Българската индустрия разчита на всички източници на енергия, които подпомагат конкурентноспособността

Г-н Стаменов, на какви собствени източници на енергия може да разчита българската индустрия в наши дни?

Българската индустрия разчита на всички източници на енергия, които подпомагат конкурентноспособността. Предприятията имат генерации на газ, на въглища /комбинирано производство на пара и електроенергия/, както и възобновяеми източници за производство на енергия.

Енергийната ефективност е ключова за предприятията и възможностите за ограничаване на разходите. Как се справя в момента тежката индустрия у нас, според вашите данни и наблюдения? Може ли да се каже, че предприятията вече успяват да създадат успешни модели за енергийна ефективност? И успяват ли предприятията у нас да намалят своята енергийна интензивност?

Всяко предприятие по закон е задължено да прави енергийни обследвания и да планира инвестиции в енергийна ефективност. Но извън законовите изисквания стоят пазарните и жестоката конкуренция. Когато изнасяте 80% от продукцията няма как да не пестите енергия. На международните пазари никой клиент не ни пита колко ни струва електроенергията и природния газ. Всеки иска добро качество, добра цена и навременна доставка. Ако не сме енергоефективни и не влагаме толкова единици енергия в продукта, колкото нашите конкуренти сме обречени на затваряне. При кризата в цените на енергоносителите това е задължително, за да работи нормално едно предприятие.

На графиката са представени данни от Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Тя показва изменението на един индекс, който следи промените в енергийната ефективност по сектори, дължащи се на предприети мерки. Този показател изчиства външни влияния като сезонна неравномерност, структурни изменения и т.н. Вижда се, че за периода 2008-2019 г. индустрията е единственият сектор в страната, който е подобрил енергийната си ефективност. Останалите отрасли - домакинства, услуги и транспорт, за съжаление имат влошени показатели. За това, когато се говори, че българската икономика е енергоемка, следва да се имат предвид и тези данни. Всъщност индустрията е лидер по ефективност, което показва, че произвеждаме все по-висока добавена стойност с единица вложена енергия.

Много предприятия въведоха междунардния стандарт ISO 50001 - системи за управление на енергията.

Аз представлявам сдружение на енергоинтензивни предприятия, но ние сме и енергоефективни. Енергийната интензивност е обусловена от физични закони и е невъзможно да се повлияе. Водата завира при температура от 100 градуса и няма как да промените това.

Има ли възможност българския едър бизнес да замени относително безпроблемно доставките на руски природен газ? Откъде може да идват енергоресурсите? Вариант ли е да се възобновят проучванията за добив на природен газ у нас?

Да, възможно е, но това трябва да се работи и да се подготви. Не става от днес за утре. Добре е да се внася от всички възможни източници. Колкото повече доставчици, толкова по-добре. Още по-добре ще бъде, ако имаме местен добив. Давам пример с Румъния, където се внася едва 10-на процента от природния газ.

Според някои експерти Европейският зелен пакт може да помогне на ЕС да развие своя собствена индустрия и Европа да продължи да бъде технологичен лидер. Според други е точно обратното. Какво е мнението на индустрията за този преход и как виждат компаниите преодоляването на зависимостта от изкопаеми горива?

Зелената сделка е нещо чудесно, защото се надявам да помогне да оставим на поколенията след себе си по-чист свят. Разбира се, това ще струва много пари. И аз смятам, че ключът към успеха ще бъде запазването на конкурентноспособността на европейската икономика и поминъка на населението.

Развиват ли българските предприятия проекти за внедряване на ВЕИ системи - соларни централ, системи за съхранение на енергия? За какви проекти знаете и има ли тенденция те да се ускоряват сега?

Много предприятия вече работят по проекти за ВЕИ - на покриви, на свободни индустриални терени, на други площадки. Надявам се и на още облекчения в законодателството, за да се ускори този процес. Голямо предизивкателство ще бъде и интеграцията на тези ВЕИ източници в енергийната система, защото те произвеждат и много смущения.

Нужни ли са целенасочени държавни политики в тази сфера? Планът за възстановяване ще помогне ли?

Електроенергията, произведена от ВЕИ не отговаря изцяло на профила на потребление на енергоинтензивната индустрия. Тя е базова индустрия, т.е. потребява електричество 24/7, докато ВЕИ произвеждат непостоянно или в конкретни часове на денонощието. Поради тази причина, за да са максимално ефективни ВЕИ за собствени нужди, следва да бъдат съчетани със системи за съхранение на енергията. В плана за възстановяване са предвидени средства за такива съоръжения, но само за електроенергийната система. Щеше да е положително да бъдат подкрепени и подобни проекти на потребители.

Насочени държавни политики ще трябва да се осъществяват във връзка с т.нар. "дълбока декарбонизация" - това е декарбонизацията на процеси, които не могат да се електрифицират. Тук няма единно решение за цялата индустрия, тъй като всеки технологичен процес има своите специфики. За това трябва да се възползваме максимално от всички налични схеми за подпомагане на енергоинтензивната индустрия, предвидени на ниво ЕС, както и да има ясна визия и конкретни стимули за развитието на промишлеността у нас в условията на зелен преход.

Дебатът за устойчивото развитие и преходът на Европа бе започнат с първата международна конференция "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България". Този дебат намира своето естествено продължение при предстоящата сега конференция "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход", която ще се проведе на 10 юни от 9 ч. сутринта в Sofia Event Center. На товза да са максимално ефективни ВЕИ за собствени нужди, следва да бъдат съчетани със системи за съхранение на енергиятаа място може да намерите отговори на въпросите за това какво точно е "устойчивост" и как то ще промени ежедневието ни.