Кризата в Украйна изправя еврото пред най-лошата седмица от две години насам

Еврото е на път да изживее най-лошата си седмица спрямо долара от близо две години насам, тъй като войната в Украйна и перспективата за трайно високи цени на суровините продължават да влошават очакванията за икономическия растеж на Еврозоната, а и на целия Европейски съюз.

Общата европейска валута спадна до 1.1021 долара в петък, което представлява понижение спрямо нивата при затваряне на търговията в четвъртък, което е най-слабото представяне на общата европейска валута от май 2020 г. насам, след новината, че украинската атомна електроцентрала "Запорожие" - най-голямата по рода си в Европа – е атакувана от руски войски, съобщава се за пожари, обобщава „Ройтерс“.

Надеждите, че инфлацията ще започне да достига своя връх в началото на 2022 г., избледняха, тъй като енергийната криза заплашва разходите за гориво да нарастват постоянно. Протоколите от срещата на Европейската централна банка (ЕЦБ) за паричната политика през февруари, която се проведе преди войната в Украйна, показа, че членовете на борда на регулатора смятат, че инфлацията вероятно ще остане повишена за по-дълго, отколкото се очакваше. Пазарните участници вече оценяват 95% шанс ЕЦБ да увеличи лихвите с 30 базисни пункта до декември. Само преди два дни, в сряда очакванията бяха за повишение с 20 базисни пункта.

Еврото също така е на най-ниското си ниво от близо четири години спрямо австралийския долар, а спрямо британския паунд достигна най-слабите си нива от юли 2016 година.

На деветия ден от инвазията си руските войски продължават да обграждат и атакуват украински градове, включително Мариупол, главното пристанище в източната част на страната, което е подложено на тежки бомбардировки вече три поредни дни.

Индексът ICE Dollar, който отразява динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), добави 0.13%, а по-широкият индекс WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, нарасна с 0.12%*.

Британският паунд спадна с 0.28% до 1.3311 долара за една британска лира, отдалечавайки се от десетседмичното дъно от 1.327 долара, достигнато на 2 март, тъй като инвеститорите потърсиха убежище в сигурни валути на фона на ескалиращия конфликт в Украйна. Валутните трейдъри се опитват да преценят как ескалацията на напрежението и нейното икономическо въздействие могат да променят пътя на повишаване на лихвените проценти от Английската централна банка (АЦБ) в краткосрочен план, като в момента паричните пазари оценяват увеличението на лихвите от страна на АЦБ с 25 базисни пункта през март.

Щатският долар се повиши слабо с 0.09% до 115.45 японски йени, тъй като ралито на долара и стоковите валути – австралийския долар, канадския долар и норвежката крона поскъпнаха, което насочи валутните търговци към йената, която е сред трите валути-убежища в условия на пазарни сътресения. Членът на Управителния съвет на Японската централна банка Джунко Накагава заяви в четвъртък, че кризата в Украйна може да навреди на японската икономика, като повиши цените на горивата и суровините, сигнализирайки за необходимостта от запазване на масираните стимули, които осъществява банката в подкрепа на икономиката.

Цените на петрола продължиха да се покачват и в петък, като американският лек суров петрол (WTI) с доставка през април се повиши с 1.25% до 109.02 долара за барел, а европейския вид Brent прескочи границата от 110 долара, като се повиши с 0.79% до 111.33 долара за барел. В резултат, но малко неочаквано канадският долар се понижи с 0.15% до 1.2719 канадски долара за един американски, а норвежката крона нарасна с 0.08% до 8.9204 норвежки крони за един щатски долар.

Американската валута спада и спрямо швейцарския франк – третата валута-убежище, като котировките се понижават с 0.04% до 0.91864 швейцарския франка за един американски долар, отдалечавайки се от триседмичното дъно от 0.926 франка, достигнато на 28 февруари, тъй като инвеститорите се насочват към валутите-убежища след руската инвазия в Украйна, а Швейцария се присъедини към други държави от ЕС, които наложиха по-строги санкции срещу ключови лица и големи финансови институции в Русия. В същото време търсенето на стабилността на франка като убежище издигна валутата до седемгодишен връх спрямо еврото, а по отношение на паричната политика Швейцарската национална банка остава ангажирана с ултра разхлабената си парична политика, тъй като последните данни за пазара на труда показват, че безработицата не се е увеличила въпреки вълната от заразени с Covid-19 през февруари, а потребителската инфлация остава значително по-ниска от тази на основните търговски партньори на Швейцария.

Натискът върху руската рубла продължава, след като в четвъртък в късния следобед се повиши. В петък, обаче, отново настъпи обрат и руската валута спадна с 0.79% до 109.222 руски рубли за един американски долар, като седмичната равносметка е за спад с 20%, тъй като Банката на Русия продължава да защитава валутата си от унищожителните санкции, а основните рейтингови агенции понижиха рейтинга на държавния дълг на страната до "боклук", което е поредният удар по Москва.

JPMorgan прогнозира среден спад с 35% през второто тримесечие, тъй като международните санкции, които имат за цел да изолират Русия от световната финансова система за рзплащане, натежаха върху икономиката на страната. Междувременно централната банка на Русия наложи 30% комисиона върху покупките на чуждестранна валута от физически лица, а Министерството на финансите заяви, че спира покупките на чуждестранна валута и злато до второ нареждане - и двете мерки са, за да намалят натиска върху рублата. Това последва поредица от мерки за стабилизиране на валутата, включително повече от двойно увеличение на основния лихвен процент до 20% и забрана на редица финансови трансакции, които биха могли да окажат негативно влияние върху рублата.

*Валутните курсове са актуални към 11:00 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.