Експерти: Европа и България трябва да ускорят политиките за възобновяема енергия

Климат / Зелен преход
Рая Лечева
819
article picture alt description

Енергийната криза и войната в Украйна са стрес тест за климатичните политики на Европа и България, коментираха експерти днес на уебинар „Зелената сделка в новия климат“ за журналисти. Поредицата събития в тази сфера са посветени на Европейска зелена сделка и в частност социалния климатичен фонд, пакет „Подготвени за цел 55“. Те се организират от екологично сдружение „За Земята“, WWF България,  научнопопулярната платформа „Климатека“ и Стопански факултет на Софийски университет.

Тази година учените наблюдават безпрецедентни топли вълни в Арктика и Антарктида в измервателната станция „Восток“, където са измерени 15 градуса от нормалните за тези части на света. Тези аномалии са показател за промените в климата, а временните явления на застудяване като например по-студен март не влияят на цялостните изменения в климата, посочи метеорологът Николай Петков, завършил магистратура по „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Ключово е ограничаването на глобалната температура до 1,5 градуса, което може да се постигне единствено с амбициозната цел за намаляване с 55% на емисиите на въглероден диоксид. А 45% от световното население живее в райони уязвими на климатичните промени. Европа като континент с голяма сухоземна територия ще усети тези промени изключително много като при ниво на глобално затопляне от 1,5 градуса, средното годишно повишение на температурата на Стария континент ще бъде между 2 и 5 градуса по Целзий, посочи метеорологът.

Кризата с енергоносителите и намаляване зависимостта от доставките на руски газ вследствие на войната в Украйна ще доведе до ускоряване на климатичните политики, смята Апостол Дянков, ръководител практика "Климат и енергия" във WWF България.

Сега е по-важно от всякога страните да намерят алтернативи и да прилагат меки мерки, смята Дянков. Той посочи като пример действията на някои европейски страни, които намаляват термостати на обществените сгради. Но обясни, че в България има по-голяма енергийна бедност и такива мерки може да се прилагат по-внимателно, защото населението е по-чувствително. Но имаме голям потенциал за енергийна ефективност в сгради, ускоряване в енергийно обновяване на сгради, коментира специалистът.

България не използва максимално европейските механизми, за да се подготви за климатичните предизвикателства, допълни и д-р Мария Трифонова, преподавател в катедра „Икономика и управление по отрасли“ на Софийския университет. Според нея има забавяне в много ключови сфери и особено по отношение на директивата за Възобновяемите източници на енергия, където се планира създаването на енергийните общности, от които най-заинтересовани са гражданите. Но пък точно затова натискът за приемането й не е особено голям. Закъснението при планирането на националните и регионални планове за промяна в начина на отопление и използването на изкопаеми горива, намалява и времето за реакция. Според специалистите това време заради кризите в световен мащаб е намаляло до 10 години.

Заради кризата и войната, близо до Черно море трябва да се помисли за сигурността и на възможностите за добив на енергийни ресурси в акваторията, смята Симеон Горов,  координатор в екип “Енергия и климат” в екологично сдружение „За Земята“. Това в по-малка степен включва и развитието на офшорна вятърна енергия в Черно море каквито планове има правителството като част от идеите за развитие на алтернативните източници на енергия.

Засега според специалистите най-големият ресурс за спестяване на енергия си остава в сградите, от където може да намалим емисиите с 40 на сто, а това зависимо от всеки от нас. Междувременно ЕС обмисля ново законодателство, което да включи и сградите в схемата за търговия с емисии, което означава, че трябва да направим всичко възможно сградите, в които живеем да излъчват по-малко вредни емисии ако не искаме да плащаме прекалено скъпо.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща