България може да бъде двигател в процеса по възобновяване на минното дело в Европа

На следващата страница на историята трябва да пише: „няма проблем, има предизвикателство, което трябва да го решим“. Това сподели проф. Ивайло Копрев, ректор на Минно-геоложки университет „Св. Ив. Рилски" в специалното издание на Dir.bg Дискусионен клуб - "Прозрачно управление". Участие в него взе и Боян Рашев, управляващ партньор на Денкщат и водещ експерт в управлението на енергията, ресурсите и околната среда.

Двамата бяха категорични, че преходът към зелена и устойчива икономика не може да се случи без минерално-суровинната индустрия. „Всичко, което ни заобикаля е продукт на минерално-суровинната индустрия. Ако искаме да сме цивилизовано общество ние трябва да се опрем на тази индустрия и да продължим да надграждаме“, заяви проф. Копрев.

„Основната идея на прехода е да преминем от нефт, газ и въглища към метали. Именно те ще движат икономиката, защото прехода от конвенционалните изкопаеми горива към възобновяеми източници и електромобилност означава, че ние имаме нужда от огромни количества метали, които да впрегнем в производството на определени неща и енергия. Ние по принцип имаме нужда от много метали. Но изведнъж сега нуждата от тях нараства многократно“, обясни и Боян Рашев.

Устойчиво развитие

Според експертите ако има технологична революция в последните 30 години, голяма част от нея е в областта на минерално-суровинната индустрия. „Преди 30 години извлекаемостта на метали от недрата на земята е била 10 пъти по-малка, отколкото е сега. Тоест ние сега може да добиваме по съвременни технологии метали от руди с по-малки съдържания, и с далеч по-добра грижа за околната среда. Тоест неща, които преди 30 години са били отпадък, сега са суровина“, обясни развитието на сектора проф. Копрев.  Според него първата стъпка, за да подобрим климата и да задоволявам нуждата си от суровини, това е да започнем да добиваме и да рециклираме нещата, които имаме. „Но отново ключът е в енергията. Това е колосално количество електроенергия, което ние ще потребяваме“, обясни специалистът.

Така например при производството на един ветрогенератор е необходимо толкова количество алуминий, че реално е доста спорно доколко е икономически изгодно и какъв отпечатък върху околната среда има това производство, обясни проф. Копрев.

„Ветрогенератори, солари, кабели – всички тези продукти изискват толкова много енергия, за да се произведат, че се получава така, че ние инвестирайки в тези продукти първоначално имаме нужда от гигантско количество енергия. А тази енергия в голямата си част е създадена по конвенционален способ“, припомни Боян Рашев. По думите му неслучайно тези компоненти се произвеждат в Китай – просто защото там въглищните мини бълват количества енергия, които не можем дори да осмислим, че са възможни.

„Китай потребява около 55% от въглищата на света. Една страна. Също така 60% от стоманата и медта – това са огромни количества. В същото време всичко, което използваме в Европа де факто идва от Китай.“, обясни специалистът по екологични политики.

Според него извън 1 трл. евро инвестиции, които ЕС иска да направи в батерии, ветрогенератори, слънчеви панели, ще са необходими и други 1 трл. евро, за да се добият нужните суровини за тези енергийни производства. Подобни средства за миннодобивните компании обаче засега не са предвидени.

Металите са сърцето на зелената икономика

Според проф. Копрев металите са сърцето на тази зелена икономика. „Те са основата, без която няма как да се получи зеления преход. Ние всички осъзнаваме, че е много добре да използваме възобновяемите източници. Защото това е природна даденост, както са металите. Въпрос на време е тази възобновяема енергия да стане и ефективна. Моето скромно мнение е, че засега тя е по-скоро рекламна, а не ефективна“.

Според Рашев идеята на Европа за дигитална трансформация има сериозен недостатък. „Големият проблем на глобално ниво, е че ние не осъзнаваме, че няма такова понятие като „дигитална икономика“. То стана много модерно напоследък, но няма такова нещо. За да има дигитална икономика, трябва да има аналогова такава, която е гигантска. И тя трябва да расте с огромни темпове, за да осигури дигиталната“, категоричен бе той.

