Битката за КЕВР явно приключи

Славчо Нейков, експерт по енергийна политика пред 3eNews и Dir.bg

Заседанието на Парламентарната комисия по енергетика на 20 януари 2022 г. само затвърди впечатлението за предрешеност при избора на комисарите в новия състав на КЕВР. Лошото е, че при обсъжданията и на трите точки от дневния ред, свързани единствено с енергийния регулатор, неглижирането на закона беше съпроводено с липсата на ясна визия за целите на промените – разбира се, извън видимата цел за налагане на политически контрол над институцията. Това се отнасяше с еднаква сила при обсъжданията и на предложените два законопроекта за изменение на Закона за енергетиката, и  за проекта на правила за избор на нови членове.

Състезателност ли?

Всъщност, визираното заседанието приключи с виц, достоен да украси началото на дискусията – един депутат каза, че се надявал на състезателна процедура при избора на комисари. Това по принцип предполага прозрачност, ясни правила, законосъобразност.

Да погледнем основите за тази очаквана състезателност през един-два факта.

Остава си подходът само народни представители и парламентарни групи да предлагат кандидати. Преди известно време друг депутат дори поясни, че при това положение всеки заинтересован може да се самопредложи. Сигурно представата му е за кандидати за позициите, които стоят с по един тъпан пред съответните офиси и се рекламират колкото им глас държи, а ако не им отвърнат, отиват на следващ адрес.

В законопроекта (с номер 47-254-01-3 съобразно обявеното на уебсайта на Народното събрание) и мотивите към него има доста недомислици, които ще създадат серия от допълнителни бъркотии.  Ето един пример само за илюстрация. Според параграф 5 за да станеш член на КЕВР, отговарящ за енергетиката, ти трябва стаж в тази област. Съгласно формулировката, стаж на ръководна или експертна длъжност се изисква само ако се отнася до работа в национални или европейски органи. Когато става дума за търговски дружества е достатъчно да си работил там, независимо какво. Според вносителите обаче нововъведенията щели да увеличат състезателността.

Къде е процедурата?

Дискусията премина на фона на евтини процедурни тарикатлъци и откровено юридическо безсрамие.

За разлика от законопроектите, проектът на Правила за избор на КЕВР въобще не беше публикуван предварително на уебстраницата на Парламента, а от парламентарната комисия за по-лесно не отговарят на запитвания в това отношение. Като бонус началото на заседанието беше променено в последния момент, което естествено лишава много хора от възможността дори да го наблюдават. Иначе процедурата била прозрачна и всеки можел да дава становище – стига от  комисията да му позволят да се докопа до някакъв текст.

На заседанието беше поканен заместник-министър на енергетиката, явно за да обяви опорката, че този път нямало да има политически квоти. Естествено, нямаше нито аргументи, нито обявено писмено становище в това отношение, но това така или иначе не беше проблем по нито една точка от дневния ред.  Интересно обаче, защо освен представител на изпълнителната власт не бяха поканени представители на КЕВР – нали се обсъждаха документи, които се отнасят до институцията? Да не говорим за уредената липса на представители на бизнеса или на неправителствения сектор?!

На този фон бързането за добавяне на законопроектите в програмата за пленарна зала в противоречие с установените норми просто няма нужда и да бъде анализирано.

И къде е законът?

Вместо да изменят Закона за енергетиката и след това да пристъпят към правилата, в Комисията решиха две паралелни процедури да вървят едновременно – по избор на членове на КЕВР и по изменение на закона. Фактът, че става пълна юридическа мешавица от критерии, които ще бъдат във все още неприетия закон, а ще се ползват в правилата, явно също е без значение – независимо от изричните опити на депутати да подчертаят нуждата от някаква юридическа логика.

 А обстоятелството, че според предвиденото само двама души ще могат да решават концептуални и оперативни въпроси с национално значение в областта на енергийното регулиране, за мен е – меко казано – регулаторно скодоумие.

Лошото е, че това юридическо и политическо мазило е до такава степен абсурдно, че единственият извод, който се налага, е за предрешеност в рамките на политика, провеждана по кьошетата, а не в рамките на закона. Така, приказките за прозрачност, законност и откритост отново остават в чудния свят на политическите предизборни залъгалки на една отдавна предвидима до болка политическа класа.

Изглежда, че парламентарният разговор за закона и законността в контекста на избора на енергийни комисари пак ще се отложи за някой друг път. Иначе парламентарната клетва на депутатите акцентира върху спазването на Конституцията и законите на страната, а не върху партийните повели за овладяване на независими институции – та поне юристите в Парламента да си само напомнят за това; нали така, г-жо Митева, г-н Матеев, г-н Славов?

А аз все още не разбирам – обществото ни ще продължава промяната или ще продължаваме да гледаме политически безобразия, в резултат на които голяма част от поколението на децата ни избяга извън България?

*Всички изразени мнения са строго лични.