Енергийната криза в Европа ще е по-болезнена от колапса през 2009 г. и краха с горивата от 1970-те, предупреждават от Bloomberg

Енергетика , Икономика / Анализи / Интервюта
3E news
500
article picture alt description

Източник: CEPS.

Икономическите щети от прекратяването на доставките на руски газ се трупат бързо в Европа и в крайна сметка може да надминат въздействието на световната финансова криза, допуска в своя публикация Bloomberg.

Сега, когато рецесията на целия континент изглежда неизбежна, настъпва сурова зима за производителите на химически продукти, на металургичните заводи и производителите на автомобили, които изпитват недостиг на основни суровини и се присъединяват към домакинствата, алармиращи с тревога за сериозния ръст на сметките за електроенергия.

Базирайки се на модела на европейския енергиен пазар и икономика, базовият сценарий на Bloomberg Economics сега предполага спад на брутния вътрешен продукт с 1 % от началото на четвъртото тримесечие. Ако следващите месеци са много студени и 27-те страни членки на Европейския съюз не могат ефективно да разпределят оскъдните запаси от гориво, намалението може да е и 5 %.

Това е почти толкова дълбок спад, колкото и рецесията през 2009 г. Дори ако тази участ бъде избегната, икономиката на еврозоната все още е на път да изкара 2023 година преминавайки през третата най-голяма рецесия от Втората световна война насам като най-тежко засегната остава Германия.

„Европа очевидно се доближава до това, което може да се окаже доста дълбока рецесия“, каза Морис Обстфелд, бивш главен икономист в МВФ и сега старши сътрудник в Института за международна икономика Питърсън във Вашингтон.

Мрачните перспективи вече означават, че седем месеца след началото на войната в Украйна правителствата дават стотици милиарди евро на семействата, като едновременно с това помагат и на компаниите и говорят за ограничение на потреблението на енергия. Но тези усилия за спасяване все още може и да не успеят.

В допълнение към натиска върху компаниите и потребителите, Европейската централна банка също компресира икономиката, тъй като новият й фокус върху нарастващата инфлация води до най-бързото повишаване на лихвите в историята й. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви в понеделник, че очаква политиците да повишат разходите по заемите на следващите няколко срещи. Търговците вече прогнозират гигантски ръст от 75 базисни пункта на следващата среща за паричната политика на 27 октомври.

„Перспективите са мрачни“, каза Лагард пред законодателите от ЕС в Брюксел. „Очакваме, че през следващите тримесечия активността ще спадне значително“.

Някои наблюдатели от енергийния сектор предупреждават за продължителна криза, която може потенциално да се окаже по-мащабна от тази от 1970-те години свързана с прекъсването на доставките на петрол. Действително, крайните последствия от дефицита могат дори  да са по-лоши, отколкото може да отразяват на икономическите модели, казва каза Джейми Ръш, главен европейски икономист в Bloomberg.

При условията на енергийна криза, веригата на доставки за индустрията може да се сринат по най-драматичния и непредсказуем начин. Всяко отделно предприятие има точка на предел, над която високите разходи за енергия просто означават, че те спират да работят. Цели сектори може да се сблъскат с недостиг на енергоемки ресурси като торове или стомана. При енергийната система, когато започне на електрозахранването, то може бързо да излезе извън контрол, разпространявайки се каскадно по цялата мрежа.

„Анализът ни е разумна отправна точка за размисъл за каналите, чрез които европейските енергийни пазари влияят върху икономиката“, казва Ръш. „Той обаче не може да каже за въздействието на системните сривове“.

За пример в публикацията се посочва изявление на компанията Evonik Industries AG,едно от най-големите предприятия за специални химикали в Германия, в което тя предупреждава за потенциалните дългосрочни щети от постоянните високи разходи. „Основното условие за просперитета на германската икономика и по-специално на индустрията е постоянната наличност на енергия, включително от изкопаеми източници, на разумни цени“, казват от компанията.

Това не е единствената компания.  Volkswagen AG, най-големият производител на автомобили в Европа заяви през миналата седмица, че може да пренесе производството си от Германия и Източна Европа, ако се запази недостига на природен газ.  Domo Chemicals Holding NV, която управлява съвместно вторият по големина химически завод в Германия свива производството си в Европа, а италианския производител на товарни камиони  Iveco Group NV заяви, че преговаря с доставчиците за цената на енероносителите.

Още по темата

Публикуваните данни само през миналата седмица показват, че активността на частния сектор в еврозоната се е свил и то за трети пореден месец през септември, а индексът на мениджърите по покупки, съставен от S&P Global е спаднал до най-ниското ниво от 2013 г. Между другото кризата доведе и до намаляване на потребителското довери до рекорден минимум.