Рашев даде пример с 5G мрежите и базовите им станции: “За тази технология за пренос на данни се изискват горе-долу 10 пъти повече базови станции, спрямо 4G мрежите. Тук говорим за много производства на компоненти. Например 5G технологията изисква много сребро. А то не е метал, за който обикновено мислим като индустриален. Но реалността е, че сребро се изисква при фотоапарати, слънчеви панели, 5G мрежите и други“, добави той.

Според него проблемът при добива на сребро е, че няма достатъчно инвестиции. “Неговото производство зависи от други метали като цинка и медта. И скоро ще има голям проблем поради факта, че ние искаме да произвеждаме много неща, има ги парите, но среброто го няма. Няма го добивът“, обясни още Рашев.

За колко време се създава една работеща мина?

За да го има прехода са нужни суровини, но мините не се създават за ден или два. „Подложени сме на известен натиск възможно най-бързо да станем „зелени“. А всъщност добивния процес е бавен. Една мина се изгражда между 3 и 5 години в нормалния свят. В България е за 18-20 г. Причините за бавния процес у нас са всякакви – административни, опасенията на хората за екологичния ефект, например“, обясни проф. Копрев.

„Животът на една мина е между 30 и 100 години. Това означава да се инвестира в хора, които да обучиш, да ги убедиш, че това е тяхното бъдеще. После да вложиш и в технология, която да е първо безопасна и после екологосъобразна. И чак тогава започват да се случват процесите“, обясни последователността специалистът.

Според него тази надпревара с времето в България вече сме я загубили – просто при нас процесите протичат десетократно по-бавно, отколкото би трябвало да се случват. Независимо, че имаме минни компании в топ 5 или топ 10 на света. И независимо, че у нас се намира един от четирите университета, специализирани в тази индустрия.

„Един минен проект да се случва за 18-20 години е в основата на това в България да не присъства нито една международна минна компания. На картата на големите компании ние не съществуваме. Те дори не биха си помислили да дойдат в държава, където ще забият половин милиард и ще изчакат 20 години, за да започнат добив. Тук няма среда за минен бизнес за съжаление. Въпреки че имаме някои находища и условия, съчетани с традиции и знания“, смята и Боян Рашев.

Защо преходът е невъзможен сега?

Рашев беше категоричен още, че преходът в момента е невъзможен. Процесът е дълъг и сложен с металите. Wood Mackenzie публикуваха един много интересен доклад точно преди срещата за климата в Глазгоу. В него се казваше в прав текст: „енергийният преход в сроковете, които светът си поставя, е невъзможен. Точка.“ Просто защото физически светът няма как да добие нужните мед, никел, литий.  Финландската геоложка служба също излезе миналата година с доклад. Те казват, че според сметките им, ако светът иска да премине към пълна декарбонизация, включително с водород и ядрена енергия, ще е нужно да се добие пет пъти повече никел в света, отколкото са доказаните геоложки запаси към момента. При литий и кобалт е горе-долу същото. Тоест хората казват, че физически е невъзможно да се случи това. Просто срокът няма как да бъде изпълнен при наличните технологии за производство на ВЕИ енергия и за съхранение. При електроенергията именно съхранението е гигантския проблем“, обясни ситуацията Рашев.

Устойчивото на времето минно производство

Минното производство е устойчиво, най-малкото заради продължителността на живота на една мина, категоричен бе проф. Копрев. „Например ако аз съм на 20 години и започна да уча в Минно-геоложкия университет, за да започна да работя в една от минните компании, които добиват мед. През следващите 50 години тази мина ще работи, аз ще взимам най-добрата заплата в България и ще имам сигурност в личен план. Това е постигнато в България от малкото сериозни големи компании, които работят в минерално-суровинната индустрия. Проблемът е, че за да бъдем сериозни играчи на инвестиционната карта, нас трябва да ни има. В момента ни няма не защото нямаме суровини, кадри или традиции, а защото ситуацията в последните 30 години в нашата страна е такава, че се гледа на тези компании, като на дружества, дошли да вземат едни бързи пари и да избягат“, заяви професорът.

Според Рашев направените досега инвестиции в заводи за сглобяване на машини и автомобили могат да се окажат силно неустойчиви. „Тези заводи имат навика да се местят от регион на регион, в зависимост от това къде е най-евтина работната ръка. В момента, в който тук стандарта на живот се повиши повече и няма достатъчно евтина работна ръка, то завода буквално се разглобява и за един месец се пренася в Казахстан, например“, обясни Рашев. При мините това не е така.

Къде е България на минната карта?

В Европа България е значим играч при медта като добив и като металургия. Страната ни има огромна металургия, която внася страшно много концентрат. При медта България почти нищо не изнася като меден концентрат, а внася. При оловото и цинка е сходна ситуацията, но в по-малък мащаб. Страната ни може да навлезе и в добива на волфрам и манган много сериозно, стига да иска. Но правителството в България не иска, заяви още Рашев.

Според проф. Копрев в момента с напредъка на технологиите дори и от по-бедни находища може да се добива. В ситуацията на огромна нужда от суровини ние може да бъдем двигател на този процес в Европа. Стига да имаме волята това да се случи. Според професора много сектори ще бъдат засегнати от зеления преход. “Около една минна компания съпътстващите процеси са много и те са свързани с пъти повече хора. Тези компании обслужват минната индустрия. Например ако хипотетично затворят мини „Марица-Изток“ и всичките 7000 души излязат на улицата, то има още поне 40 000 души, които ще останат без работа. Приблизително едно към пет е съотношението“, обясни проф. Копрев.

„Всъщност е доста по-зле“, контрира Рашев по време на разговора. „Ако в момента затворят мини „Марица-Изток“, сега те добиват рекордни количества въглища – никога в историята си те не са добивали такива количества. Защо? Защото на Балканите има дефицит на електроенергия. И именно този дефицит сега се покрива от „Марица-Изток“. Вече една година комплексът е ултимативния спасител на електроенергийната система на Балканите. Тоест ако утре затворят мини „Марица-Изток“, то няма да има ток“, обрисува картината експертът.

В последните десетина години от добива, преработката и транспортирането на нефт, газ и въглища излязоха огромни количества пари. Светът каза: „ОК, ние се отказваме от тази енергия, искаме друга. Коя е тя? ВЕИ-тата.“ Говорим за трилиони долари, които излязоха от сектора, който поддържа цивилизацията. И отидоха в нещо, което не е в състояние да поддържа цивилизацията на този етап. Обаче потреблението на нефт, газ и въглища продължава да расте, не намалява. И в един момент не може да се добива, просто защото не е инвестирано нищо в добива на изкопаеми горива“, смята още Рашев.

Нужна е промяна при добива на суровини в Европа

Според проф. Копрев в България и Европа не са благоприятни условията за разкриване на нови рудници, но ние ще бъдем принудени да ги разкрием. „Не засегнахме един друг аспект – т. нар. „рециклиране на суровините“. Много хора обясняват, че има достатъчно метали, но само трябва да се рециклира. Енергията, нужна за рециклиране на един тон стомана, е много по-скъпа от тази за добиването на един тон желязо. Пътят е да търсим, да проучваме и да откриваме нови находища. Технологиите вече се развиха така, че нещо, което довчера е било отпадък, сега е суровина. Тоест можем да го извличаме и това да става екологосъобразно“, убеден е проф. Копрев.

Според него предприятията инвестират трилиони в миннодобивната индустрия и те влагат парите си основно в екология. Тези компании държат отпечатъка върху природата да бъде минимален. Най-малкото заради репутационните щети, които биха имали. Все пак компаниите са листвани на борсите. „Всички искаме да направим нещата устойчиви, зелени и да останат и за поколенията след нас“ категоричен бе проф. Копрев.

Според него „Българската минерално-суровинна индустрия е на картата на Европа. Тя е водеща, нашите мини са доказали, че са ефективни в много по-тежки условия, отколкото голяма част от мините по света. В Чили и Перу медното съдържание достига десетки проценти, а при нас говорим за 0,08-0,10%“.

