Изчерпан ли е настоящият модел на пазара на природен газ в България ?

Природният газ ще бъде горивото на енергийния преход. Това е тезата, около която напоследък се обедини мнението на енергийните експерти на международно ниво. Природният газ е важен и за развитие на ВЕИ сектора. Той има съществено място и в сигурността на енергийната мрежа като цяло, защото играе ролята на балансьор на променливата енергия, произвеждана от ВЕИ. Развитието и при LNG особено по отношение на съхранението също задава редица въпроси. От тази гледна точка българският газов пазар е изправен пред сериозни предизвикателства. Разработеният модел на либерализация на газовия пазар, както изглежда вече е изчерпан и е време да се премине към следващата стъпка - освобождаване на конкуренцията, пълна или частична роля на газовия пазар. В частност това касае определяне на нова роля на "Булгаргаз", а вероятно и промяна на правилата по Програмата за освобождаване на газ. Разразилата се ценова криза на газовия пазар от своя страна показа недостатъците на пазара на газ в България. И все пак, каквито и промени да се правят, то трябва да стават в диалог с енергийния регулатор. Това коментираха експертите от газовия сектор в рамките на дискусия, организирана от сп. "Ютилитис".

Освобождаване на конкуренцията

Средносрочните и дългосрочните цели в сектора на газа трябва да бъдат преразгледани. Диверсификацията в сектора вече е постигната. Сега въпросът е по какъв начин са оползотворени различните източници. Тази теза застъпи заместник-председателя на Българската газова асоциация Кирил Темелков.

"Диверсификацията като цяло на източниците на природен газ за България е факт. Тя вече е на пазара. Имаме достатъчно източници. Въпросът е по какъв начин те са оползотворени правилно и по отношение на енергийния микс, и по отношение на плановете за развитие на местната енергетика. Имам предвид, че в момента има диверсификация на източниците, и на маршрутите, но липсва договорната диверсификация, т.е. да може да превключваме гъвкаво от един източник на друг, или на отделни маршрути", поясни Темелков. Както уточни той, това не може да се осъществи само чрез инфраструктурата.

Като извод от енергийната криза, експертът посочи необходимостта от "едно много по-добро планиране на национално ниво", в което да се заложат принципите на конкурентното начало, но и съхраняване на вече постигнатите резултати, както и изградената инфраструктура в енергетиката.

 
"Четири са аспектите, по които трябва да се мисли - планиране, програмиране на планирането, регулация и освобождаване на конкуренцията", заяви той.

"В България непрекъснато говорим за конкуренция на газовия пазар в същото време регулацията изцяло и повсеместно присъства на пазара - регулира се цената на "Булгаргаз", а той от своя страна вкарва тези условия по регулираната цена и по договорите си на свободния пазар и оперирането на него", посочи той. В тази връзка експертът застъпи необходимостта от значително по-добро развитие на борсовата търговия, определяйки я за "много първична" - търговия, която служи за обмяна на количества по отношение на дневните дисбаланси между търговците.

Няколко са нещата, които трябва да бъдат осъществени - утвърждаването на клиринг, въвеждане на дериватите в борсовата търговия и пълна отмяна на регулираната цена на газа по начина, по който присъства в момента.

"Въвеждането на деривати означава да може да се търгува с фючърсни сделки, тоест от днес да се закупят количества за следващата година, или за определени месеци през следващата година, или за по-следващата година, или за 3 години напред", каза Темелков, припомняйки, че това е налично на европейските борси, а предлаганите на българската газова борса продукти не изпълняват адекватно целите, които се ползват в европейската търговия. По-късно в рамките на дискусията, изпълнителният директор на Газов хъб Балкан Кирил Равначки изрази несъгласие по отношение на определенията за предлаганите продукти като заяви, че те са същите като на другите европейски газови хъбове.

Отмяна на регулираната цена?

Освобождаването на пазара по думите на Темелков трябва да стане при запазване на грижата за крайните потребители. "От една страна трябва да осигурим възможност за дългосрочни отношения, но от друга страна трябва да се направи така, че пазарът да бъде освободен от регулациите, които предвижда. Ние сме за пълна отмяна на регулираната цена, в този вид в който присъства в момента. Защото в този вид, в който е тя изкривява представата за реалната цена на газа в деня, в който трябва да се получи. Не може да има една и съща цена за най-различни продукти, които купувате. Доставките може да се диверсифицират, но това не може да се получи при една съща цена, определяна от КЕВР, по която се смята - всички потребители да получават газа по една цена, независимо по какъв начин", каза Темелков.

Свободната конкуренция и регулацията трябва да бъдат свързани по начин, който да даде възможност крайните потребители да стигат до тези ресурси при такива по-добри ценови условия, които вече са постигнати локално на пазара. Тук е мястото за доразвитие, ако може да стане разбира се, на Програмата за освобождаване на газ. Защото за момента тази Програма се смята едва ли не за нещо, наложено ни от европейците, за да изпълняваме някакви си европейски практики. Далеч не е така. С Програмата се доказва, че обществения доставчик трябва да заеме ролята си на маркет мейкър на пазара , а не да се стреми към заемане на монополно положение към крайните клиенти", категоричен бе той. По думите му това означава по-добра регламентация на Програмата за освобождаване на газ. Темелков не спести критиките си по настоящия модел, по който се прилага Програмата за освобождаване на газ. "Булгаргаз предлага само количества, които са останали свободни, а не както трябва да бъде и затова трябва много бързо да се вземе отношение и от КЕВР, а на следващ етап да се направят и нормативни промени в Правилата. За да може да се постигнат дългосрочните цели трябва да се свърши днешната работа", заяви той. Темелков отправи и упрек към недостатъчните доставки на азерски газ и неизползването на съществуващите мощности.

