Цените на бензина и метана в България се понижават, дизелът и пропан-бутанът вървят нагоре
Спад на цената на бензина и на метана, но ръст на стойността на дизела и пропан-бутана са новите тенденции на пазара на горива в страната ни. Докато при дизела тенденцията е за поскъпване при метана е за поевтиняване. Нагоре се очаква да върви цената на пропан-бутана, а на бензина е в застой, сочат данните на fuelo.bg. Това се случва на фона на поскъпването на гьзьола, лекия спад на сорт Brent и понижението под 100 евро за MWh на цената на природния газ на борсата ICE Futures.
Цени на горивата на родния пазар
Бензинът А95 през последния месец е поевтинял с 2 стотинки – от 2.96 лв. за литър до 2.94 лв. за литър. За последните три месеца намалението е по-чувствително – с 31 стотинки (0.31 лв. за литър) или със значителните 9.54 %. Тогава (14 август т.г.) А95 е струвал 3.25 лв. или с Въпреки това спрямо година по-рано бензин А95 е по-скъп с 20.99 % или с 0.51 лв. за литър. Или казано иначе, на 13 ноември 2021 г. това най-масово използвано гориво е струвало 2.41 лв. за литър. Тенденцията е застой на цената.
Дизелът продължава да се движи нагоре, като само за последния месец поскъпването е със 7 стотинки за литър (0.07 лв/л) или с 2.12 %. Така, ако на 14 октомври литър от това гориво е струвало 3.30 лв., то на 12 ноември вече е 3.37 лв. за литър. За тримесечен период обаче има поевтиняване, макар и слабо – с 2 стотинки или с 0.59 %. Тоест, ако на 14 август литър дизел е струвал 3.39 лв. за литър, то на 14 ноември намалява до вече посочените 3.37 лв. за литър.
Според данните на специализираното онлайн издание, поскъпването през последните шест месеца обаче се запазва и то е с 4.01% (3.24 лв./л към 13 май т.г.), като се наблюдават съответните върхове и спадове. Така например в този период от време дизелът е бил най-скъп през периода юни-юли, когато литър е струвал 3.55 – 3.56 лв. За една година поскъпването достига съществените 36.44%. Така например, през миналата година, на 13 ноември литър дизел е бил доста под настоящата цена от 3.37 лв. за литър – 2.47 лв. Тенденцията е за поскъпване на дизела.
На този фон цената на пропан-бутана остава доста ниска – 1.16 лв.за литър към 13 ноември тази година, но и тук през последния месец се наблюдава тенденция в посока към повишение – с 2 стотинки (1.75% или от 1.14 лв. за литър до 1.16 лв. за литър ). При сравняване на данните за последните три месеца, няма как да не се отчете поевтиняването със 7.20 % или с 9 стотинки (1.25 лв. за литър на 14 август). Още по-съществено е понижението за периода от шест месеца – (минус) с 27.95% или с 45 стотинки (1.61 лв. за литър към 14 май 2022 г.). Спадът се запазва и на годишна база – (минус) с 16.55 % (1.40 лв. за литър на 13 ноември 2022 г.), но тенденцията е за поскъпване.
Що се отнася до метана, данните сочат за съществен спад през последния месец и то с цели 32.75 % или с 1.68 лв. за килограм (кг). Така, ако на 14 октомври 1 кг метан е струвал 5.13 лв., то към 13 ноември е 3.45 лв. Поевтиняването за последните три месеца е още по-съществено – (минус) 35.63 % или с 1.91 лв. за килограм, но спрямо шест месеца по-рано то е само с 6 стотинки или с 1.71%. На годишна база обаче поскъпването на метана остава значително – (плюс) 42.56 %, или казано иначе, ако на 13 ноември миналата година килограм метан е струвал 2.42 лв., то към 13 ноември тази година вече е 3.45 лв., но добрата новина е, че тенденцията е за поевтиняване.
Пазарът на петрол
С наближаването на датата 5 декември, когато се очаква влизане в сила на ембаргото на ЕС за превозите на руски петрол по море ситуацията на петролния пазар се изостря. Все още не е ясно кога страните от G7 ще въведат таван на цените на петрола, така както заявиха по-рано. Механизмът предвижда европейските компании да могат да транспортират и застраховат руски петрол, доставян до трети страни, но при условие, че той ще се продава по фиксирана цена като опит за ограничаване на приходите на Русия като по този начин се визира намаляване на възможността за отделяне на средства за войната в Украйна.
