Новият газов шанс за България - интерконекторът IGB

Вече е факт - газовата карта е променена. Отново. Този път заради газопровода IGB (междусистемна газова връзка Гърция-България) с възможност за доставка на 3 млрд. куб м синьо гориво на пазара. Навлизането на азербайджанския газ на територията на България по ново трасе и възможността за достигането му до съседните страни като Румъния, Унгария, Словакия дава ново измерение не само на региона, но и на значението от промяната на газовите потоци.

Стартът на реалната експлоатация на газопровода IGB от днес, 1 октомври, се случва в момент на сериозен разрив на газовите отношение между Русия и Европейския съюз в резултат на войната в Украйна, която засили енергийната криза в Европа и доведе до изключително високи борсови цени на природния газ. Но и не само това - случва се и в момент на промяна на енергийния микс на Европа с по-високи обеми втечнен природен газ (LNG), намалено потребление, почти пълно спиране на руските газови доставки. На този фон само преди дни се състоя пускането в лизането в експлоатация на газопровода Baltic Pipe за доставка на синьо гориво от Норвегия до Полша. Тази стъпка с почти паралелния старт на IGB очертава категорично нова ситуация на газовия пазар на Европа. Този факт се подчертава от ключовата визита на председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, която е на посещение у нас.

Историята на междусистемната газова връзка Гърция-България е твърде дълга. Факт е, че днешният старт е резултат на усилия, продължили почти девет години. Пътната карта бе подписана едва през 2015 година. Този дълъг процес говори за лавиращи според различни интереси неустойчиви политически решения, но и за тежка административни и институционални проблеми.

Теодора Георгиева, ICGB

Първи октомври е важна дата за всички ни. Днес отбелязваме началото на търговската експлоатация на интерконектора между България и Гърция. Това е един ключов етап за развитие на енергийната система в целия регион на Югоизточна Европа. Началото започна и бяха преодолени трудни предизвикателства, като това се случи с политическата воля на Гърция и на България, но нямаше да стане възможно без подкрепата на ЕК и енергийния сектор в региона. Проектът нямаше да бъде възможен без професионалните, лидерски и лични качества на всички замесени в неговото осъществяване, посочи тя. Днес можем да потвърдим доставките не само за България и Гърция, но и на целия регион на Югоизточна Европа. С него ще можем да осигурим и доставки за Молдова и Украйна.

Междусистемната газова връзка Гърция-България сереализира от смесеното инвестиционно дружество "АйСиДжиБи" (ICGB), регистрирано в България през 2011 г. с акционери "Български енергиен холдинг" ЕАД с 50 процента и "АйДжиАй Посейдон" (IGI Poseidon), който също държи 50 процента. Съакционерът "АйДжиАйПосейдон" e дружество, регистрирано в Гърция с акционери гръцката компания Депа (DEPA International Projects) с дял 50 процента, и италианската енергийна група "Едисон" (Edison S.p.A), също с 50 процента. В съответствие с устава си "АйСиДжиБи" АД следва да бъде собственик на газопровода IGB, като финансира реализацията му, разпределя преносния му капацитет и получава приходите от преноса на природен газ. Общатастойностнапроекта е 220 млн. евро, осигурени чрез заем от Европейската инвестиционна банка (110 млн. евро), оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (39 млн. евро), Механизма за свързване на Европа (45 млн. евро) и собствени средства на акционерите в проектната компания "АйСиДжиБи" АД.

Тази скучна хронология не дава представа за тежките процеси, през които премина самото дружество, за нападките, случили се в резултат на различни интереси, за проблемите при строителството и като цяло за високото напрежение, на което и досега са подложени мениджърите.

Георгиос Сатлас, Ай Си Джи Би

Днес след като отпразнувахме успеха, свързан с началото на търговската експлоатация на интерконектора между България и Гърция, е важно да се концентрираме върху бъдещите важни стъпки. Това са осигуряване на оперативната сигурност на газопровода, както и опазването на околната среда, така че проектът да бъде ефикасен и да оправдае инвестициите, направени досега. При изпълнението на бяха пропуснати много крайни срокове, както ни е в природата. В крайна сметка обаче постигнахме общата си цел. Разчитахме на силата на единството. Ако искате да стигнете бързо, вървете сам, ако искате да стигнете далеч, вървете заедно.