Проблемът започна да пуска корени миналата година, когато цените на енергията започнаха да растат, тъй като търсенето се възстанови от пандемията Covid-19 и руският президент Владимир Путин започна тихомълком да ограничава доставките на газ за Европа.

Неговата военна операция в Украйна през февруари потопи икономиката в още по-голям хаос на фона на раздуващата се инфлация, задълбочаващата се криза на стойността на живота и свиването на промишленото производство. В началото на септември ограниченият поток от газ, който все още течеше през газопровода „Северен поток 1“ от Русия за Западна Европа бе прекратен за неопределено време. Днес сутринта компанията оператор заяви, че на газопровода е извършен саботаж и сроковете за възстановяване не могат да бъдат определени.

За сравнение, година по-рано тези доставки на газ, заедно с LNG покриваха около 40 % от общото търсене в Европа. При това положение, въпреки че цените на газа и електроенергията спаднаха от августовските рекорди, в някои региони те, както и преди са над шест пъти от нормалните. При такива цени хиляди компании са просто нежизнеспособни в дългосрочно бъдеще без държавна подкрепа.

За Bloomberg Economics, базовият сценарий изчислен с помощта на набор от  модели, комбиниращи енергийни доставки, цени и растеж, сега е такъв, че руските доставки представляват около 10 % от тези, които са наблюдавани през 2021 г. Според икономисти, това вече е достатъчно ужасна картина.

„Дори и след държавната подкрепа, намаляването на реалните доходи е достатъчно голямо, за да предизвика рецесия“, казват Ръш и колегите му.

Техният сценарий за „лош късмет“  включва още по-малко газ, студена зима като през 2010 . и ниско производство на възобновяема енергия.

„Ако поведението на потребителите се окаже нестабилно и единството между страните от ЕС започне да се разпада, цените на газа може да скочат над 400 евро, инфлацията може да достигне 8% през следващата година, а икономиката може да се свие с почти 5% тази зима“, казват те.

„Правителствата се намират под огромен натиск, изискващ намеса“, заявява и цитираният от Bloomberg икономист от TS Lombard в Лондон. „Ограничението на цените, подкрепата на ликвидността и големите бюджетни трансфери ще се окажат неизбежни. Властите трябва да подкрепят домакинствата и бизнеса, иначе ще започне рецесия, аналогична на тази, която беше избегната по време на пандемията“.

Европейската комисия предложи мерки за намаляване на въздействието върху потребителите, включително привличане на 140 млрд. евро за сметките на домакинствата за сметка на енергийните компании, задължително ограничаване на пиковото търсене на електроенергия и повишаване на ликвидността на енергийния сектор.

Германия ще вложи 8 млрд. евро в комуналната компания Uniper SE като държавна помощ, стойността на която вероятно се изчислява на десетки милиарди евро.

Франция ще отдели от бюджета 16 млрд. евро, за да ограничи ръста на цената на електроенергията и газа до 15 % за домакинствата и малките компании през следващата година.

Италия в последния акт на Марио Драги преди изборите на 25 септември одобри план за помощ в размер на 14 млрд. евро, за да помогне на компаниите, пострадали от увеличението на разходите

Нидерландия представи пакет за подкрепа на домакинствата за сумата от 17,2 млрд. евро, включително повишаване на минималното заплащане и повишаване на данъците върху печалбата на корпорациите.

Сумирайки всички тези разходи, центъра за анализи Bruegel изчисли, че към средата на септември правителствата на ЕС са заделили 314 млрд. евро за смекчаване на въздействието на кризата върху потребителите и бизнеса.

Това ще засегне публичните финанси на региона и Симоне Талиапиетра, изследовател от Bruegel, нарече законопроекта „очевидно неустойчив от фискална гледна точка“.

Запазващият се страх за енергийният сектор се заключава в това, че бедата през следващите месеци може да е само началото. Кристиан Малек, ръководещ глобални енергийни стратегии към JPMorgan Chase & Co, заяви през този месец пред Bloomberg TV, че когато Пекин свали ограниченията от COVID, китайското търсене на LNG ще нарасне, което ще доведе до засилена конкуренция и силен ценови натиск върху Европа.

„Това не е просто тримесечен проблем“, казва Анук Оноре, старши научен сътрудник в Оксфордския институт за енергийни изследвания. „Потенциално това е двегодишен проблем“.

 

По материал на Bloomberg

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща