Еврото се срина, тъй като войната в Украйна повишава опасенията за инфлационен шок

Индексът ICE Dollar, който отразява динамиката на щатския долар спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона) се повиши с 1.12%, достигайки 22-месечен връх

Икономика / Анализи / Интервюта , Финанси
Георги Вулов
694
article picture alt description

Снимка: архив 3e-news/Pixabay

Еврото се срина до ново 22-месечно дъно спрямо долара, а стоковите валути достигнаха многомесечни върхове, тъй като войната в Украйна доведе до рязко покачване на цените на петрола и породи страхове от стагфлационен шок, който може да засегне Европа.

Еврото се понижи с 0.55% до 1.0872 долара, което е най-ниското му ниво от май 2020 г. насам. Общата европейска валута се е понижила с повече от 4%, откакто Русия започна това, което нарича "специална военна операция" в Украйна, и не е далеч да тества дъното, достигнато през 2020 г. от 1.0636 долара.

Още по темата

Еврото спадна под един швейцарски франк за първи път, откакто швейцарците се отказаха от обвързването си с еврото през 2015 г., достигайки 0.9970 франка за едно евро.

В понеделник общата европейска валута спадна до 15-месечно дъно от 124.39 йени и докосна най-ниската си стойност от средата на 2016 г. спрямо паунда – до 82.01 пенса за едно евро. Спрямо австралийския долар еврото е загубило повече от 10% за около месец.

Индексът ICE Dollar, който отразява динамиката на щатския долар спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона) се повиши с 1.12%, достигайки 22-месечен връх, а по-широкият индекс WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, прибави 0.73%. Данните от миналата седмица показаха, че безработицата в САЩ е спаднала до двугодишно дъно от 3.8%, въпреки че данните за инфлацията тази седмица се очаква да покажат годишен ръст от „колосалните“ 7.9%.

Европейската централна банка, която ще заседава в четвъртък, е изправена пред сложна ситуация, тъй като инфлацията и натискът върху растежа се запазват, а икономистите смятат, че тя ще изчака до края на годината, за да повиши лихвените проценти.

Петролните фючърси, които нараснаха с повече от 20 % миналата седмица, скочиха до невиждани от 2008 г. върхове, тъй като САЩ и Европа обмислят забрани за внос от Русия. Американският лек суров петрол (WTI) се повиши в понеделник със 7.33% до 124.160 долара за барел, а европейският вид Brent прибави нови 7.48% до 126.950 долара за барел.

Пшеницата достигна 14-годишен връх, нараствайки с 6.25% до 12.5 долара зе един бушел** на Борсата в Чикато и 438.75 евро за тон на стоковата борса в Париж с доставка на 22 март, тъй като заради войната в Украйна износът през Черно море почти спря, а най-големият в света оператор на контейнерни кораби Maersk/MSC прекрати обслужването до руските и украинските пристанища.

Азиатските стокови валути - австралийският и новозеландският долари поскъпнаха с по 0.5% съответно до 0.7409 щатски долара за един австралиец и до 0.6893 американски долара за един новозеландски, като достигнаха четиримесечни върхове.

"Кръстосването на тръбопроводите от Русия през Украйна за Европа е показателно за това колко обвързана и зависима е голяма част от Европа от руските енергийни суровини и това не е нещо, което може да се промени бързо. Прогнозите за европейския растеж са много по-мрачни", коментира пред CNBC Шон Калоу от австралийската банка Westpac в Сидни.

Канадският долар и норвежката крона, които са силно зависими от цените на петрола поскъпнаха съответно с 0.41% до 1.27191 канадски долара за един американски и с 0.84% до 9.00940 норвежки крони за един американски долар.

Сраженията в Украйна се засилиха през уикенда, а опитите за прекратяване на огъня, за да се позволи на цивилните да се евакуират от обсадения град Мариупол, засега изглежда се провалят. Това предизвика нов шок и блокиране на доставките. От друга страна конфликтът и суровите санкции от САЩ и ЕС и страните от Г-7 срещу Русия доведоха до срив на руските активи и до рязко покачване на цените на руския износ, като например благородни метали, петрол и газ, в момент, когато световната икономика вече се бори с инфлационния натиск.

"Това е много лоша новина за световния растеж - особено за Европа, предвид зависимостта ѝ от руския газ", заявиха анализаторите на австралийско-новозеландската банка ANZ в коментар до клиентите на банката.

"Като цяло това е още един голям, зловещ шок за доставките в допълнение към продължителното въздействие на COVID, със сериозни инфлационни последици, които не дават на централните банки абсолютно никаква възможност да "дадат шанс на растежа", пише от в коментара на ANZ.

Британският паунд също бе притиснат от мрачните перспективи пред Европа, като спадна до двумесечно дъно от 1.3187 долара за един паунд. Най-голям срив в понеделник от азиатските валути претърпя южнокорейският вон, който слезе до 21-месечно дъно и според търговците южнокорейският валутен регулатор е купувал от собствената си валута, за да се опита да ограничи спада на вона.

Щатският долар поскъпна спрямо швейцарския франк и японската йена, като се повиши с около 0.5% до 0.9207 франка за един долар и с около 0.2% до 114.93 йени за един долар.

През уикенда Китай обяви прогнозата си за по-бавен икономически растеж от около 5.5% през тази година. Миналата година БВП на Китай нарасна с 8.1%, превишавайки целта на правителството от над 6%. В резултат юанът се понижи до 6.3230 долара за един юан.

*Валутните курсове са актуални към 10:30 часа българско време, а котировките за петрола с доставка през април, към 09:00 часа, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.

**един бушел за пшеницата и соята е 27.220 кг.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща