Мониторингът на Натура 2000 е в пълен безпорядък, а следващите 10 години ще има 700 млн. евро за мерки в зоните на екомрежата

За следващия десетгодишен период са предвидени 700 млн. евро за прилагане на конкретни действия за опазване и управление на Натура 2000 зоните. Това съобщи Катерина Раковска, експерт към Сдружение за дива природа "Балкани" и част от екипа на WWF. Рамката за приоритетни действия за Натура 2000 е планов документ по мерките, които ще се финансират по европейските фондове за зоните от екологичната мрежа Натура 2000. В рамката има две групи дейности, едната е за управление, другата е консервационни мерки на терен.

В дейностите за финансиране влиза създаването на органи за управление, мониторинг, създаване на капацитет в администрацията да се управляват защитените зони. Другата група са консервационни и възстановителни мерки. Това е сериозно финансиране и според специалистите то не само е необходимо, но може да бъде недостатъчно за опазване на природата ни, която е най-голямото ни богатство. Къде е проблемът тогава? Проблемът е в това, че за съжаление имаме една екологична мрежа, която реално не е ефективна, защото в много голяма част от зоните няма предвидени адекватни мерки за опазване на териториите, на растенията и видовете животни в тях. 

Да припомним само, че България включи 35% от територията си в екологичната мрежа Натура 2000, което я прави една от най-всеобхватните в Европа, но в същото време сме много назад с едва 5% по защитени територии. На всеки шест години страната ни трябва да прави мониторинг на видовете растения и животни, които попадат под защита. Оказва се, че този мониторинг не само е непълен, но и дори подменен в периода 2013-2018 г., което напрактика вече повече от 12 години обезсмисля екологичната мрежа. Това обясни Петко Цветков от Българска фондация „Биоразнообразие“. Българска фондация "Биоразнообразие" Сдружение за дива природа "Балкани" са направили анализ на мониторинга, извършван последните 10 години.

Досега е имало неефективен мониторинг и фалшиви оценки за състоянието на природата

„Ако България не продължи да води качествен мониторинг през следващия програмен период и се стигне до фалшиви оценки, базирани на липса на информация Натура 2000 се изпразва от съдържание“, посочи Цветков. Заради липсата на качествени оценки се забавят и големи инфраструктурни проекти какъвто е магистрала „Струма“. Други видове са просто изключени от мерките, а например заради бурното изграждане на малки ВЕЦ са изключително увредени. През 2008-2013 г. мониторингът е недостатъчен, а експертите на българските научни институти и от неправителствените организации бяха напълно пренебрегнати, държавата виждаше в тях врагове, каза Цветков. Един от основните проблеми е липсата на капацитет и на достатъчно хора в регионалните структури на екоминистерството да извършват реален мониторинг. Оказва се обаче, че дори при направени правилно анализи, изводите са подменени, което означава, че липсва и правилно разчитане на изведените от специалистите в мониторинга данни, коментират еколозите.

Какъв е смисълът от екологичната мрежа, ако тя не функционира правилно и не защитава зоните? България има две наказателни процедури по отношение на Натура 2000.

Проблемът е, че от една страна не е правен мониторинг през миналогодишния период и не са установени реалното състояние и заплахи, за да може да стъпиш върху тях и да определиш мерките. Но още по-фрапантен е фактът, че можеше поне да се стъпи на съществуващи документи като Червена книга и други източници на информация, за да се анализира правилно, което не е направено, обясни Катерина Раковска.

