Силният американски долар вреди на всички останали

И как това застрашава страните с по-скромни икономики

Икономика / Анализи / Интервюта , Финанси
Георги Вулов
787
article picture alt description

Снимка: iStock by Getty Images/Dir.bg

Тази година се оказа много успешна за щатския долар, а това е страхотна новина за американските туристи, пътуващи в Европа. За почти целия останал свят това не вещае нищо добро, обобщава за CNN Джулия Хоровиц, която посочва и трите основни причини за силния долар, които могат да навредят на страните по света с по-малки икономики.

Още по темата

От началото на 2022 г. доларът поскъпна с повече от 10% спрямо други основни валути, доближавайки се до най-високите си нива през последните 20 години, тъй като инвеститорите, притеснени от перспективата за глобална рецесия, започнаха да инвестират в американската валута, смятана за най-надеждния актив в бурни времена. Привлекателността на долара беше подкрепена и от агресивната политика на Федералния резерв на САЩ (Фед), който има и водещата роля в борбата срещу мощната инфлация. Това прави американските инвестиции по-доходоносни, които вече обещават и по-високи печалби.

Вероятно, на американските туристи ще се хареса, че една вечерна разходка по улиците на Рим, която не толкова отдавна им е струвала 100 долара, сега ще платят около 80 долара. Но междувременно за международните компании и повечето правителства по света силният долар не вещае нищо добро.

Приблизително малко повече от половината от цялата световна търговия се извършва в американска валута, което означава, че производителите и малките предприятия, които зависят от вносни стоки, ще имат по-високи разходи. Правителствата на онези страни, които плащат дълговете си в долари, също могат да имат проблеми, особено ако валутните им резерви намалеят.

По-силният долар вече вреди на някои особено уязвими икономики

Недостигът на американска валута в Шри Ланка беше един от факторите, които провокираха най-тежката икономическа криза в страната, която доведе до оставката на президента през юли. В края на миналия месец пакистанската рупия падна до рекордно ниско ниво спрямо долара, тласкайки страната до ръба на фалита. И Египет, където напрежението се повишава поради нарастващите цени на храните, сега е изправен пред недостиг на доларови резерви и напускането на чуждестранни инвеститори. И трите страни вече са се обърнали за помощ към Международния валутен фонд.

„Ситуацията е доста трудна“, каза Уилям Джаксън, водещ икономист за нововъзникващите пазари в базираната в Лондон консултантска компания Capital Economics.

Защо "усмивката на долара" кара другите да се мръщят?

Щатският долар напоследък поскъпва или когато икономиката на САЩ расте стабилно, или, малко странно, когато отслабва и светът е в опасност от рецесия.

И в двата случая инвеститорите виждат в американската валута възможност да се възползват от икономическия подем или като относително безопасен актив, който ще им позволи да преодолеят трудностите, като същевременно запазят спестяванията си.

Този феномен вече има име - "усмивката на долара", тъй като доларът нараства и при двете крайности – и при спад, и при възход на американската икономиката. Но за останалия свят остават все по-малко поводи за усмивка.

Три основни вреди на силния долар

Маник Нарейн, ръководител на стратегията за активи на нововъзникващи пазари в швейцарската банка UBS, определя три основни причини вреди, които по-силният долар може да нанесе на страните по света с по-малки икономики:

1. Силният долара повишава натоварването (разходите) за бюджета. Не всички правителство имат възможност да вземат средства в собствената си национална валута, тъй като инвеститорите не доверяват своите активи на финансови пазари в слабо развити страни. В резултат те нямат друг начин, освен да вземат от външни кредитори в долари, вкл. дълговите пазари.

Още повече, че заради скъпия долар и на правителствата, и на фирмите се налага да харчат повече средства за внос на продукти, лекарства и горива.

Точно това се случи, когато по-рано през тази година курсът на рупията на Шри Ланка се обезцени към долара. Правителството изчерпа валутните си резерви много бързо, които и без това бяха много оскъдни, заради спадналия туризъм, предизвикан от Covid-пандемията. Дефицитът на основни стоки накара хиляди хора да излязат на улицата, за да протестират. Президентът Готабая Раджапакса се изплаши и избяга от страната, а през юли подаде оставка, след като разярените протестиращи влязоха в правителствени сгради.

