Устойчивото възстановяване може да се провали заради скока в цените на суровините и стоките покрай войната в Украйна

Правителствата по света обещаха повече от 710 милиарда долара за „мерки за устойчиво възстановяване“ до 2030 г. от началото на пандемията от Covid-19. Това е 50% увеличение спрямо цифрата от октомври 2021 г. и представлява „най-голямото усилие за фискално възстановяване и използване на чиста енергия“, съобщи Международната агенция по енергетика. Въпреки този растеж, най-новата актуализация в данните на МАЕ за нейния инструмент за проследяване на устойчивото възстановяване предупреждава, че регионалните дисбаланси, усложнени от нарастващите цени на суровините след войната между Русия и Украйна, са причина за безпокойство. В изявление по-рано тази седмица базираната в Париж организация заяви, че развитите икономики възнамеряват да похарчат над 370 милиарда долара преди края на 2023 г. Той описва това като „ниво на краткосрочни държавни разходи, което ще помогне да се запази отворена вратата за глобалния път на МАЕ към беземисионна икономика до 2050 г., припомня CNBC.

За други части на света обаче историята е различна. Нововъзникващите и развиващите се икономики, според МАЕ, са направили планове за около 52 милиарда долара за „устойчиви разходи за възстановяване“ преди края на 2023 г. В него се казва, че това е „много малко“ от необходимото за пътя към нулеви емисии до средата на този век. „Малко вероятно е разликата да се намали в краткосрочен план“, казаха от МАЕ, „тъй като правителствата с вече ограничени фискални средства сега са изправени пред предизвикателството да поддържат достъпността на храните и горивата за своите граждани на фона на скока на цените на суровините след инвазията на Русия в Украйна. ”

Възгледът на IEA за това какво представлява „чиста енергия и устойчиви мерки за възстановяване“ е широкообхватен. Тя включва всичко - от инвестиции в ядрени, вятърни, слънчеви фотоволтаични и водни до модернизиране на енергийните системи, електрически превозни средства, транзитна инфраструктура и рециклиране.

Загриженост за продоволствената сигурност и цените

Опасенията, свързани както с енергийния преход, така и с енергийната сигурност, бяха рязко променени след нахлуването на Русия в Украйна. Русия е основен доставчик на нефт и газ и през последните няколко седмици редица големи икономики изложиха планове за намаляване на зависимостта си от въглеводородите, идващи от Федерацията.

В същото време през последните месеци се наблюдава скок на цените на суровините. Според ООН индексът на цените на храните на Организацията по прехрана и земеделие (FAO) през март е средно 159,3 пункта, което е 12,6% увеличение в сравнение с февруари.

В изявление миналата седмица Цюй Дунюй, генералният директор на ФАО, разкри предизвикателствата, пред които е изправен светът. Цените на храните, измерени от индекса са „достигнали нов най-висок връх за всички времена“, смята той. „По-специално, цените на основните хранителни продукти като пшеница и растителни масла се покачват напоследък, налагайки извънредни разходи на глобалните потребители, особено на най-бедните“, добави Дунюй, като продължи, че войната в Украйна „влоши нещата още повече“.

Огромна задача

Според ООН, за да се поддържа глобалното затопляне „до не повече от 1,5°C... емисиите трябва да бъдат намалени с 45% до 2030 г. и да достигне до декарбонизация на икономиката до 2050 г. Цифрата 1,5 се отнася до Парижкото споразумение, което има за цел да ограничи глобалното затопляне „до много под 2, за предпочитане до 1,5 градуса по Целзий, в сравнение с прединдустриалните нива“ и беше прието през декември 2015 г.

Задачата е огромна и залогът е голям, като ООН отбелязва, че 1,5 градуса по Целзий се счита за „горната граница“, когато става въпрос за избягване на най-лошите последици от изменението на климата. „Страните, в които чистата енергия е в основата на плановете за възстановяване, поддържат жива възможността за достигане на беземисионна икономика до 2050 г.. Но предизвикателните финансови и икономически условия подкопаха обществените ресурси в голяма част от останалия свят“, заяви наскоро и Фатих Бирол, изпълнителен директор на МАЕ. Бирол добави, че международното сътрудничество ще бъде „от съществено значение за промяна на тези тенденции в инвестициите в чиста енергия, особено в нововъзникващите и развиващите се икономики, където нуждата е най-голяма“.

Въпреки че картината за напредналите икономики може да изглежда по-розова от нововъзникващите и развиващите се такива, МАЕ посочи редица потенциални проблеми в бъдеще, заявявайки, че „някои от целевите средства рискуват да не достигнат до пазара в рамките на предвидените им срокове“. Плановете за зелените проекти, според него, са били „запушени“ от закъснения в създаването на правителствени програми, финансова несигурност, недостиг на работна ръка и продължаващи прекъсвания на веригата за доставки.

На всичкото отгоре „мерките, насочени към потребителите“, като стимули, свързани с преоборудване и електрически превозни средства, „се борят да достигнат до по-широка аудитория поради проблеми, включително бюрокрация и липса на информация“. Разглеждайки цялостната картина, МАЕ каза, че „обществените разходи за устойчива енергия“ остават „малка част“ от 18,1 трилиона долара от фискални потоци, фокусирани върху смекчаване на икономическите ефекти от пандемията.