Заплаха за дюните по Черноморието се оказват инвазивните видове, а не проблема с картирането

За скални местообитания и дюни почти целият ресурс е за премахване на инвазивни видове, 2/3 от парите са за премахване на инвазивни видове. Но това не е най-адекватната заплаха за дюните по Черноморието ни. Не е ли по-голяма заплаха, че дюните не са правилно отразени в кадастъра и така е по-лесно да се застрояват, не се регистрирани такива сериозни рискове като заплаха, което е не е нормално. А задачата е да определиш правилно заплахата и как ще се справиш с нея. Например скандалния случай със стрелбата от въртолет срещу диви кози в Национален парк „Централен Балкан“ от есента на миналата година, а през пролетта бяха открити убити в националния парк. Значи бракониерство на диви кози има, но няма мерки в Рамката за Натура за борба с бракониерството на диви кози. Очевидно има някакъв проблем за емблематични видове в емблематични защитени територии и би следвало да se предвиди ресурс, за да се направи нещо, дали ще подсилиш парковата охрана, да направиш информационна кампания, правен анализ защо няма ефективна съдебна практика на такива случаи, коментира Раковска.

Повечето от препоръките са в посока за правилно отчитане на нуждите за опазване на местообитанията и териториите.

Понякога мерките не са свързани конкретно с нещо, което правиш на терен, а са свързани с това да отделиш време и ресурс да видиш какъв точно е проблемът. Например защо разорават тревните местообитания на лалугера, а като се разоре, той просто изчезва. Коя е тази политика на земеделското министерство, която позволява това да се случва. Една от препоръките ни е да се махнат мерките, свързани с поддържане на местообитания чрез субсидирана паша в националните паркове, посочи още Раковска.

Кравите и овцете в националните паркове сътвориха безпорядък, Рилските езера са "минирани"

Миналите два периода качваха крави на Пирин и Рила, замърсили са езерата, страхотия, а това се води мярка за поддържане на местообитанията, обаче няма никакъв контрол. Те се струпват на едно място, ходят навсякъде, всичко е минирано, туристите са пропищели, страшно замърсяване, това води до загуба на биоразнообразие, каза Раковска. Министерството на земеделието се бе тръшнало и така крави в парковете. Сега, да, махнали са кравите, но са оставили овцете, коментира Раковска. Препоръката ни е изцяло да се премахне възможността за паша в националните паркове. Има препоръки за мониторинга за природозащитното състояние да се ползват одобрените методики, да се прилагат систематично, да няма вмешателство към завишаване или занижаване на оценките на природозащитното състояние на зоните, коментира още експертът.

Заради множеството пропуски от 12 години насам България се бори срещу две наказателни процедури

Тези проблеми са свързани с двете наказателни процедури- едната за липсата на обявяване на защитените зони с цели и мерки, а другата е за некачествени оценки за съвместимост.

В едното направление в новата версия на рамката за Натура 2000 има ресурс за разработване на цели и мерки в защитените зони. По отношение на другата наказателна процедура няма. Но знаем, че екоминистерството работи по въпроса, обясни Раковска. Имаше срещи в МОСВ и се работи по нещата, които ние бяхме препоръчали в рамката, а именно този подход за Натура 2000 да бъде преработен. Той включваше създаване на органи за управление на Натура 2000, което е чудесно и всички го подкрепят. Първоначалното предложение беше те да бъдат базирани в регионалните инспекции по опазване на околната среда и водите, което е добре. Но изключваха вече съществуващи структури като дирекциите на природните и националните паркове да не бъдат органи за управление на зоната, с която съвпадат. Предлагаха друг вид планове за управление, териториални например на цял РИОСВ да се направи План за управление независимо дали е цялата зона или не. Така се получаваше, че различни части от защитените зони ако например попадат в РИОСВ ще имат три Плана за управление, което също беше тотална недомислица, смята Раковска.

Кой и по какъв начин ще управлява Натура 2000 оттук нататък?

Нашата препоръка досега е била органите да се занимават с цели зони за управление, дали ще са базирани в РИОСВ няма такова голямо значение, но да управляват цели защитени зони, същата концепция каквито са дирекциите на националните паркове. Националните паркове например попадат в две области даже например „Централен Балкан“, не в две общини. Настоявахме дирекциите на парковете да отговарят и за зоната, която попада в тях. Ние винаги сме се борили да има адекватни органи за управление, всички са съгласни да има, но въпросът е какво управляват, обясни експертът.