Предизвикателствата в света

В целия свят минния бранш има гигантски проблем. Никой не иска мини. Буквално. Но това няма как да се случи – хем да не добиваме нищо, хем да имаме всичко. Проблемът е огромен. В Перу и Чили, където се добива 40% от медта на света, има сума ти огромни мини, които не работят. А те не работят, защото наоколо някакви хора имат проблем с тях. Основната причина е, че хората не смятат, че получават достатъчно от печалбите от добива. Перу и Чили имат президенти с доста леви виждания. Това е ясно как ще свърши по отношение на медта, ако тези ръководители тръгнат да национализират предприятия – това ще бъде катастрофа. Всякакъв енергиен преход свършва веднага.

Според Рашев в Европа единствено скандинавските страни и донякъде в Полша имат адекватна политика по отношение на минерално-суровинната си индустрия. „Какви са добрите условия там? Защо се инвестира там? Първо във Финландия и Норвегия въобще няма концесионна такса. Такова понятие няма. Хората разбират, че тази индустрия е нужна, за да е основа на икономиката. Освен това разбират, че цели региони, изобщо да се развиват, зависят от това някой нещо да прави там. В Швеция концесионната такса е 0,2% от съдържанието метал в рудата, което е смешно малко. Това са и най-богатите страни в Европа. Те знаят колко важно е това и го правят“, обясни ситуацията Рашев.

Инфлационна спирала

Проблемите с инфлацията в Европа също създават редица главоболия на компаниите. „В основата на инфлационната спирала е ръста на цените на суровините. Металите са сред тях. Енергийните ресурси като нефт, газ и въглища са в основата навсякъде. И инфлационната спирала зависи основно от това, че са се налели гигантски количества пари и се разхвърляха на всички. Имаше нулеви лихви, инвестира се без изобщо да се мисли, че трябва да има възвръщаемост на някакъв капитал.  И металите я подхранват тази инфлационна спирала. Но металите са безпомощни. Ние може да имаме колкото си искаме руди, но ако нямаме енергията, чрез която ние да ги извлечем, добием и произведем нещо от тях, то ние нямаме нищо. А пък енергията е нефт, газ и въглища, каквото и да си говорим“, смята Рашев.

А какво ще правим за младите кадри?

"Аз съм много горд, че съм възпитаник на Минно-геоложкия университет. Ние сме университет на 70 години. И през тези години сме успели да образоваме над 30 000 инженери, които работят навсякъде по света", заяви по време на дискусията проф. Копрев.

„Няма по-добър еколог, който да разбира екологичните проблемите на една мина, от човек, завършил в Минно-геоложки университет. Този човек се е научил „как да цапа“, условно казано, за да може и да „почисти след себе си“, обясни проф. Копрев. Според него няма по-добри експерти, които да решават проблемите на зелената енергия, от хората, завършили Минно-геоложкия университет. Те знаят как да търсят, проучват и добиват. А след това и как да рекултивират терена. „Ние сме един от четирите европейски университета, които са специализирани в тази насока. Ние се гордеем, в България сме най-добрия университет, който има връзка с бизнеса, с минерално-суровинната индустрия.

„Забележете следния факт: компаниите, които работят тук, в по-голямата си част са чужда собственост. Но само 1 процент са чужденците, които работят. Всички останали са български инженери, завършили нашия университет. В последните дни и месеци се говори, че нашето висше образование не е най-доброто на света и ние трябва да се обединим и да станем по-видими. Ако сега реша да отида да работя в Чили, какво трябва да направя? Просто трябва да си преведа дипломата на испански език. И веднага започвам да работя като инженер. Отговорът на въпроса за нашето образование е това“, обясни професорът.

Според Рашев голям проблем е, че младите хора си нямат и идея откъде идва всичко. „Просто нямат представа. Те използват телефоните, нямат идея откъде е минал този телефон, за да се произведе. И си мислят, че света може да съществува без големите заводи и мини. Това е образователен проблем номер 1 за света.

Целият разговор на Дискусионен клуб - "Прозрачно управление" можете да видите тук и на страницата на Дир.бг