Енергийната ефективност и ВЕИ - средства за намаляване на вредните емисии до 2030 г.

Статия на проф. Илия Илиев – Русенски университет и доц. Ангел Терзиев – декан на Енергомашиностроителен факултет на ТУ-София пред сп. „Енергетика – Електроенергийни ракурси“ бр. 15/2022

Енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници са във фокуса на общественото внимание през последните две десетилетия. С началото на прехода към пазарна икономика в България, макар и бавно, навлязоха редица енергоспестяващи технологии, чиято реализация се подпомагаше от предприсъединителни програми на ЕС. Те основно водят до намаляване на разхода на енергоносители и последващо понижаване на парниковите газове. Най-значим инструмент беше “Кредитната линия по енергийна ефективност и възобновяеми източници” (BEERECL) [1, 2] на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която действаше в периода 2004-2014 г.

ЕБВР предостави на страната ни грантово финансиране и безплатна консултантска помощ за изготвяне на енергийни одити и бизнес планове на проектите. По тази кредитна линия бяха реализирани над 300 проекта на стойност 200 милиона евро с фокус енергийна ефективност за индустрията и първите за България проекти по възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) (ФЕЦ, мини ВЕЦ, вятърни турбини, геотермални, биогазови когенерационни централи и др.). Тази успешна кредитна линия послужи за образец на ЕБВР и впоследствие такива кредитни линии бяха реализирани в още 19 страни в Европа.

В по-късен период бяха проведени първите обучения на лицензирани енергийни одитори в няколко технически университета на България и със съдействието на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, при което се лицензираха първите фирми за обследване на енергийна ефективност на промишлени системи и сгради. Беше проведена и значителна законодателна дейност от Парламента, която регламентираше дейността на фирмите в областта на енергийната ефективност и ВЕИ.

В този период се появиха и други успешни програми за финансиране на малките и средни предриятия в областта на енергийната ефективност и ВЕИ. Като пример може да се посочат Фондът за енергийна ефективност [3], Програмата за енергийна ефективност и зелена икономика и др. Програмата за енергийна ефективност и зелена икономика беше съвместна инициатива между българското Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и Европейската банка за възстановяване и развитие за насърчаване на устойчиви енергийни решения за малките и средни предприятия (МСП). Цели на Програмата бяха:

• Подобряване на ефективността и производителността на екологосъобразните технологии, използвани от малките и средни предприятия;
• Намаляване на енергийната интензивност и неблагоприятните въздействия върху околната среда чрез насърчаване на екологосъобразни, нискоотпадни и енергоспестяващи производствени технологии.

Тази програма беше иновативна, защото комбинираше безвъзмездните средства от структурните фондове на ЕС със заемите от търговски банки в един процес. Безвъзмездният компонент на Програмата е предоставен от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма като управляващ орган от Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г.“, известна още като ОП „Конкурентоспособност“. Компонентът на заема се управляваше от ЕБВР и се предоставяше в рамките на българския финансов инструмент за енергийна ефективност за конкурентна индустрия (BEECIFF) [5]. В рамките на този финансов инструмент бяха предоставени кредитни линии на местни търговски банки за отпускане на заеми на МСП.

В периода 2014-2020 бе реализирана оперативна програма „Конкурентоспособност и иновации“. Тя имаше за цел намаляване на енергийната интензивност чрез подпомагане на големи предприятия в България за насърчаване изпълнението на проекти за енергийна ефективност.

Днес България е на прага на дългосрочна трансформация на енергийната си система през десетилетията до 2050 г. и през следващите години все повече ще се засилва ролята на използваните методи за оценка на емисиите на парникови газове. 3/4 от емисиите на парникови газове в ЕС днес се дължат на производството и потреблението на енергия. Преустройството на енергийния сектор е предпоставка, за да може ЕС да поеме по пътя към неутралност по отношение на климата до 2050 г., като изпълни ангажиментите си по международното споразумение за климата от Париж.

Държавите – членки на ЕС, поеха ангажимент до 2030 г. да се подобри енергийната ефективност с най-малко 32,5%, като се намали енергопотреблението и се увеличи делът на възобновяемите енергийни източници с най-малко 32%. Обявеният през декември 2019 г. Европейски зелен пакт даде още по-мощен импулс за декарбонизирането на енергийната система на ЕС.

Директива 2012/27/ЕС за енергийната ефективност [8] препоръчва на страните членки да използват определените в нея данни за енергийното съдържание на горива и енергия за крайно потребление, но позволява да се ползват и други обосновани национални стойности.

Европейският закон за климата и интегрираният план в областта на енергетиката и климата на република България 2021 – 2030 г. [17] превръщат политическата амбиция за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. в правно задължение за ЕС.

