Как би могло да се случва производството на естествена коприна в духа на кръговата икономика?

А всички отпадъчни продукти от това производство ги трансформираме чрез различни процеси и нови технологии в нови продукти и суровини за други индустриални сектори.

Климат / Зелен преход
Рая Лечева
608
article picture alt description

Десислава Димитрова е учредител и председател на Съвета по кръгова икономика към Българска Търговско-промишлена палата. Тя е собственик на иновативна компания "Био Стопанство Лопянко" ЕООД, работеща в сферата на текстилната индустрия, с множество спечелени международни награди и европейски проекти. Димитрова е сертифициран експерт по Устойчиво икономическо развитие от Университета в Мичиган, САЩ и по Кръгова Икономика от Университета Вагенинген, Холандия.

Завършила е магистратура в Университета в Кент, Великобритания по Европейска икономическа интеграция и Индустриален мениджмънт към Технически Университет, София. Димитрова е член на "Съвета на жените в бизнеса в България" от 2015 година. С многогодишен международен опит в сферата на иновациите в хранително-вкусовата промишленост и външната търговия. Тя е представител в Консултативния съвет по "Зелената сделка" от страна на БТПП и в тематичната работна група за разработване на програма "Околна среда" за програмния период 2021-2027 г. към МОСВ.

Г-жо Димитрова, вие ще участвате на конференцията за Зеления преход, организирана от Dir.bg и 3е-news като председател на Съвета по кръгова икономика към Българска Търговско-промишлена палата, защо се сформира такъв Съвет, какви са неговите цели и какво е постигнал до момента?

 

Днешните глобални предизвикателства, произтичащи от изменението на климата, урбанизацията, нарастването на населението и нарастващото потребление на енергия не може да бъдат решени с една единствена технология. По същия начин нито един сектор, правителство, бизнес или гражданско общество нямат ресурса за справяне с такива дългосрочни и сложни предизвикателства. Само една комбинация от работни партньорства и експертни познания като иновативни водни системи, възобновяема енергия, системи за третиране на отпадъци и т.н могат да осигурят устойчиви модели и между секторни решения. Тези решения изискват дълбоки познания с цел трансформиране на технологичните процеси, техния дизайн, преструктуриране и ефективно управление на основата на кръгови бизнес модели.

Тук е ролята на Съвета по Кръгова Икономика. Всъщност Съветът беше създаден в началото на миналата година. Дейностите, заложени в пътната карта са насочени към създаване на стратегически инициативи на национално ниво- стратегия за развитие, обучения, кандидатстване по проекти, международни участия и преминаване към клъстерен тип на организация.

Трите стълба на Съвета са свързани

с текстилен сектор, пластмаси и агросектор

Трябва да отбележа обаче, че трите основни стълба, по които Съветът стартира работа са текстилен сектор, пластмаси и агросектор. Те са избрани въз основа на необходимостта от сериозни промени и трансформация с цел минимизиране на отпадъци, опазване на околна среда, защита на биоразнообразието, висока производителност при ефективно използване на ресурсите и водеща до висока рентабилност. Тези дейности ще дадат възможност на България да премине на по-високо ниво на иновативност, догонвайки останалите европейски държави като създаде условия за увеличаване конкурентоспособността на българските компании на международните пазари. Това пряко ще рефлектира върху повишаване благосъстоянието на нацията, създаване на нови кръгови работни места, дигитализация на процесите в новата зелена екосистема и развитие на регионите с пряк положителен ефект върху природните ресурси, околната среда и климата.

С какво Съветът по Кръгова Икономика е по-различен, има ли сходни Съвети в други браншови организации?

Няма други такива Съвети в браншовите организации. Целта на Съвета под егидата на Българската търговско-промишлена палата е именно да работи заедно с всички браншови организации у нас.

Какви са резултатите от него към момента и дали нараства интересът на бизнеса към новите технологии и идеите за кръгова икономика?

Интерес на бизнеса в България към нови технологии и подходи за преминаване от линеен към кръгов тип икономика има и те нарастват.

Институциите да създадат ефективна среда,

за може този преход да има реален ефект за икономиката

Но е необходимо институциите да създадат работеща и ефективна институционална среда, за да може този преход да има реален ефект за икономиката ни. В края на миналата година Съветът по кръгова икономика организира конкурс за иновативни предприятия в България, които са приложили кръгови модели в техните компании за последните две години. Имахме 12 кандидата, бяха селектирани от комисия двама финалисти, които имаха разработени кръгови модели и се борят в момента тези модели да бъдат внедрени в реалния бизнес.

Внедряването на работещи модели в реалния бизнес

е трудно при липса на фокус от държавата

Това е изключително трудно при липса на фокус от страна на държавата в посока подкрепа на такива компании, които се базират на кръговия модел и за да бъдем реалисти трябва да спомена, че нашата държава няма все още създадена национална стратегия за кръгова икономика, докато много други държави членки имат такива вече от преди четири години. Необходим е синхрон между държавните институции, бизнеса и финансовата общност в България за планирано и ефективно преминаване към кръгови бизнес модели във всички сектори, за да може да изпълним заложените цели на Зелената сделка за климатична неутралност до 2050 година.

От една-две години говорим по-сериозно за Зеления преход, но не е ли той все още далеч от разбирането на гражданите, от където би трябвало да тръгне или каква е посоката според Вас?

Мисля, че повечето хора осъзнават, че са необходими реални действия от страна на всички държави, гражданските общества, организациите в бизнеса, правителствата като цяло както и самите граждани в посока опазване на околната среда, водите, въздуха, почвите. Необходимо е да се приложат адекватни средства за възстановяване на екологичното равновесие в световен мащаб, с което да се предотвратят негативните последици от замърсяването на природата.

Според изследване от 2019 г. на Global Environment Outlook ежегодно могат да се спестяват 550 млрд. долара от разходи за здравеопазване, свързани с здравословно хранене и консумация на храни, които не са съобразени с екологичните начини на производство. Нарушаването на природното равновесие води до промени в климата и средата на живот, което генерира негативни последствия върху човешкото общество и неговото благосъстояние.

Зеленият преход трябва да са насочени

в подходящи за всяка възрастова група обучения

По-скоро усилията относно разбирането на Зеления преход трябва да са насочени в подходящи за всяка възрастова група обучения, свързани с целите на този преход. Например децата в САЩ още от детската градина започват да ги обучават на основни елементи, стоящи в основата на Зелената сделка- опазване на околна среда, биоразнообразие, всичко тръгва от обученията. В далечното минало в българските училища имаше заложено в програмата за обучение например посещение на опитно поле. Какво правехме там?

Посещението на опитно поле за отглеждане на култури

трябва да бъде върнато в училище

Виждахме как се садят картофи, моркови. Това трябва да бъде върнато отново в учебната програма, тъй като дава много ясна представа на подрастващото поколение за начина на отглеждане на биологично чиста продукция например. Нашите баби и дядовци навремето са прилагали методите за кръгова икономика в техните стопанства без да знаят, че това се нарича по този начин, използвайки органичните отпадъци, които имат от стопанствата си за други цели. Днешното общество е твърде материализирано, живеещо основно с мобилни телефони, приложения, нови платформи. Но бих казала, че вече се вижда и другата тенденция в България и не само у нас, а именно връщането към селата, към чистия въздух, природата, отглеждането на собствена реколта, консумиране на чиста и органична храна. Това е похвално и трябва да бъде стимулирано от страна на институциите чрез различни финансови и данъчни инструменти. Но като цяло този процес е дълъг и изисква фокус.

Как започнахте своя бизнес, за да прилагате методите на кръговата икономика?

Аз съм собственик на компанията, която от 2017 г. стартира проект, който работи в посока възстановяване на производството на естествена коприна в България. България, знаете е била на трето място в Европа и на седмо място в света по производство на естествена коприна. Текстилната индустрия в световен мащаб е един от най-големите замърсители на околната среда заедно с агросектора и опаковъчната индустрия. Проучих как стоят нещата с производството на естествена коприна в България и установих, че няма нито едно предприятие в България, което да произвежда този ограничен материал. Причините са много и се коренят в миналото. Но след две годишни проучвания установих, че традиционния трудоемък ръчен труд, които е използван в миналото в това производство, може да бъде променен чрез прилагане на кръговия бизнес модел.

