Липса на реален мониторинг на видовете е изпразнил екологичната мрежа Натура 2000 от съдържание, показва анализ

България включи 35% от територията си в екологичната мрежа Натура 2000, което я прави една от най-всеобхватните, но в същото време сме много назад с едва 5% по защитени територии. На всеки шест години страната ни трябва да прави мониторинг на видовете растения и животни, които попадат под защита. 

Какво се оказва обаче? Този мониторинг не само е непълен, но и дори подменен в периода 2013-2018 г., което напрактика вече повече от 12 години изпразва екологичната мрежа от съдържание. Това коментира Петко Цветков от Българска фондация „Биоразнообразие“. Това е резултат от проект за оценка за устойчиво управление на екологичната мрежа Натура 2000 у нас. Анализите са резултат от едногодишен труд с фокус върху основни документи, които регламентират политиката по опазване на биоразнообразието в България и които в момента са в процес на приемане или обновяване. Това са  “Националната приоритетна рамка за действие по „Натура 2000“, “Документ за целите на „Натура 2000“ и заповедите за обявяване на защитени зони, както и докладванията по чл.17 на Директивата за местообитанията и чл.12 на Директивата за птиците.

В зоните липсват конкретни цели и мерки за опазването на конкретни видове, а липсата на качествен мониторинг е предизвикателство пред прилагане на качествена политика, коментира експертът. За съжаление през годините има редица пропуски. Често пред ЕК са докладвани видове и природни местообитания, че са по-добре отколкото е тяхното актуално състояние на терен. Прави впечатление, че експертите са работили, но няма връзка между констатираните проблеми и оценките, както и мерките за подобряване състоянието на вида.

В изводите например състоянието на дивата коза е оценено като благоприятно при положение, че в мониторинга нееднократно е посочено, че нейното разпространение намалява и популацията се намира в незадоволително към лошо състояние. Такива погрешни изводи се правят за лалугера, за вълка, кафявата мечка, за поточния рак, което обезсмисля обосноваването на мерки и финансиране за тяхното опазване днес, съобщи Цветков. Според доклада на природозащитните организации Българска фондация „Биоразнообразие“ и Сдружение за дива природа „Балкани“ през втория мониторингов период България напрактика докладва измислени данни, защото липсват реални дейности и оценки на терен.

„Ако България не продължи да води качествен мониторинг през следващия програмен период и се стигне до фалшиви оценки, базирани на липса на информация Натура 2000 се изпразва от съдържание“, посочи Цветков. Заради липсата на качествени оценки се забавят и големи инфраструктурни проекти какъвто е магистрала „Струма“. Други видове са просто изключени от мерките, а например заради бурното изграждане на малки ВЕЦ са изключително увредени. Изводът е, че през 2008-2013 г. мониторингът е далеч недостатъчен, за да покрие всички изисквания, а експертите на българските научни институти и експертите на неправителствените организации бяха пренебрегнати, а държавата виждаше в тях врагове, обясни Цветков. Наемаха се чужди експерти, които не познаваха достатъчно ситуацията на терен. Ние не сме против използването на чужди специалисти, но трябва да има ясни критерии и да докажат с брой научни публикации или опит познанията си за българските местообитания, смятат еколозите.

Практически всички видове страдат при определяне на какви мерки са необходими за тяхното възстaновяване, защото просто липсва качествен мониторинг. Много общи цели без да определят конкретни мерки, за да се отчете конкретен резултат.

Преди година и половина отправихме препоръки, но голяма част от тях не бяха взети предвид, коментира Катерина Раковска, експерт към Сдружение за дива природа „Балкани. Все още настояваме да се забрани пасторализма (пашата на животни) в национални паркове напълно, допълни тя.

Заради пропуските на предходните администрации, България е с две наказателни процедури в областта на Натура 2000 като едната е точно заради това, че България не е обявила правилно защитените си зони, целите и мерките за опазването им.

Сред препоръките на специалистите към Министерството на околната среда и водите са да се подготви план за спешни мерки, който да предвижда конкретни стъпки за качествен мониторинг и да се докладва състоянието на видовете на база на реални данни и източници. Следващият период на докладване е 2025 година. Но трябва да е ясно, че страната ни трябва да отделя и национални средства затова, защото ЕС не финансира такива регулярни дейности, каза Цветков. Към момента за мониторинг и за Националната приоритетна рамка за Натура 2000 са дадени над 28 млн. евро. „Ние не смятаме, че тези пари не трябва да се дават или да се харчат за българската природа, напротив, задължително е, но е важно как се изразходват“, коментира Катерина Раковска. За съжаление един от основните проблеми е липсата на капацитет и на достатъчно хора, които да извършват този мониторинг реално на терен, затова са необходими много обучения, но и въвличане на целия възможен потенциал и създаване на нов сред научните институти, университети и НПО.