Димитър Енчев: Около 15 млрд. лева инвестиции могат да влязат в България за ВЕИ проекти през следващите години

Разговаряме с Димитър Енчев, предприемач и инвестиционен мениджър с над 15 години опит в областта на енергийния преход и устойчивото развитие за перспективите пред развитието на ВЕИ индустрията и на системите за съхранение на енергия у нас. Какъв да бъде енергийният микс на България, какво да е участието на ВЕИ и можем ли да се превърнем в регионален лидер? Ще се превърнем ли в планетата на акумулаторите след въвеждане на електромобилите и новите сторидж системи?

Според Енчев докато новите мощности не бъдат изградени и системата не е напълно готова, може частично да ползваме съществуващите ТЕЦ и да плащаме за въглеродните емисии, много по-евтино отколкото изграждането на нови газови или АЕЦ мощности. Основен проблем за реализиране на ВЕИ потенциала у нас e, че все още няма законодателство за хибридни проекти – вятър и слънце, както и батерии.

Димитър Енчев е участвал в реализирането на мащабни инвестиции в областта на вятърната и слънчевата енергия, енергийна ефективност, системи за съхранение на енергия, зелен водород и др., както и редица инвестиции за рисков капитал в енергийното и технологичното пространство. Партньор в PostScriptum, инвестиционен фонд, фокусиран върху устойчивите инвестиции. Съосновател на CWP Global, която има реализирана 2 GW и набрани средства от $4 милиарда долара, и е един от глобалните пионери в областта на зеления водород в Австралия и Африка с проекти с общ капацитет от над 100ГВ.

Г-н Енчев, готови ли са ВЕИ инвеститорите да помогнат за балансирането на енергийната система в България? Как точно може да се случи това и колко важни са системите за съхранение на енергия?

Системите за съхранение на енергия ще бъдат важна част от всяка една енергийна система. Те са важна част от пъзела, защото позволяват навлизането на повече мощности вятър и слънце, които пък от своя страна са най-евтиният източник на електроенергия.

България вече има огромен капацитет за съхранение на енергия-ПАВЕЦ „Чаира“

Те имат своя аналог и в сегашната енергийна система у нас – България вече има огромен капацитет за съхранение на енергия, построен преди десетилетия, за да балансира ядрените ни мощности и той се нарича ПАВЕЦ „Чаира“. Това ни дава огромно предимство, защото осигурява средносрочен резерв, а в комбинация с новоизградени батерийни системи ще позволи почти пълната декарбонизация на българската енергетика. Естествено, съхранението на енергия само по себе си няма как да бъде достатъчно. Други ключови фактори ще бъдат добре развитата международна мрежа за пренос на електроенергия, потребителският отклик (demand response), намаляването на производствената корелация между ВЕИ проекти с по-широко географско позициониране и други.

ВЕИ производителите имат интерес да улесняват балансирането на енергийната система, защото те директно плащат за него. Затова финансовият интерес на инвеститорите съвпада с обществения интерес. В добре работеща пазарна среда и при правилната  регулаторна рамка, това ще доведе до най-ниската цена за всички потребители и обществото като цяло.

Смятате ли, че комплексът „Марица Изток“ или района на „Бобов дол“ са подходящи места за инвестиции в изграждане на сторидж системи и соларни паркове? Кои са предизвикателствата в момента?

Предимството на тези локации е вече съществуващата връзка с електропреносната мрежа, наличието на квалифицирана работна ръка и мащабната индустриализирана територия, върху която могат да се разположат големи слънчеви електроцентрали и системи за съхранение на енергия.

Голяма част от батериите трябват да бъдат децентрализирани и

инсталирани на ключови места за мрежата

Въпреки това според нас голяма част от батериите трябват да бъдат децентрализирани и инсталирани на ключови места за мрежата, така че да се оптимизира нейната работа и да се  намалят загубите. Това ще позволи на ЕСО да пренасочи инвестициите си и към региони, където има нужда да бъдат присъединени повече ВЕИ централи.

Подобни проекти могат ли да се развиват на пазарен принцип или да се сключват дългосрочни договори с частни фирми за доставка на енергия? Очаквате ли скоро такъв договор да има и в България? Какво е необходимо това да се случи по-скоро?

Няма пречки пред сключването на такива договори в България и моето очакване е, че съвсем скоро ще започваме да чуваме за тях. Вече наблюдаваме преговори с индустриални консуматори и търговци за договори за корпоративно снабдяване с електроенергия.

Благоприятно за конфигурирането на атрактивен електроенергиен продукт би била възможността за изграждане на така наречените хибридни ВЕИ проекти – комбинация между вятър и слънце. За съжаление, в България все още липсва законодателство по отношение на хибридни проекти и батерии. Това създава неяснота и възпрепятства развитието на подобни инвестиции дори те да са икономически издържани.

Как смятате, че държавата може да подкрепи ВЕИ сектора в момента? Защо е необходима такава подкрепа?

ВЕИ секторът няма нужда от финансова подкрепа от държавата и такава не трябва да има.  Напротив - държавата може да печели от привличането на частни инвеститори при определени условия. Вятърът и слънцето вече са най-евтините източници на електроенергия глобално, а България има много добри предпоставки да стане регионален лидер.

Единственото нужно е, да има ясни „правила на играта” и държавата да спре да пречи,

т.е. да има административно облекчаване на инвестиционния процес. Това може да стане с дигитализация и ускоряване на административните процедури, създаване на централни общи бази данни за публикуване и преглед на документи от различни административни звена, съкращаване на времето за изпращане на отговори на запитвания и издаване на разрешения. Това значително ще ускори работата на българската администрация, ще намали вероятността за грешки, ще увеличи дела на ВЕИ проекти в България и ще предотврати вредни за българската икономика досегашни практики.

Препоръчително е да се въведе моделът на обслужване на „едно гише“,

който да улесни и ускори инвестиционния процес, свързан с ВЕИ проекти. Такъв модел би включвал и повишаване на компетенциите на административните служители и увеличаване на общия административен капацитет. Необходими са и реформи, свързани с процедури по Закона за опазване на околната среда. Следва да се предвидят мерки за развитието на експертиза в Регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ). Това ще подпомогне процесите на разглеждане на доклади по ОВОС,  ще подобри информираността на РИОСВ по отношение на ВЕИ технологиите и на добрите световни практики за насърчаването и подпомагане на големи ВЕИ инвестиционни намерения в ускорени срокове.

Очакваме и реформи, свързани с процедури по Закона за устройство на територията (ЗУТ). Трябва да се предвиди улесняване на административната процедура по промяна на Общ устройствен план (ОУП), която да върви паралелно с одобрението на подробните устройствени планове (ПУП). Тромавостта на сегашната процедура създава допълнителна административна тежест за ВЕИ инвеститорите и значително забавя техните проекти. Синхронизирана реформа трябва да се проведе и по отношение на процедурите по Закона за опазване на земеделски земи, да се ускори процедурата за промяна на предназначението на земеделски земи в такива за енергийно производство.

По отношение на ветроенергийните централи, следва да се преразгледа и Наредба 6 за присъединяване,  за да може  процедурата да отговаря на реалностите при развитие на тези проекти и да бъде съобразена със съответното екологично законодателство и това във връзка с устройство на територията.

Казвате, че България може да се превърне от най- въглеродно интензивната икономика заради въглищата в най- добрият производител на енергия от слънце и вятър в региона, не само това, но и във водещ износител не екоенергия? Как?

Бързонарастващите цени на въглеродните емисии правят производството на електроенергия от въглищни или газови централи все по-скъпо. Държавите с най-нисък процент на електричество от въглеродно интензивни електроцентрали имат най-ниските цени на електроенергия и разликите ще стават все по-значими в бъдеще.

България има отлични вятърни, соларни и водни ресурси, които са предостатъчни за декарбонизирането на българската икономика.