2. Силният долар предизвиква отлив на капитали. Когато валутата на една страна рязко отслабва, нейните граждани, крупният бизнес и чуждестранните инвеститори започват да изнасят своите пари с надежда да намерят по-сигурни места. В същото време, това още по-силно притиска курса на националната валута и повишава бюджетните разходи.

„Ако сега живеете в Шри-Ланка и видите, че правителството се оказва в тежко положение, вие задължително ще поискате да изнесете извън страната своите пари“, обяснява Маник Нарейн.

3. Силният долар влияе негативно върху икономическия растеж. Ако на компаниите не достигат пари за внос на необходимите за производството компоненти, тяхната производителност пада. Това означава, че те ще имат по-малко продукция за продажба, което пък се отразява върху общия държавен БВП, който се свива.

Ако едновременно с това се забави и американската икономика, това може да смекчи удара. Много развиващи се пазари изнасят свои стоки за най-голямата икономика в света. Но, когато доларът се повиши, а САЩ са на ръба на рецесията, ситуацията става много трудна.

„Това може да причини повече проблеми на пазарите, тъй като няма резерви за оптимизиране на икономическия растеж“, обяснява Нараин.

Предотвратената криза

Миналата седмица доларът продължи да поскъпва, макар и по-слабо, само с 0.6% средно дневно, което накара много експерти да очакват, че в близко време той ще остане стабилен. „Смятаме, че доларът ще остане силен в краткосрочна и средносрочна перспектива“, отбеляза Скот Рен, старши стратег за глобалните пазари в Wells Fargo Investment Institute.

В същото време много инвеститори и политици вече се питат не беше ли Шри Ланка първата паднала плочка на доминото. Съществува риск, че вълненията в развиващите се страни могат да се разпространят върху цялата финансова система, провокирайки каскада от негативни последици.

Бред Сетсър от базирания във Вашингтон Съвет за международни отношения написа наскоро, че той следи внимателно какво се случва в развиващите се страни. На първо място Тунис, която се бори с бюджетен дефицит и трудности, както и Гана, и Кения, в които е заложено сериозно дългово бреме. В Салвадор през следващата година е падежът за изплащане по огромен брой държавни облигации, а в Аржентина може да се случи същото като при последната валутна криза през 2018 година в страната.

По оценка на МВФ, в момента около 60% от страните в света с ниски доходи са се приближили до критични граници заради високото ниво на държавния дълг, или вече са се оказали в подобна ситуация. За сравнение, преди десет години техният броя не надхвърляше 20%.

Каква е разликата между сегашната и предишните кризи

Сега държавите могат да вземат държавни заеми в долара без много проблеми. Големите развиващи се пазари, включително Бразилия, Мексико и Индонезия, по думите на Бред Сетсър, "имат дългове, но разполагат с доста големи обеми валутни резерви, за да се разплащат с външните си кредитори ".

Освен това, цените на суровините, като петрола, природния газ и цветните метали, остават високи. Това помага на големите износители от няколко развиващи се страни, включително много държави от Латинска Америка, да осигуряват стабилен приток на американска валута в държавната си хазна.

От друга страна, високите темпове на инфлация принуждават централните банки на много развиващи се страни също да повишават основните си лихви, а някои от тях направиха това дори преди своите колеги от Федералния резерв на САЩ и Банката на Англия. Бразилия повиши основата си лихва 12 пъти, като започна този процес още през март 2021 г.

Много е важно как ще се развиват двете най-големи икономики на света - американската и китайската. Ако тези двигатели на световния икономически растеж започнат да намаляват скоростта и по-често натискат спирачките, развиващите се пазари може да се сблъскат с болезнено изтичане на инвестиции и капитали.

„Дали Съединените щати ще изпаднат в рецесия, ще бъде е от ключово значение. Това кара всички, от които зависи това да не се случи, да бъдат много внимателни“, предупреди Робин Брукс, водещ икономист в Международния финансов институт, базиран във Вашингтон, услугите на който ползват правителства и международни организации.

Текстът беше публикуван първо на business.dir.bg

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща