МАЕ повишава оценката си за ръст на търсенето на петрол за 2022 г. Експертите очакват остра конкуренция за неруско дизелово гориво

Международната агенция по енергетика (МАЕ) повишава със 180 хил. барела на ден прогнозата си за търсенето на петрол през 2022 г., се казва в месечния доклад на агенцията.

Търсене и потребление

Анализаторите остават без промяна очакването си за търсенето през 2021 г. – до 97,7 млн. барела на ден, но прогнозата за 2022 г. в сравнение с доклада от октомври е повишена със 180 хил. барела на ден – до 99,78 млн. барела на ден. Това означава, че през 2022 г. МАЕ очаква ръст на търсенето на петрол в света с 2,1 млн. барела на ден срещу 1,9 млн. барела на ден месец по-рано.

В същото време МАЕ леко повишава оценката за търсенето на петрол в света през 2023 г. от 101,26 млн. барела на ден до 101,39 млн. барела на ден. Това означава, че очакването за ръста на потреблението е понижена леко с 40 хил. барела на ден – до 1,61 млн. барела на ден.

Анализаторите от МАЕ отбелязват, че забавянето на световното търсене през следващата година се дължи на увеличаващите се икономически пречки. По-специално, с оглед на влошаването на прогнозите за БВП за 2023 г. за повечето от най-големите икономики поради нарастващите рискове от рецесия.

„Продължаващото отслабване на икономиката на Китай, енергийната криза в Европа, растящото търсене на нефтопродукти и силният долар на САЩ – всичко това се отразява на потреблението“, подчертават от МАЕ.

Глобалните търговски запаси през септември са се понижили с 14,2 млн. барела. Резервите в страните от ОИСР също са спаднали – с 45,5 млн. барела до 2,710 млрд. барела.

Според експертите на агенцията, страните от ОПЕК+ през октомври са осъществявали добив от 38,88 млн. барела на ден, докато по условията на споразумението са могли да достигат до 42,1 млн. барела на ден. Това означава, че са изоставали от плана за намаляване на добива, оповестен през миналия месец с 3,22 млн. барела на ден.

Добивът на страните от ОПЕК, участващи в споразумението през октомври е спаднал с 30 хил. барела на ден – до 29,8 млн. барела на ден, което се дължи основно на намаляване на производството от Саудитска Арабия.

Страните извън ОПЕК, участващи в сделката ОПЕК+, през октомври са добивали през октомври със 100 хил. барела на ден повече от септември – 15,12 млн. барела на ден, което в голяма степен се дължи на възстановяването на добива в Казахстан, който е увеличил добива със 120 хил. барела на ден – до 1,46 млн. барела на ден.

От МАЕ очакват, че от ноември добива на петрол от обединението да спадне рязко в резултат на решението за намаляване на производството с 2 млн. барела на ден. Що се отнася до Русия, очакването на МАЕ е, че страната ще продължи да е лидер сред държавите, които произвеждат под квотите. Оперативни проблеми и ограничаване на мощностите се очаква да имат, както и пред Нигерия, Ангола, Малайзия.

Експортът на руски петрол и нефтопродукти за ЕС 

Анализаторите от МАЕ изчисляват също така, че общият експорт на петрол и нефтопродукти от Русия през октомври е нараснал с 2,7 % - до 7,7 млн. барела на ден. В частност експортът на руски петрол е нараснал със 100 хил. барела на ден – до 4,9 млн. барела на ден, което отговаря на нивата от февруари и юли, а продажбата на нефтопродукти се е увеличила до 2,8 млн. барела на ден, т.е. също със 100 хил. барела на ден.  Според предположението, приходите от експорт са се увеличили със 1,7 млрд. долара до 17,3 млрд. долара, предвид по-високите обеми и ръста на цените.

Експортът на петрол за страните от ЕС през отчетния месец е бил 1,5 млн. барела на ден, което е с 1 млн. барела на ден под нивото до началото на войната в Украйна. Намалени са обемите на доставки през нефтопророда „Дружба“ със 140 хил. барела на ден, което обаче, както се отбелязва е компенсирано от увеличаване на морските товари. Експортът на нефтопродукти е спаднал с 300 хил. барела, до 1 млн. барела на ден, от които 600 хил. барела на ден се падат на дизеловото гориво.