Традиционният трудоемък ръчен труд може да бъде променен

чрез прилагане на кръговия бизнес модел

Това доведе до небходимостта да изуча в детайли кръговата икономика като през 2021 г. вече бях сертифицирана в Университета в Мичиган в САЩ и от Университета Вагенинген в Холандия като експерт по кръгова икономика. Всъщност проекта "Агри- Гая", който стартирахме, представлява производство на естествена копринена нишка. А всички отпадъчни продукти от това производство ги трансформираме чрез различни процеси и нови технологии в нови продукти и суровини за други индустриални сектори. По този начин постигнахме нулеви отпадъци в края на цикъла, намаляване на емисиите, прилагане на автоматизирани системи и голямо портфолио от органични, биоразградими продукти или с други думи постигнахме индустриална симбиоза.

Отпадъчните продукти се превръщат в пробиотици

С тези преработени отпадъчни суровини, създадохме продукти за отпадъчната промишленост, козметиката, медицинската промишленост и опаковъчната индустрия. Имаме патентовани два нови продукта за пробиотици във фуражния сектор и в момента сме на финала за патентоване на още един продукт, който е пробиотик за човешка консумация. Работихме по проекти за космическата индустрия, а в момента работим по проект за създаване на иновативна копринена нишка, използвайки отново отпадъчните суровини. И двата проекта са финансирани от Европейската комисия.

Проектът търси финансиране за изграждане на фабрика

В момента сме на етап търсене на подходящо финансиране, с което да стартираме строеж на фабриката в България и започване на производство в индустриален мащаб. Изградили сме сериозен консорциум от университети и бизнес компании от цяла Европа и България също. Благодарение на тях успяхме да изградим този модел и да създадем иновативните продукти. Възстановяването на този сектор в България ще допринесе до увеличаване конкурентоспособността на сектор текстил, ще създаде над 200 работни места, както и ще работи за изпълнение на заложените цели в Зелената сделка и постигане на устойчивост.

Ще увеличи конкурентоспособността на България

и ще постига целите на Зелената сделка

Проектът е дългосрочен с потенциал за разширяване в съседните държави като Гърция, Румъния, Северна Македония и Турция, тъй като Балканският регион притежава уникални природни характеристики, които са в основата на производството на качествената, естествена коприна. Подобно производство в индустриален мащаб ще спомогне за разрешаване на проблемите с доставките на тази суровина за европейските текстилни предприятия, високите цени на транспорта и времето за доставка от трети страни. Този проект ще работи за суровинната обезпеченост и независимост на европейската текстилна индустрия.

Това е много мащабен проект, как успяхте да го финансирате и това ли е едно от най-големите предизвикателства, да мислите глобално, за да го реализирате стъпка по стъпка?

Вече споменах, че работим по два проекта, които са финансирани от Комисията. За финансиране на проекти с внедрени кръгови модели е необходим сериозен финансов ресурс, защото говорим за сериозни иновации, технологични разработки в съоръжения, процеси, инсталации. Фокусът е във финансирането на всички тези процеси в отделните цикли, заложени в проекта, за да може накрая да излезем с нулеви отпадъци и замърсяване и с едно голямо портфолио от продукти. В България за съжаление фокус върху финансиране на такива проекти няма, ЕК е запозната с този проект, той се води стратегически за България. Водили сме разговори с ЕИБ, с ЕБВР, но като стратегически проект за страната е необходимо да има участие от българска страна, за да може да направим това миксирано финансиране и нещата да се случат.

Търсите ли активно това участие, какви са перспективите?

В процес на търсене сме на българското участие. Можем да разчитаме на подкрепа от Българска банка за развитие, на Министерство на иновациите, на Министерство на икономиката, тъй като това са сериозни проекти със сериозен потенциал и възможности за нашата страна да излезе на ново ниво от гледна точка на конкурентоспособност и създаване на работна ръка.

Един от най-ценните акценти в проекта е наистина, че няма да има отпадъчни продукти, за да се намали замърсяването на водите, защото текстилната индустрия е една от причините за замърсяване на водите в България. Как по-конкретно ще се преодолее изхвърляне на мръсни води в реките?

