Централните банки пред дилема с лихвите

Водещите световни централни банки започват вече да се страхуват, че и без друго доста забавената от галопиращата инфлация, войната в Украйна и хаоса на много развиващи се пазари световна икономика ще спре напълно, ако продължават да натискат спирачките, или казано с други думи да повишават рязко лихвите, се посочва в анализ на „Ройтерс“.

Централните банкери в еврозоната, САЩ, Канада и Австралия доста очевидно подсказват, че серията от агресивни стъпки по отношение на лихвените проценти може би е към края си, въпреки че инфлацията упорито остава висока.

Това от своя страна породи спекулации, че централните банки поемат към своего рода "повратна точка", към смяна на посоката, към повишаване на лихвите на по-малки стъпки, което би помогнало за укротяване на инфлацията, без да се руши икономиката и да се всява шок и ужас на пазарите.

Мрачната перспектива пред световната икономика

Основният двигател на тази промяна е все по-мрачната перспектива за световната икономика, като еврозоната вече практически е в рецесия, а много региони от останалата част на света изпитват в различна степен все по-сериозни затруднения.

Забавянето си има и добрата страна, а тя е сериозният спад на цените на суровините, които бяха основният двигател на скока на инфлацията от началото на войната в Украйна досега. Най-очевидният пример е драстичното намаляване на цената на природния газ в Европа през последните месеци, след като страхът от недостиг се превърна в изобилие от доставки, които съществуващата инфрактруктура се оказа неспособна да поеме.

Какви са проблемите?

"През последните две седмици няколко водещи централни банки дадоха да се разбере, че са готови да сменят курса", казва Алфонсо Пекатиело, автор на финансовото издание "Макро компас". "На какво се дължи тази внезапна промяна? Защото всички те имат нещо общо - вътрешни структурни слабости".

По думите му, такъв проблем са, например, за Канада високите ипотечни дългове, а за Европа - големите държавни дългове в южната част на континента, които не могат да разчитат на "спасяване" от страна на Севера, поради липсата на общ предпазен механизъм в еврозоната.

Австралия пък трябва да се бори със спадащите цени на недвижимите имоти, загубите на пенсионните фондове и намаляването на търсенето на нейните стоки и суровини.

Дори и американската икономика, доскоро толкова силна, че почти докосваше точката на прегряване, показва знаци на забавяне и "крехкост", а имотният пазар започва да се охлажда.

Упоритата инфлация прави работата на централните банкери изключително сложна

Последните данни, разпространени в петък, сочат, че цените през октомври растат по-бързо от очакваното в Германия, Франция и Италия.

И въпреки че централните банкери не могат пряко да направят нищо по отношение на настоящите темпове на инфлация, повишаването на цените прави "обратния завой" по-труден за обясняване.

Изисква се централните банкери да балансират по ръба на бръснача, така че хем да убедят пазарите, че са сериозни в желанието си да намалят инфлацията, хем с действията си да не задушат икономиката, налагайки й високи лихви.

"Федералният резерв на САЩ (Фед) трябва да отвори вратата за бъдещи по-малки лихвени повишения, без обаче да започне да изглежда мек", казва Кристиян Шърман, икономист в DWS.

Европейската централна банка (ЕЦБ) направи точно това в четвъртък, когато заяви, че планира да продължава да повишава лихвените проценти, но допълни, че вече е сторила доста много, за да "намали горивото на икономиката".

Инвеститорите залагат на по-малки стъпки на лихвите в бъдеще

Макар и минимална, промяната на тона се оказа достатъчна за инвеститорите, за да започнат да залагат на по-малки стъпки по отношение на лихвените проценти в бъдеще.

"След очаквания скок в четвъртък от следващата среща на ЕЦБ през декември се очаква да произведе доста по-малка стъпка нагоре", казва Карстен Бжески, икономист в ING Group.

Миналата сряда Централната банка на Канада вече изненада пазарите с по-малко от очакваното покачване на основните лихви от 50 базисни пункта до 3,75 на сто. Преди нея същото беше сторила централната банка на Австралия, а анализатори смятат, че по този път ще поеме и Bank of England, която ще обяви следващото покачване на лихвите на Острова в четвъртък, 3 ноември.

И накрая, но не на последно място, Фед, който задава темпото на световните финансови пазари и владее световната резервна валута, започна открито да дискутира докъде може да си позволи да повишава лихвите и как и кога да започне да забавя темпа на растежа им.

И макар поредното покачване със 75 базисни пункта на срещата в сряда да изглежда сигурно, инвеститорите смятат, че оттук насетне стъпките ще бъдат далеч по-меки и балансирани. "Неизбежно е и Фед да започне да забавя ръста на лихвените проценти", посочва Крис Айго от инвестиционния институт Axa IM Investment Institute./БТА