Наличието на големи ПАВЕЦ/Акумулаторни ВЕЦ, както и на АЕЦ,

дават огромно конкурентно предимство на България спрямо другите страни в Югоизточна Европа,

които имат много по-сериозна необходимост от въглеродно интензивни електроцентрали с цел производството на базов товар и балансиране на системата. Поемането по пътя на лесна въглеродна неутралност ще намали цените на електроенергия в България и ще подпомогне не просто износа на електричество, но и развитието и конкурентоспособността на българската икономика.

Според Ваш анализ за енергийният микс на България въглищата могат да бъдат заменени от ВЕЦ, ПАВЕЦ, вятърни и слънчеви централи. Необходимо ли е да се промени енергийната електроразпределителна мрежа и как?

Мрежата трябва непрестанно да се развива и подобрява, това е нормален процес. Българската преносна и разпределителна мрежа трябва да се адаптира, за да се справи с предизвикателствата на една декарбонизираща се европейска и световна икономика.

Мрежата да бъде развита приоритетно с добър вятърен и соларен ресурс,

Трябва да бъдат изградени умни мрежи

Първо, мрежата трябва да бъде развита приоритетно в регионите с добър вятърен и соларен ресурс, което ще позволи присъединяването на повече ВЕИ проекти.

Второ, трябва да бъдат изградени „умни мрежи“, които в комбинация със системи за съхранение на енергия намаляват загубите по подстанциите. Трето, мрежата трябва да се подготви за електрификацията на някои сектори и огромния брой електрически превозни средства, които не просто ще консумират, но могат и да връщат електроенергия в мрежата в часовете на нужда в отговор  на „ценови сигнали”.

Защо смяната на въглищата с газ няма да е по-доброто временно решение за България, според Вас това могат ли да бъдат съществуващите АЕЦ и необходими ли са нови реактори за балансиране на системата?

Инвестициите в енергетиката няма как да са временни – те са за по 20, 30, 50 години. Няма абсолютно никаква икономическа логика да инвестираме в газова централа, която ще работи само няколко години, ще доведе до по-висока цена, няма да създаде работни места и ще увеличи енергийната ни зависимост. Виждаме какво се случва тази зима с цената на природния газ и цялата енергийна криза, породена от това.

АЕЦ няма как да се използва за балансиране на системата. Ядрените реактори в употреба днес са проектирани да работят 24/7 - техническите оперативни параметри не позволяват на централите да променят мощността си по бърз и гъвкав начин, което им пречи да действат като балансьори.  Има нови ядрени технологии в процес на разработка, които може би ще имат по-голяма гъвкавост, но те са на етап преди пилотен проект и все още се характеризират с голяма технологична несигурност. В най-добрия случай, те ще бъдат налични около 2030-2035 година и вероятно ще бъдат твърде скъпи. Според LAZARD, производствената цена на базов товар от новопостроени АЕЦ с конвенционална технология е между 115 Евро/МВтч и 180 Евро/МВт.

Хибридни проекти от вятърни и слънчеви мощности, в комбинация с батерии, могат да направя значително по-евтин „синтетичен“ базов товар. Това вече го правим в Австралия.

Добрата новина е, че България вече има голямо количество ПАВЕЦ и акумулаторни ВЕЦ. Тяхното умно използване, в комбинация с новоизградени системи за съхранение и добър микс от вятър и слънце, ще ни позволи да декарбонизираме енергетиката като запазим енергийната си независимост. Естествено, че няма как това да се случи изведнъж.

Да ползваме съществуващите ТЕЦ и да плащаме за въглеродни квоти,

по-евтино от нови газови и ядрени мощности

Докато новите мощности не бъдат изградени и системата не е напълно готова, може частично да ползваме съществуващите ТЕЦ мощности и да плащаме за въглеродните емисии. Това ще бъде много по-евтино отколкото изграждането на нови газови или АЕЦ мощности.