С приемането му ЕС и неговите държави членки поеха ангажимент за намаляване на нетните емисии на парникови газове в ЕС с поне 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. Тази цел е правно обвързваща и се основава на оценка на въздействието, извършена от Комисията.

Дори войната, която се води близко до нашите граници, също е мощен стимул за бързо внедряване на високоефективни енергоспестяващи технологии и ВЕИ, които да спомогнат в голяма степен за диверсификацията на горивата и постигане на енергийна независимост.

В Плана за възстановяване и устойчивост са включени значителен брой инициативи за повишаване на енергийната ефективност и стимулиране на плавен преход към декарбонизация.

Заложените инвестиции в национална инфраструктура за съхранение на електрическа енергия от ВЕИ и отделно изграждане на малки и средни ВЕИ с механизъм за съхранение на електроенергия към тях, значително ще допринесат за екологичния преход в регионите в цялата страна и ще помогнат за реформата в енергийния сектор като част от безвъглеродните алтернативи на настоящия микс.

Всички тези значими събития предопределят водеща роля на енергийната ефективност и новите технологии на ВЕИ.

С какви финансови инструменти за реализацията на тези проекти ще разполага в близките години България?

Най-дългоочаквани са грантовите схеми по Плана за възстановяване и устойчивост.

Освен широко обсъжданите в Плана мащабни проекти за национална инфраструктура за съхранение на енергия от ВЕИ и отделно малки и средни ВЕИ в комбинация с батерии към тях, от особен интерес е Програмата за финансиране на единични мерки за производство на енергия от възобновяеми източници в еднофамилни и многофамилни сгради, които не са свързани към топлопреносни и газопреносни мрежи. По тази програма всеки желаещ може да си изгради нова слънчева система за битово горещо водоснабдяване и да си изгради собствена фотоволтаична централа с батерии, като след изграждането на инсталацията собствениците ще получат грант в размер между 70 и 100% от инвестицията, но до определен праг, фиг. 1.

Фотоволтаична централа за еднофамилна сграда [18].

В националния план са предвидени инвестиции за подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз. По схемата ще се предоставят инвестиционни помощи за нови инсталации за производство на водород от възобновяема енергия и за нови инсталации за производство на биогаз. Изпълнението на проектите предвижда изграждането на 55 MW електролизьори, производството на 7 800 т зелен водород годишно, изграждането на инфраструктура, пригодна за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива. Планираните инвестиции допринасят за постигането на целите на ЕС за инсталирането на капацитет от 6 GW електролизьори и производството и транспортирането на 1 милион тона възобновяем водород, определени в европейската водеща инициатива „Ускоряване“ до 2025 г.

Фигура 2. – Най-големият завод за производство на водород във Фукушима.

Друг важен проект от Програмата за възстановяване и устойчивост е свързан с разработването на пилотен проект за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от геотермални източници. Проектът включва актуализиране на информацията за геотермалния потенциал в страната и изготвяне на проектно решение за една пилотна система за оползотворяване на геотермална енергия за комбинирано производство на 10 MW електричество и 30 MW топлина.

В световната практика съществуват различни технологични решения за преобразуване на геотермалната енергия в електричество, разделени в четири групи: пароструйни; газоструйни; бинарни и комбинирани схеми. Най-широко разпространени са бинарните решения, които оперират с два затворени технологични кръга. В единия кръг циркулира геотермалният топлоносител, а във втория – флуид с ниска температура на кипене. Във връзка с предходни научни проучвания на геотермалните находища (полета) в България, най-подходяща се оценява бинарната технологична концепция, която е и най-новата прилагана технология в световен мащаб. Самата геотермална централа представлява схема за извличане на топлина, състояща се от два сондажа – експлоатационен (засмукващ) и нагнетателен (ре-инжекционен), които се наричат дублетна схема (дублет). Обикновено такава схема работи с един и същ дебит за двата сондажа, фиг. 3.

Фигура 3. – Геотермална централа в Невада

Програмата „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“

От особен интерес за малките и средните предприятия е Програмата „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ за периода 2021-2027 г. [16], която е пряко насочена към постигането на интелигентен и устойчив растеж на българската икономика, както и осъществяването на индустриална и цифрова трансформация.

Приоритет 2 от програмата е насочен към „по-зелена, нисковъглеродна и устойчива Европа с икономика в преход към нулеви нетни въглеродни емисии чрез насърчаване на чист и справедлив енергиен преход, зелени и сини инвестиции, кръгова икономика, смекчаване на последиците от изменението на климата и приспособяване към него, превенция и управление на риска и устойчива градска мобилност“ чрез следните цели:

• насърчаване на енергийната ефективност и намаляване на емисиите парникови газове;
• насърчаване на прехода към кръгова и ресурсоефективна икономика.

