Global Energy Monitor: Европа е оставила въглищните централи в миналото, но Китай въобще не е на това мнение

Броят на планираните и работещи въглищни централи в света е намалял през 2022 г. както в развитите, така и в развиващите се страни. Редица ТЕЦ-овете са спрени, а новите проекти са отменени в световен план. Изключение от тази тенденция обаче е Китай. Това сочи деветото годишно проучване на Global Energy Monitor за плановете за намаляване на използването въглищните централи.

Но глобалният темп на пенсиониране трябва да се движи четири пъти и половина по-бързо, за да постави света на път към постепенно премахване на въглищната енергия до 2040 г., както се изисква за постигане на целите на Парижкото споразумение за климата. За да останат на път, всички съществуващи въглищни централи трябва да бъдат спрени до 2030 г. в най-богатите страни в света. Всички останали термични централи трябва да се спрат навсякъде най-късно до 2040 г., сочи проучването.

Европейският съюз (ЕС) и Обединеното кралство изглежда са прекратили разработването на въглищни електроцентрали: в момента няма въглищни електроцентрали в процес на подготовка за строителство и само един проект е в процес на изграждане.

Докато газовата криза в Европа доведе до забавяне на оттеглянето на въглищата от енергетиката през 2022 г., ЕС забрани вноса на руски въглища и постепенно намали вноса на руски газ и петрол след нахлуването на страната в Украйна. Паралелно бяха засилени ангажиментите за изграждане на възобновяеми енергийни източници. В ЕС беше изграден безпрецедентен капацитет от слънчева енергия с 41,4 GW, свързани към мрежата, което доведе до значителен растеж, движен основно от промишлените ВЕИ инсталации.

Все пак газовата криза накара седем държави да разрешат рестартиране или разширяване на дейността на 26 захранвани с въглища термични блока поради опасения за енергийната сигурност - 19 (73%) от тях в Германия. Но благодарение на изобилието от слънчева и вятърна енергия, съчетано с мека европейска зима, тези блокове имаха ниски нива на електропроизводство. Това, което изглеждаше като скок в капацитета на употребата на ТЕЦ, добави едва 1% към общото производство на въглища в ЕС през 2022 г.

От доклада става ясно, че страни като Унгария, Гърция запазват възможността за работа на своите въглищни мощности и през 2028 г. Други страни от Източна Европа като България и Полша не са споменати от Global Energy Monitor. Припомняме, че страната ни се стреми максимално късно да затвори въглищните си централи – планира се те да работят до 2038 г.

Въпреки глобалната газова криза и ценовите шокове, спрените въглищни мощности достигнаха 26 гигавата (GW) общ капацитет през 2022 г., а други 25 GW получиха обявена близка дата 2030 г. за спиране. Размерът на планираните въглищни мощности в  развиващите се страни, с изключение на Китай , спадна с 23 GW. Планираният капацитет на Китай обаче се увеличи със 126 GW, компенсирайки далеч промените в останалия свят.

Докладът следва последните предупреждения от Междуправителствения панел по изменението на климата, че съществуващата инфраструктура за изкопаеми горива ще погълне оставащия CO2 бюджет в света, необходим за ограничаване на затоплянето до 1,5°C, съгласно визията на Парижкото споразумение. Това се случи след като ООН  разкри своята инициатива  “Accelerated Agenda” („Ускорен дневен ред“), подновявайки похода и посоката за спиране на въглищната енергия в световен мащаб.

Въпреки че новостроящите се въглищни ТЕЦ намаляват значително, светът не спира употребата на тези централи достатъчно бързо. Поетапното спиране на въглищната енергия до 2040 г. ще изисква средно 117 GW пенсионирани мощности годишно. Това е четири и половина пъти повече от капацитета, който е бил спрян през миналата година.

Средно 60 GW мощности трябва да бъдат изключвани в страните от ОИСР всяка година, за да изпълнят крайния си срок за преустановяване на въглищата до 2030 г.. А за страните извън ОИСР - 91 GW всяка година да се спират, а крайният срок за тях е до 2040 г. Ако се включат в тези данни и проектите за ТЕЦ в процес на строителство (537 GW), то ще се изискват още по-огромни намаления на въглищните мощности.

Основни констатации:

В световен мащаб действащият въглищен парк нарасна с 19,5 GW, или по-малко от 1%, през 2022 г. Повече от половината (59%) от 45,5 GW са нови, включени мощности в експлоата и те са в Китай. Общо 14 страни добавиха нова въглищни електроцентрали в мрежите си. Извън Китай глобалният въглищен флот продължи да се свива, макар и с по-бавни темпове в сравнение с предходните години.

Общият въглищен енергиен капацитет в процес на разработка – включително етапите преди изграждането и самото строителството – остава относително на нивата от 2019 г. след значителен срив от върховете си моменти през 2014 г. Цифрата достигна рекордно ниско ниво от 479 GW мощности през 2021 г., но постепенно се върна до 537 GW през 2022 г.. Това 12-процентно едногодишно увеличение е водено основно от Китай.

След като Европейският съюз спря рекордните 14,6 GW въглищни мощности през 2021 г., газовата криза и нахлуването на Русия в Украйна предизвикаха забавяне на оттеглянията на въглищните ТЕЦ. Така  само 2,2 GW бяха изведени от експлоатация през последната година.

Като цяло се очаква временното рестартиране и удължаване на живота на термичните централи в Европа да приключи през следващите няколко години. А това, което изглеждаше като скок в капацитета за въглища, добави само 1% към общото производство на въглища в ЕС през 2022 г.

САЩ водят в пенсионирането на въглищните централи с 13,5 GW мощност, спрени през 2022 г. За да се изпълнят националните цели в областта на енергетиката и климата, трябва да се ускори постоянната инерция, която да подкрепя изхода от въглищната енергетика.

Индия изпрати смесени сигнали относно бъдещото си използване на въглища. Страната има планирани 28,5 GW въглищни мощности, което е увеличение с 2,6 GW през 2022 г., и 32 GW въглищни мощности в процес на изграждане.

„Колкото повече нови въглищни проекти се появяват в действие, толкова по-стръмни ще трябва да бъдат съкращенията и ангажиментите на страните за климата в бъдеще. При тази скорост преходът от съществуващи и нови въглищни ТЕЦ не се случва достатъчно бързо, за да се избегне климатичният хаос“, смята Флора Шампеноа, водещ автор и ръководител на проекта за Global Coal Plant Tracker. 

В допълнение към Global Energy Monitor, съавтори на доклада са Centre for Research on Energy and Clean Air, E3G, Reclaim Finance, Sierra Club, Solutions for Our Climate, Kiko Network, Climate Action Network Europe, Bangladesh Poribesh Andolon, Waterkeepers Bangladesh, Alliance for Climate Justice and Clean Energy, и Chile Sustentable.

Целият доклад можете да видите тук.