Да, така е. Въпросът е решен чрез нови процеси, които са заложени в оползотворяване на отпадъчните води като 60% намаляване използването на воден ресурс.

Намаляването със 60% използването на вода решава

един от основните проблеми в текстилната индустрия

Това е изключително важно особено за отпадъчните води и за водния ресурс в сектор текстил, тъй като това е един от сериозните проблеми специално при производството на естествена коприна. Ние използваме отпадъчните водни ресурси, които трансформираме в нови иновативни продукти, пречистваме водите и неколкократно ги връщаме обратно в производствения процес. Така че накрая да получим нулево замърсяване както на околна среда, така на вода и почва.

Какви реформи са необходими още, предполагам освен стратегия за кръгова икономика, за да стане кръговата икономика стандарт за бизнеса и за домакинствата у нас?

На първо място е необходимо да бъде обучен административния състав на държавните институции за основните елементи, критерии, принципи и практики на кръгова икономика.

Важно е също да бъде разработен Национален стратегически план в дългосрочен мащаб, който да бъде съпътстван от пътна карта за минимум 5-10 години.

Необходимо е кръговата икономика да бъде прилагана в икономиката на България като бъдат съобразени конкретни законови инициативи, финансови стимули за бизнеса, както и прецизни критерии за прилагане моделите на кръговата икономика. Тези критерии за оценка са важни за оценяване ефективността от конкретно приложения модел. В България трябва да има административен орган, който да бъде отговорен за всичко, което споменах, защото кръговата икономика не е само свързана с опазване на околна среда, биоразнообразие и рециклиране на батерии.

Кръговата икономика е нов кръгов модел икономика и трябва да бъде въведена на национално ниво със стратегическа насоченост за изпълнение на критериите за устойчиво развитие и Зелената сделка.

Относно финансирането, знаете, че има седемгодишна финансова рамка за 2,1 трилиона евро като 30% от всички инвестиции трябва да бъдат насочени към борбата с климатичните промени. Има бюджет по Фонд за справедлив преход, над 10 млрд. евро са заложени в Следващо поколение ЕС. За България са заделени 12 млрд. лева по линията на Плана за възстановяване и устойчивост. Има и други инструменти за финансиране за постигане на климатичните цели като например Фондът за иновации, който е с бюджет от 10 млрд. евро, програмата LIFE с над 5 млрд. евро, която позволява грантове и финансови инструменти в посока иновативни начини за справяне с климатични предизвикателства.

Предвидените финанси за научно-изследователска и развойна дейност

са най-голямата сума, одобрявана до момента от ЕК

Но в новия програмен период трябва да отбележим, че предвидените финанси за научно-изследователска и развойна дейност са най-голямата сума, която е одобрявана до момента от ЕК. А кръговата икономика трябва да се разглежда като основен модел, в който основен стълб е научната общност и те трябва да вървят ръка за ръка заедно с бизнеса, за да постигнем ефективност и всички заложени цели за Зеления преход до 2050 година.

 

*Десислава Димитрова е сред специалните гости в сесията "Зеленият преход и земеделието" от конференцията Green Transition 2022. За втора поредна година събитието ще фокусира зелената дискусия върху това как България успешно да стане част от процесите на трансформация, устойчиво развитие и декарбонизация - цел, важна не само за Европа, но и за света, ако искаме да опазим планетата си. "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход" ще се проведе на 10 юни от 9 ч. сутринта в Sofia Event Center.

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ОББ, Аурубис България, Филип Морис България, European Investment Bank, Lidl, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, Yettel, УниКредит Булбанк, Coca-Cola HBC Bulgaria, БФИЕК, ПроКредит Банк, Артекс Инженеринг АД, Асарел-Медет АД, Schneider Electric, PwC България, Platform Brown to Green, Геотехмин, НОРД ХОЛДИНГ, Джи Си Ар АД, Булатом - Сдружение, Солвей Соди, Главболгарстрой Холдинг, Булгартрансгаз, Edoardo Miroglio, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, Орбико България, ThingsLog, Клийнтех България, TotalEnergies EP Bulgaria.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща