Метеорологът Николай Петков: Имаме 10 годишен времеви прозорец да смекчим промените в климата

Имаме 10 годишен времеви прозорец да смекчим промените в климата, смята метеорологът Николай Петков, завършил магистратура по „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Най-лошите въздействия от климатичните промени все още могат да бъдат избегнати, коментира той по време на събитие "Зелената сделка в новия климат".

Всяко по-нататъшно забавяне на съгласувани глобални действия ще пропусне кратък и бързо затварящ се времеви прозорец, за да се осигури годно за живот бъдеще на планетата е изводът на учените от последния доклад Междуправителствения панел за изменението на климата на ООН (IPCC).

Днес е Световният ден на метеорологията се провежда всяка година на 23 март и отбелязва влизането в сила на 23 март 1950 г. на Конвенцията за създаване на Световната метеорологична организация. Тази година темата е "Ранно предупреждение и ранни действия" - хидрометеорологична и климатична информация за намаляване на риска от бедствия.

Екстремните явления не могат да бъдат обяснени чрез естествени колебания на климата, а чрез човешкия фактор. Въздействията и рисковете от изменението на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление. Рисковете от климатичните промени не са еднакви във времето и за различните райони по света и ще имат каскадно разпространение, посочи Петков.

Климатична адаптация е приспособяване към настоящите или очакваните промени в климата и последиците от тях, с цел намаляване на вредите и щетите и възползване от благоприятни възможности. Това са например най-обикновени примери като озеленяване на градовете. Температурата по големи булеварди и улици може да бъде с 10-20 градуса по Целзий само заради това че има дървета от двете страни на улицата.

Недвусмислено е, че човешкото въздействие е затоплило климатичната система спрямо преди Индустриалната революция.
Изменения на климата вече оказват въздействие върху множество екстремни метеорологични и климатични явления във всеки един район на планетата. Ключово е ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C – необходимо намаление на емисиите с ~50% до 2030 г. Това са изводите от предишни доклади на IPCC .

3,3 – 3,6 милиарда души живеят в условия, които са силно уязвими от измененията на климата, а това са близо 45% от световното население.  В такива райони, смъртността от наводнения, засушавания и бури е 15 пъти по-голяма от тази в ниско уязвими райони (напр. в Южна Азия). Във всички оценявани в доклада региони, екстремните горещини са довели до смъртност и по-висока заболеваемост сред хората.  Увеличава се и броят на свързаните с климата болести, предавани по хранителен и воден път. Наблюдава се принос на екстремните явления.

Промените в климата се отразяват и на биоразнообразието. От измененията са засегнати са над 12 000 вида. Приблизително 2000 от 4000 изследвани видове са изместили ареала си към по-високи географски ширини или височини.

Някои от загубите вече са необратими, има документирани случаи на първи изчезнали или почти изчезнали видове като оранжевата жаба през 1990 г. и мишката Melomys rubicola през 2016 г.

В Европа глобалното затопляне ще бъде усетено много силно като при увеличаване на глобалната температура с над 1,5 градуса по Целзий, на Стария континент може да очакваме средно повишаване на температурата с 1 и 5 градуса по Целзий. При покачване на глобалната температура с 2 градуса по Целзий, в Европа средното повишение ще бъде с 3-6 градуса по Целзий. Очаква се повишение на дните с температури над 25 градуса през лятото и се очакват повече горещи вълни. И ако март месец ни се струва студен, нека имаме предвид, че в Арктика и Антарктида през последните седмици са измерени най-високите температури от десетилетия и надхвърлят средните температури за тези райони с 15 градуса, коментират специалистите.

Ключовите рискове за Европа са смъртност и заболеваемост сред хората и промени в екосистемите вследствие на горещини, загуби в земеделието – топлинен стрес и засушавания, недостиг на вода в Южна Европа, наводнения и покачване на морското равнище.

Учените метеоролози и климатолози са първите, които алармират за промените в климата и хората е необходимо да се вслушваме по-често в техните прогнози, които в по-голямата си степен се сбъдват.