В анализа предвиждате, че разходите за енергия до 2030 година при избора на ВЕИ ще намалеят на бизнеса и хората ще намалеят с 2 млрд. лева? Защо и как ще стане това възможно?

Много просто – производствената цена на вятърната и слънчевата енергия е около 100лв/МВтч, докато тази на въглищата в момента е около 250-300лв/МВтч, а на природния газ - около 350-400лв/МВтч. Навлизането на по-евтини ВЕИ мощности ще изтласка от пазара по-скъпите производители и ще намали средната цена. Пазарната цена се определя от пределния разход на производителя, който задоволява търсенето. Всяка една електроцентрала решава да участва на пазара в даден момент на база на своя пределен разход, който се състои от ресурсите необходими за производството на един МВтч в този момент. В случая на една газова централа, това са цената на газа за производство на един МВтч, асоциираните цени на въглеродни емисии и други краткосрочни оперативни разходи. Тъй като ВЕИ нямат разходи, свързани с гориво и емисии, те имат значително по-ниски пределни цени. Това значи, че колкото повече МВтч има от ВЕИ, толкова по-рядко газовите и въглищни централи участват на пазара на чисто икономически принцип. Изводът е ясен – колкото по-малко въглеродно-интензивни централи работят, толкова по-ниска е средната цена у нас.

Какъв трябва да е балансът между децентрализирани системи на домакинствата и централизирани инсталации за балансиране производството на енергия? Какво ще се случи ако всяко домакинство произвежда само енергията си?

Европейските директиви насърчават децентрализацията на производството на електроенергия. Трябва да се работи за премахването на регулаторните пречки и насърчаването на все повече домакинства и бизнеси да произвеждат електроенергия за собствена консумация.

Оптималният микс между децентрализирани системи на домакинствата и централизирани инсталации ще се определи на пазарен принцип посредством “ценови сигнали”. Ценовото предимство на децентрализираните системи на домакинствата идва от избягването на разходите, свързани с мрежата. Недостатъците са, че малките централи не се възползват от така наречената
„ефективност на мащаба”.

Вие сте изградили най–големия енергиен проект в света- 26 GW вятър и слънце за производство на зелен водород, най-големия вятърен парк в Европа? Какви резултати показват те и колко са важни за икономиките на съответните страни?

Най-големият ни проект (26GW) още не е завършен, в процес на разработка е. Големите ВЕИ проекти са от изключително значение за регионалните икономики поради техните мащаби. Те са много капиталово интензивни и съответно привличат огромно количество чуждестранни инвестиции, като създават хиляди работни места в индустрии на бъдещето. Немалка част от тези инвестиции се локализират, т.е. отиват при местни подизпълнители. Неслучайно български компании са сред водещите инсталатори на соларни съоръжения в Европа и това е един от малкото положителни резултати от първия ВЕИ бум в България. Този положителен ефект ще бъде мултиплициран многократно, ако се поеме курс към бърза декарбонизирация на енергетиката и се развие българският ВЕИ потенциал. По наши сметки, около 15 млрд. лева инвестиции могат да влязат в България за ВЕИ проекти през следващите години, носейки огромни директни и индиректни ползи за българската икономика.

Как ще се справим с рециклирането на толкова много сторидж системи, някои анализатори, дори политици коментират, че ще се превърнем в планетата на акумулаторите?

Рециклирането е важна част от създаването на устойчива кръгова икономика. Батериите не са изключение. Добрата новина е, че новото поколение батерии имат по-дълъг живот – около 12-15, дори 20 години.

След това голяма част от клетките могат да се използват отново, но с намален капацитет. На края на живота им трябва да се рециклират, като в момента се разработват много нови технологии за рециклиране специално на литиеви батерии. Нямам съмнение, че батериите, които се инсталират сега, ще бъдат рециклирани на края на живота си – металите в тях ще бъдат прекалено ценни, за да бъдат заровени в земята.

Интервюто беше публикувано първо в Dir.bg.