Днес газопроводът IGB дава възможност на България да получава азерски газ, добиван от азербайджанското газокондензатно находище "Шах Дениз 2". Газопроводът е включен към Трансадриатическия газопровод (ТАР) по който газа от находището Шах Дениз се доставя до европейските пазари. Церемонията по първата копка на газопровода се състоя на 22 май 2019 г. в България.

Урсула фон дер Лайен, председател на ЕК

ЕС подкрепя този проект от самото начало и политически, и финансово с близо 250 милиона евро. Бих казала, че днес започва нова ера за България и Югоизточна Европа. България обикновено получаваше 80% от газа си от Русия, но това беше преди Русия да започне една ужасяваща война срещу Украйна, енергийна война срещу Европа. Този газопровод променя ситуацията и за България, и за енергийната сигурност в Европа. Този проект означава свобода от зависимостта от руски газ.  Интерконекторът може да покрие цялото потребление на газ на България и това е страхотна новина в такива трудни моменти. Благодарение на проекти като този Европа ще има достатъчно газ за зимата.

Газопроводът свързва гръцката национална газопреносна система (DESFA S.A.) както с Трансадриатическия газопровод (TAP AG) в района на Комотини, Гърция, така и с българската газопреносна система ("Булгартрансгаз" ЕАД) в района на Стара Загора. Общата дължина на газопровода е 182 км, от които 140 км са на българска територия.

Илхам Алиев, президент на Азербайджан

Проектът ще изпълнява много важна роля в осигуряването на енергийна сигурност и диверсификация на газовите доставки за Европа. Енергийната сигурност е част от националната сигурност на всяка държава, сегашната ситуация в света доказва това.

На първи етап капацитетът на газопровода е за 3 млрд. куб м годишно. На втори етап в зависимост от развитието на пазара този капацитет може да бъде увеличен до 5 млрд. куб м, което ще изисква построяване на компресорни станции.

Резервираният капацитет е за 1,57 млрд. куб м по дългосрочно споразумение до 25 години. Това означава, че на пазара на природен газ навлизат на този етап четири нови търговеца. Останалият капацитет ще бъде предложен на аукциони на две водещи платформи - PRISMA и RBG.

Общата инвестиционна стойност на проекта за IGB е за 240 млн. евро (без ДДС), от които 220 млн. са капиталови разходи.

Гълъб Донев, премиер на България

Интерконекторът България-Гърция прави нашата държава по-малко уязвима. 

Според договора, подписан още през 2013 г. , България ще получава 1 млрд. кум м газ годишно. Българската страна има желание за получаване на поне още 200-300 млн. куб м синьо гориво и преговори вече текат от месеци. Доставките по IGB ще покрият голяма част от търсенето на природен газ през зимния период и ще осигурят конкурентоспособност на пазара.

Румен Радев, президент на България

Днешното събитие не е само една церемония за откриването, защото заедно с нашите продуктивни и двустранни срещи, това е една полезна дискусия, която ни подготвя за бъдещето.

Като цяло Западните Балкани представляват нова възможност за разширение на интерконектора. След разширяване на газопровода до 5 млрд. куб м годишно IGB може да осъществява доставки до Молдова и Украйна.

Кириакос Мицотакис, премиер на Гърция

Доставките на природен газ от Азербайджан за България ще разкъсат здравата хватка от руския газ върху региона и заедно с останалите инфраструктурни проекти, които текат, ще допринесат за развитието на газова мрежа, на която може да се разчита.

Азербайджан от своя страна разчита, че разширяването на географията на азерския газ не завършва дотук, тъй като заради проблема с руските газови доставки все повече страни заявяват желание за доставки. В допълнение, вече има договореност между ЕС и Азербайджан за удвояване на капацитета на Южен газов коридор до 2027 г.

Николае Чука, премиер на Румъния

Стартирането на интерконектора допринася сериозно за диверсификацията на доставките на природен газ и въпреки че в момента можем да празнуваме успеха на проекта, трябва да останем реалисти. Трябва да признаем, че диверсификацията на доставки и маршрути трябва да се ускори, защото Европа трябва да се освободи от своята зависимост от руски горива.

Александър Вучич, президент на Сърбия

Интерконекторът между Сърбия и България ще бъде завършен след година и се надявам през същото време на 2023 г. да проведем такава церемония и в нашата страна“. Цената е много важна, не само обемът. Това е един от основните въпроси.

Дивересификацията вече е тук. Сега на ход е пазарът. Колкото до газовата карта, тя ще продължи да се променя.

Текстът е публикуван първо в dir.bg