Интервенциите по първата специфична цел „Насърчаване на енергийната ефективност и намаляване на емисиите парникови газове“ (6,87 % от бюджета на ПКИП) (фигури 4 и 5) са насочени към подобряване на енергийната ефективност в предприятията чрез целенасочени мерки в тази посока, включително чрез въвеждане и сертифициране на системи за енергиен мениджмънт и системи за мониторинг и контрол на енергопотреблението.

Фигура 4. – Структура на програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 (ПКИП)

Фигура 5. – Обхват на програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 (ПКИП)

Според наскоро приетия Зелен пакт (2019 г.) постигането на неутралност по отношение на климата и на кръгова икономика изисква пълна мобилизация на промишлеността, включително и значителни усилия от страна на малките и средните предприятия. Преходът към кръгова икономика е възможност за въвеждане на устойчиви и създаващи работни места дейности в тях, които са в полза на обществото и околната среда.

Инвестиционните нужди в областта на енергетиката и климата остават значителни – България е все още най-енергоемката икономика в ЕС, а неефективното използване на енергията затруднява конкурентоспособността на българските предприятия.

България изостава в напредъка си към индикативната си национална цел за енергийна ефекивност за 2020 г. През 2018 г. България беше извън целта с приблизително 8% по отношение на потреблението на първична енергия и с 11% по отношение на крайното потребление на енергия, като и двата пропуска се увеличиха спрямо нивата от 2016 г. Само 33,4% от малките и средните предприятия имат политика за енергийна ефективност. Българската икономика остава с най-големи емисии на парникови газове в ЕС. През 2016 г. интензивността на парниковите газове в българската икономика е била 4,3 пъти по-висока от средната за ЕС (EC 2017). Само 6,5% от българските предприятия използват зелена енергия в производствените си процеси. Налице е съществена потребност от продължаване на подкрепата за малките и средните предприятия с цел постигане на по-добра енергийна и ресурсна ефективност.

Фигура 6. – Индикативни дейности

Обхват на подкрепата с безвъзмездна финансова помощ

Заключение

1. Налице са обективни предпоставки за ускорено внедряване на енергийна ефективност и ВЕИ в индустрията и бита.

2. Ангажиментите, които страната ни прие по Европейския зелен пакт, дадоха още по-мощен импулс за декарбонизирането на енергийната система на ЕС.

3. България, както и другите членки на ЕС, има задължението за намаляване на нетните емисии на парникови газове в ЕС с поне 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.

4. Съществуват мощни инструменти за декарбонизирането на енергийната система, включително инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост, ОП „Конкурентоспособност“ и наличните модерни технологии за плавен преход към водородна енергетика.

Литература:

1. https://www.nextgeneration.bg/14

2. https://www.ebrd.com/news/2014/beerecl-concludes-on-a-high-note.html

3. https://www.enconservices.com/en/projects/8-projects/13-ebrd-bulgariaenergy-efficiency-and-renewable-energy-credit-line-beerecl

4. https://www.bgeef.com/bg/

5. https://www.enconservices.com/en/projects/70-operational-programcompetitiveness-and-innovation

6. https://www.enconservices.com/en/projects/43-bulgarian-energyefficiency-for-competitive-industry-financing-facility-beeciff

7. https://opic.bg/opik/operativna-programa

8. Directive 2012/27/EU of the European Parliament and of the Council of 25 October 2012 on energy efficiency, amended by Directive (EU) 2018/2002 of the European Parliament and of the Council of 11 December

2018 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:32018L2002&from=EN

9. Energy Efficiency Act, https://seea.government.bg/documents/EE_Act_2018_ENG.pdf

10. Paris Agreement - UN Framework Convention on Climate Change, https://unfccc.int/process-and-meetings/the-paris-agreement/the-paris-agreement

11. European Climate Deal, https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal_en

12. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_21_5264

13. Национален план за възстановяване и устойчивост (nextgeneration.bg)

14. https://futurist.bg/tne-largest-plant-for-hydrogen-in-japan/

15. https://www.annualreports.com/HostedData/AnnualReportArchive/o/NYSE_ORA_2017.pdf

16. https://opic.bg/opik/nov-programen-period-2021-2027-g

17. https://www.me.government.bg/files/useruploads/files/national_energy_and_climate_plan_bulgaria_clear_22.02.20.pdf

18. https://discoveravalon.life/8-tips-for-building-a-more-energy-efficientmountain-home/