Междувременно цените на петрола сорт Brent в началото на ноември се върнаха на нивото от август, достигайки 98.57 долара за барел, въпреки че в края на миналата седмица се върнаха до 95.99 долара.
Стойността на руския сорт Urals в началото на миналата седмица струваше 80 долара за барел в сравнение с 97 на сорт Brent. През достатъчен период от годината Urals се търгуваше с голяма отстъпка в диапазон от 30 долара. През последните три месеца обаче тази разлика намалява, отчитат анализатори. Това се случва на фона на вече почти приключилото пренасочване на руските доставки от суров петрол към азиатските пазари и в частност Индия. От G7 продължават да убеждават индийската страна да се присъедини към таван на цените, но на този етап данните са, че страната ще се придържа към максимата – осигуряване на по-евтини горива за своите поданици.
Данните на компаниите за анализи на движението на корабите пък сочат, че доставките на руски петрол по море са се увеличили до най-високото ниво от юни – 3.6 млн. барела на ден. Освен това е регистриран престой на кораби в морето в очакване на яснота по решението на G7. Най-обезпокоени и изправени пред неясноти са застрахователните компании, които по последни данни все още не разполагат с важни детайли от механизма на ЕС за въвеждане на ембарго върху руския петрол, превозван по море. Сега експертите се опитват да разчетат решението на американското финансово министерство за продължаване на разрешението за всички сделки за енергоносители с големите руски банки и централната банка на Русия до 15 май 2023 г.
На този фон компанията за анализи WoodMackenzie, цитирана от агенция Bloomberg прогнозира, че в началото на пролетта Северозападна Европа ще бъде застигната от най-лошата дизелова криза, когато запасите ще спаднат до най-ниското ниво за последните 12 години. Запасите ще се натрупват през декември и януари, след което ще има рязък спад. През месец март, според очакването ще са най-ниски, спрямо който и да е от месеците, за които са събирани данни от 2011 г. досега.
Това е така, защото в началото на февруари (5 февруари) влиза в сила вторият етап от европейското петролно ембарго – забраната за превоз по море на руските петролни продукти. Както е известно, Русия все още е най-големият доставчик на дизелово гориво за европейския пазар. Дали ще има реакция от руската страна и дали ще спази заявената си по-рано позиция за спиране на доставките за всяка една страна въвела таван на цените ще стане ясно много скоро. Засега топката все още е в полето на G7 , а и на всяко от националните правителства. Движението в тези „петролни“ води е сложен казус и той не е свързан само с „тупане в гърдите“ за запазване на национални интереси или такива на потребителите, тъй като има юридически и застрахователни процедури, които са познати само на тясно специализирани експерти.
При всичко това няма как да не се отчете увереността на Европейската комисия във водената политика, изразена най-добре в есенната икономическа прогноза. В нея водещите експерти намаляват очакването си за цената на петрола сорт Brent до 101.8 долара за барел спрямо предишното очакване от 108.2 долара за барел. За 2023 г. и 2024 г. оценките са още по-оптимистични – 85 и 78 долара за барел съответно.
Пазарът на българските горива е в пряка зависимост от международните пазари. Включително и от доставките на руски петрол. Страната ни има предимството с работеща петролна рафинерия и попада под изключение от европейското ембарго за доставки на руски суров петрол по море. Засега. Влизането в сила на европейското ембарго за петрола от 5 декември, а впоследствие за нефтопреработващите продукти от 5 февруари ще промени значително ситуацията на пазара.
През последните месеци около нефтопреработващия завод в Бургас (Лукойл Нефтохим Бургас) отново се завъртяха спорове. Първо около цените на горивата, от които потребителите получиха отстъпка от 25 стотинки на литър (без фирмите), а сега отново се повдига въпросът за т.нар. „левче“. Досега препирните остават повече на ниво „политическо говорене“. Практически от тях остават изключени експертните оценки и независимите анализи. На всички е ясно, че производителят печели. На всички е ясно, че и търговците печелят. На всички е ясно, че цените на горивата на фона на съседните пазари са по-ниски. Излиза, че някъде по веригата на препирни обаче има нещо сбъркано, което засега изглежда като „коз“ в ръцете на политиците. Тъй като никой не е оповестил независим експертен анализ, може да се окаже обратното и това да наклони везните към неизгодна национална позиция.
Изключително важно е в каква ситуация ще се окажат международните пазари след европейското петролно ембарго, а и след един „таван“ на цените на G7. Всички са наясно, че отмяната на санкции е почти толкова трудно, колкото въвеждането им, което означава подготовката за пазар, който ще остане несигурен за дълъг период от време.