ЕС реши да намали вноса на изкопаем газ с 155 млрд. куб.метра с новия план RePowerEu, кои са рисковете за Зелената сделка?

Колкото по-бързо преминем към ВЕИ и водород, комбинирано с по-висока енергийна ефективност, толкова по-бързо ще бъдем енергийно независими и ще имаме контрол върху нашата енергийна система, съобщи на 8 март председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която представи новия план на ЕС “REPowerEU”.

Той представлява по-ускорен Зелен преход и отказ преди всички от зависимостта от руския газ.

Освен диверсификация на газовите доставки, новите мерки включват: намаляване на употребата на газ и изкопаеми горива в домовете, публичните сгради (вкл. с меки мерки) и промишлеността ускоряване инвестициите в енергийно обновяване на сгради (с фокус върху масовото внедряване на термопомпи), ВЕИ (вкл. покривни ВЕИ), фокус върху производството и вноса на биометан и зелен водород.

Очакваният ефект е намаляване с 155 млрд.куб.м. на вноса на изкопаем газ, коментираха от ЕС.

Сериозен стрес-тест за целите за климатична неутралност на ЕС

Но подготвени ли сме за целта за намаляване на емисиите парникови газове с 55% до 2030 година и за Зеления преход?

Това коментира на събитие "Зелената сделка в новия климат" Апостол Дянков, ръководител практика "Климат и енергия" във WWF България. Фокусът на работата му е адресиране на климатичната криза, социално-справедлив енергиен преход и природо-базирани решения за адаптация на градовете и екосистемите.

Енергийната криза и ускореното спиране на вноса на руски изкопаеми горива ще бъде много сериозен стрес-тест за целите за климатична неутралност на ЕС и елементите на регулаторния елемент “Подготвени за цел 55", обясни Дянков.

Те са свързани на първо място с механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), налагащ въглеродни мита върху енергия и суровини (цимент, алуминий, торове, стомана). Приемането на механизма бе препотвърдено на Съвет на министрите на финансите на 15 март.
На второ място предстои реформа и разширяване на европейската схема за търговия с емисии (ETS/EСТЕ) – към момента около 40% от емисиите се покриват от схемата, която обхваща енергийния сектор, индустрията и авиацията. Включването на други видове транспорт и отоплението на сградите е в процес на обсъждане. Необходима е бърза, социално-приемлива декарбонизация на тези сектори, каза още Дянков. Според WWF този процент е необходимо да нарасне до 70%, посочи Дянков.
На трето ще заработи нов Социален климатичен фонд (SCF). Той трябва да подпомага най-уязвимите от енергийния преход домакинства и малки бизнеси, като разпределението на средствата ще става посредством национални Социални климатични планове. Към момента е в процес на обсъждане обемът на този фонд, разпределението на средствата и целите и методите на подпомагане, каза експертът.

Кои са рисковете за забавяне на Зелената сделка

Съществуват значителни рискове от забавянe на елементи на Зелената сделка, посочиха от WWF.

Те са свързани с изхода от въглищата до 2030 г. – нуждата от намаляването на изкопаемия газ в енергийния микс поставя под въпрос някои от датите на държави членки за излизане от въглищата. Дългосрочните ефекти върху климата, обаче, остават.
От друга страна с общата селскостопанска политика (CAP/ОСП) – със старта на войната в Украйна, Френското председателство на ЕС разглежда спешни предложения за значително интензифициране на производството на зърно в ЕС, за сметка на природни територии и смекчаване на екологични критерии.
В сферата на биоразнообразието и природо-базираните решения (Nature Restoration Law), очакваното предложение за ЕС на закон за възстановяване на природата, който трябваше да бъде публикуван на 23 март т.г. е вероятно да бъде забавено.

Голяма част от ангажиментите по Зелената сделка, от проекти за енергийна ефективност и сградни ВЕИ, до проекти за създаване на алтернативни работни места във въглищни райони, залесяване, възстановяване на екосистеми, внедряване на природо-базирани решения, се изпълняват от гражданския сектор – асоциации, енергийни кооперативи, научно-приложни консорциуми и НПО. Важно е те да продължат да бъдат подкрепяни от ЕС и държавите членки, посредством ключови програми като LIFE и Horizon EU. Те, както и националните инструменти, трябва да продължат да получават подкрепа, коментира Апостол Дянков.