Отговорът на КЕВР

2022 г. идва с много предизвикателства не само заради повдигнатите въпроси от по отношение на правилата за газовия пазар в България, но и поради предстоящото ново предоговаряне с "Газпром", стана ясно от думите на председателя на комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Той не подмина и проблемът с настоящите доставки на азерски газ. В същото време припомни, че българският газов пазар е все още много "млад".

"Пазарът на газ е съвсем нов, а когато правилата по Програмата за освобождаване на газ бяха създадени нямаше никакъв опит. При липсата на такъв е нормално да се допускат и грешки, коментира Иван Иванов. "Сега, през настъпващата 2022 г. би трябвало да се направи анализ и в един добър диалог с основните енергийни дружества от газовия сектор да се постигне подобряване на тези нормативни документи", съгласи се той.

Председателят на КЕВР коментира и съществуващите възможности за пренос на азерски газ по връзката с голям капацитет "Сидирокастро - Кулата".

"Това е точно така, защото тази връзка беше използвана единствено в посока от Кулата към Сидирокастро за доставката на 3 млрд. куб м газ от "Газпром". Но тясното място за доставката на азерски газ до Кулата не е тази връзка а е частта от "Неа Месмврия до Сидирокастро", тъй като там капацитета, който се можеше да ангажира беше сравнително неголям, защото гръцката страна вече го беше ангажирала за вътрешни нужди. Дали сега това се променя, не мога да кажа", заяви Иванов. "Това разбира се, не означава, че не можем да търгуваме с по-големи количества азерски газ. Можем. Защото на Неа Месемврия като виртуална търговска точка ние може да търгуваме респективно част от руския газ да остава в България, а азерския в Гърция като разбира се, се спазват цените - в България цените ще останат на азерския газ, а в Гърция ще останат цените на доставения от "Газпром", обясни Иван Иванов. Междувременно тези дни стана ясно, че българския преносен оператор и гръцкия ("Булгартрансгаз" и "Десфа") са постигнали споразумение и от 1 януари 2022 г. ще има възможност за доставка на цялото количество азерски газ от 2,8 млн. куб м газ на ден.

Председателят на КЕВР коментира и двойната роля на "Булгаргаз" като обществен доставчик и търговец. В частност той припомни, че "Булгаргаз" е страната по дългосрочния договор с "Газпром" и в това отношение е ангажиран и с реализацията на цялото получавано количество природен газ. (между другото това касае и азерските доставки).

"По отношение на монополното положение на "Газпром експорт" като доставчик, има нещо, което може би не се отчита, че в България потреблението е към 3,1 млрд. куб. м , в същото време през 2012 г. беше сключено споразумение в Евксиноград с "Газпром" за доставка на 2 млрд. 900 млн. куб. природен газ за България. Когато си обществен доставчик и ти казват, че трябва да реализираш тези 2 млрд. и 900 млн. какво остава за този обществен доставчик, след като това е почти цялото потребление на природен газ в страната", постави въпрос председателят на КЕВР.

"За мен изхода е в две посоки - първо увеличение на природния газ в България. Природният газ беше подценен в Енергийната стратегия на България. Надявам се да не бъде така и в новата енергийна стратегия. Той е много важен ресурс за страната, макар и вносен а и има много предимства.

През 2022 г. изтича договора с "Газпром". Редно е българската страна много точно, много мъдро да предоговори условията, така че страната ни да може много гъвкаво да използва и други външни източници на природен газ", заключи Иванов.

Руският газ се насочва на Изток

"Европа вече няма да може да разчита само на руския газ. Той се насочва на изток. Сигурен съм, че ще стигне и до Индия. Ние се наслаждавахме на ниски цени, докато руснаците не можеха да изнасят газ на изток от тях. Сега вече могат и затова смятам, че високите цени на газа в Европа няма да са само тази зима. Европа вече няма да може да разчита на единствен доставчик в лицето на "Газпром". Ще разчитаме на американски, канадски, австралийски газ", коментира от своя страна експертът и управляващ партньор в "Денкщат България" Боян Рашев.

Той обърна внимание на факта, че газа, за разлика от петрола все още не може да се транспортира така лесно "и това води до огромните разлики в ценовите нива".

Експертът не спести и една от най-болезнените теми - липсата на инвестиции в сектора на проучване и добив за нефт и газ.

По думите му, за много кратък период от време големите инвестиционни банки и дружества са извадили от добива, производството и дистрибуцията на горива, първо от въглищата, а после и от нефт и газ огромната сума от 43 трилиона долара. Според Боян Рашев на този етап руските и арабските компании все още влагат средства, но те са много малко. "Как ви звучи сумата от 43 трилиона долара?", постави въпрос той. Експертът бе категоричен, че ако природния газ и атомната енергетика не бъдат включени в таксономията, Европа няма да може да постигне целите си за нулеви емисии. "Изключително важно е природният газ да бъде признат като устойчива инвестиция по таксономията", категоричен бе той.

Материалът е публикуван първо в dir.bg