Делът на ЕС в експорта на руския петрол е спаднал до 31 % през октомври в сравнение с 50% до войната в Украйна. Що се отнася до нефтопродуктите, техният дял се е понижил от 50 % до 35 %. При това Русия е успяла да пренасочи всички обеми, след като от началото на войната й се е наложило да намали експорта на нефтопродукти с 400 хил. барела на ден, отбелязват още от МАЕ.

Европейският съюз е успял да компенсира загубата на руските доставки предимно с такива от Близкия Изток, Африка, Норвегия, Бразилия и Гвиана. Вносът на дизелово гориво в региона през октомври се е увеличил почти с 50 % в сравнение с нивото от началото на годината заради стачките на френските нефтопреработващи заводи и сезонните ремонти. Покупката на руско дизелово гориво само малко е спаднала обаче в сравнение със средните показатели за януари-февруари. През октомври обаче при високите доставки от други източници, делът му във вноса на ЕС е спаднал до безпрецедентно ниското ниво – общо 40 % в сравнение с 60% в началото на годината, се казва в доклада.

Агенцията отбелязва, че през октомври значителни покупки на руски петрол не са били осъществени извън Китай, Индия и Турция, независимо от огромните отстъпки. Към 5 декември Русия трябва да пренасочи още 1,1 млн. барела на ден за експорт към други страни, тъй като влиза в сила забраната на ЕС за внос. Логистичните усилия за реализиране на тази продукция са налице, но има сериозен проблем с недостига на танкери, особено за такива, които да са пригодени за зимния период, съпроводен със заледявания.

Остра конкуренция за дизеловото гориво с неруски произход

Европейските страни, след въвеждане на ембаргото върху руския петрол и нефтопродукти ще се сблъскат с остра конкуренция за дизеловото гориво, произвеждано извън Русия предвид нефтопреработващите мощности в света, се казва още в доклада на МАЕ.

По данни на агенцията, световните цени на дизела през октомври са нараснали средно със 70 % спрямо миналата година. Освен това запасите от дизелово гориво са на най-ниското ниво за последните десетилетия. Високите цени подхранват инфлацията, нарастващия натиск върху световната икономика и търсенето на петрол, подчертава МАЕ.

„Стачките от миналия месец във френските рафинерии и предстоящото ембарго доведоха до това, че цените на дизела в Ротердам, главният търговски център на Европа, в един момент надминаха котировките North Sea Dated  с повече от 80 долара за барел, преди до някаква степен да намалеят. Допълнителните такси за дизел в САЩ също се повишиха преди зимния отоплителен сезон на североизток, се посочва в доклада.

Анализаторите от агенцията подчертават, че до известна степен  дефицит на пазара на дизелово гориво е имало още преди войната в Украйна. Той се е появил в резултат на затварянето заради пандемията от COVID-19 на рафинерии с капацитет от 3,5 млн. барела на ден, което е довело до намаляване на производството с 1 млн. барела на ден. По данни на МАЕ, през 2024 г. трябва да бъдат пуснати в експлоатация нови рафинерии с капацитет от 2,7 млн. барела на ден, което ще може да компенсира намаляването на експорта на дизел от Русия след влизане в сила на ембаргото от страна на ЕС.

Сега, според оценката на МАЕ, страните от ЕС внасят от Русия около 1,4 млн. барела на ден петрол и 560 хил. барела на ден дизелово гориво. След влизане в сила на ограниченията предстои да компенсират до 1,1 млн. барела на ден петрол и 1 млн. барела на ден дизелово гориво, нафта и мазут.

„Конкуренцията за неруското дизелово гориво ще е остра, тъй като страните от ЕС трябва да осигурят за продажба товари от САЩ, Близкия Изток и Индия за традиционните купувачи. Увеличаването на капацитета на рафинериите в крайна сметка ще помогне за облекчаване на напрежението при дизела, но дотогава цените може да се повишат твърде много, което допълнително може да доведе до разрушаване на търсенето“, се казва в доклада.

МАЕ очаква през 2022 г. ръстът на потреблението на дизелово гориво и газьол да намалее до 400 000 барела на ден от 1,5 милиона барела на ден през 2021 г. През следващата година анализаторите на агенцията очакват също така  лек спад на фона на високи цени и забавянето на икономиката.