорът изглежда е, до впечатляваща степен, да. Да, може. Всъщност финансовите компании, които се отказват от въглищата като стратегия за климата, работят дори по-добре, отколкото се смяташе досега.

„Това, което открихме в този случай, е, че банките, които се отказват от въглища, директно водят до реално въздействие – повече, отколкото някой е предполагал“, обясни наскоро Вале, цитиран от Harvard Business School.

„Това означава, че финансовите ефекти се превръщат в екологични. Чрез намаляване на капиталовите разходи, съоръженията се извеждат от експлоатация и емисиите на CO2 в крайна сметка спадат, тъй като всеки алтернативен източник на енергия е по-малко въглеродно-интензивен.“, обяснява експертът, цитиран от Oilprice.

Проучването установи, че ако съществуващ източник на финансиране бъде прекъснат за предприятие за въглища, то за дружеството ще бъде изключително трудно да осигури нова линия на финансиране. Всъщност има сравнително малко банки, които подкрепят по-голямата част от проучването и производството на въглища в момента. А това означава, че докато тези банки имат по-голяма степен на влияние в сектора, премахването на само една банка от картината може да има голямо и пряко въздействие върху финансирането, задържайки го на ниски нива.

Тази констатация се основава на данни за проучване през повече от десетилетие, събрани от нестопанската група Reclaim Finance между 2009 и 2021 г., съчетани с анализ на „финансови транзакции и финансови отчети на въгледобивните компании както и оперативния статус на въглищните мини и свързаните с тях топлоцентрали”.

Надеждата е, че сериозността на това убедително откритие и основата му на солидни емпирични доказателства от институция, толкова високо ценена като Harvard Business School, не само ще подпомогне каузата за освобождаване от въглищните активи, но и ще послужи като основа за силна политика и механизми за отчетност, които да държат банките отговорни за изпълнението на обещанията си. Това ще бъде решаващо развитие за глобалното движение за декарбонизация, тъй като до момента резултатите на големите банки с лишаването от финансиране на въглищата бяха, най-малкото, леко опетнени.

Миналата година CNN съобщи, че индустрията се характеризира с обща култура на зелени фиктивни инвестиции (greenwashing), както се вижда от „мащабно разминаване“ между зелената реторика на най-големите финансови институции, техните ангажименти за климата и обещанията за декарбонизация. Това се различаваше от действителните им финансови практики, когато става въпрос за разработване на нови изкопаеми горива“, споделят авторите на проучването.

По време на този доклад, през април 2022 г., производството на електроенергия от въглища беше най-високо за всички времена в световен мащаб. И оттогава потреблението само расте. Само тази седмица Китай одобри нов ръст на производството на въглища въпреки собствените си амбициозни климатични цели.

Разглеждайки  тази относителната стойност и сериозното отношение към финансовите ограничения за въглищата в сравнение с икономическите компромиси на силно въоръжените въгледобивни компании за намаляване, закриване или пренасочване на политики, то проучването може да бъде от съществено значение за създаването на по-смислена банкова политика занапред.

Досега, както обяснява и CNN, „политиката на смачкване на инвестициите“ (squishy policy) е била едно от най-големите препятствия пред смисленото постепенно намаляване и премахване на въглищата. „Банковите политики относно финансирането на този тип гориво обикновено имат вратички, които позволяват финансирането да продължи през множество канали“, се посочва в доклада. „Банките могат да ограничат финансирането за конкретни проекти, включващи въглища, но няма да изключат заеми с общо предназначение или сделки за цяла компания.“

Тъй като светът продължава да се отнася все по-сериозно към прехода към зелена енергия и се трупат доказателства в полза на пълното премахване на въглищата, надеждата е, че забраните за въглищната енергетика също ще станат по-сериозни.

Както видяхме от неотдавнашните спорове на COP относно реториката и бъдещето на въглищата, дреболиите на политиката имат значение. Време е да преминем от беззъби кампании, пълни с вратички във финансирането, към създаване на силни механизми, които са сериозни относно прекратяването на финансирането на въглищата. Както показва новото проучване на Харвард, това не е просто празна мечта, а е действащ механизъм, коментира изданието.