Светослав Иванов: Решението за излизането на пазара на природен газ от ситуацията на зависимост е пълна или частична приватизация в сектора

Преминаване към пълна или частична приватизация, както и значително увеличение на административния капацитет и прозрачност - това е решението за излизането на българския газов пазар от ситуацията на политическа зависимост и непазарните конкурентни предимства. Това коментира изпълнителният директор на „Овергаз Инк.“ Светослав Иванов в рамките на експертната дискусия "Природен газ – перспективи за България“, организирана от сп. „Ютилитис“.  Той обясни как двойната роля на „Булгаргаз“ от една страна като обществен доставчик, а от друга като търговец гарантират превъзходството му на пазара. Не за пръв път Иванов обърна внимание на установения хибриден модел в сектора (регулиран и нерегулиран пазар), който води и до порочната практика за използването на инструменти от регулирания пазар по отношение на нерегулирания.

За неудобната истина

Един от най-сериозните проблеми на българската енергетика е загубата на първична енергия. На практика около 60-65 % от енергията, влагана в българската енергетика всъщност има съдбата на загуби, е категоричният извод на Светослав Иванов. По думите му, ако трябва да говорим конкретно за българската енергия,  по-голяма част от която е в резултат на производството от ТЕЦ-овете на въглища то тогава става въпрос само за 20 % ефективност и 80 % загуби.

„Това означава, че всеки едни киловат час е причинил 5 пъти повече въглероден диоксид отколкото, ако крайната енергия беше произведена там, където се потребява. Към това, като се добави и факта, че 60 % от българските домакинства за съжаление използват електрическата енергия за отопление, готвене и топла вода, имаме едно добро обяснение и за изключително високата енергоемкост на българското производство и много високият въглероден отпечатък“, заяви той.

Изчисленията на експерта сочат, че в резултат именно тези загуби причиняват около 4/5 от въглеродния отпечатък, свързан с производството на електрическа енергия от въглища.

Решението

„При толкова констатации логичният въпрос е дали има начин тази въглеродна сметка да бъде намалена, да бъдат спестени много енергия и пари и отговорът е:  „Да“, заяви категорично специалистът. По думите му  решението е: децентрализирано производство на крайна енергия, но там, където това би могло да се случи.  „От мен не може да чуете отговор с какво да бъде осъществено това децентрализирано производство освен с природен газ, а практиката на държавите членки на ЕС показва, че това е доказан факт“, заяви още изпълнителният директор на „Овергаз“.

Газификацията и развитието на газовата инфраструктура са част от решението. В същото време запазващата се централизация на пазара, задържането на компании като „Булгаргаз“ с двойни функции и оперирането й от една страна на регулиран, а от друга на нерегулиран пазар създават проблеми.

„Ако искаме България да догони поне някои от държавите в ЕС по степен на газификация, в страната би трябвало да се газифицират поне 1 милион български домакинства. А това би означавало отпадане на необходимостта от 2500 МВт инсталирани електро-генериращи мощности. Разбира се, съпроводено с отпадане на загубите на първична енергия. Газификацията на 1 млн. домакинства няма как да стане без развитието на сериозна газова инфраструктура. За нейното изграждане по улиците и в домовете на тези 1 млн. домакинства са необходими поне 10 хил. нови работни места, кадри в областта на енергетиката, при това устойчиво създадени работни места, които ще бъдат необходими за следващите поне 5 – 6 десетилетия. Екологичния принос на един такъв проект би означавало намаляване на националния въглероден отпечатък с 20 %, без да говоря за отделните емисии на въглероден диоксид от производството на електрическа енергия. За този проект не са необходими абсолютно никакви публични средства в газова инфраструктура“, обясни Иванов. В същото време той даде и отговор защо, въпреки перспективите този проект не се случва.

 Според него една от причините е заложеният конфликт между участниците на пазара и държавата като регулатор. „Трябва да призная, че спирачките за един такъв проект са по-скоро субективни“, заяви той като допълни, че „без подходяща среда този проект няма как да бъде реализиран“.

Силно монополизиран пазар

Българският газов пазар днес е силно монополизиран и ниско ликвиден. Той продължава да е жертва на вечния генетично заложен конфликт на интереси, което се дължи от една страна на това, че държавата чрез регулатора е директен участник на пазара на енергия.

„Всички знаем, че оставихме, или поне си мислим че оставихме през 1989 г. една силно централизирана икономика. За мен най-логичното обяснение за тази централизация е да бъдат по-лесно манипулирани, както общественото мнение,  така и крайните потребители при избора на всички стоки и услуги. В това число производството на електрическа енергия няма как да прави изключение и към днешна дата сме свидетели на един пазар, който отново е хегемонизиран от държавните компании. На практика те са предприятията с господстващо положение на пазара. Заложеният генетичен конфликт на интереси между участник на пазара и държавата регулатор на пазара на енергия не дава незадоволителни резултати, категоричен е Светослав Иванов.

В подкрепа на думите си той даде пример с промяната на закона за енергетиката през 2019 г.

„Българския законодател реши да измени закона за енергетиката с основна цел да промени съществено размера на регулиране на пазара на природен газ за сметка на нерегулирания. С промените на закона за енергетиката на регулирания пазар са само крайните снабдители и предприятията лицензианти за снабдяване с топлинна енергия. Всъщност, ако трябва да говорим с конкретни числа това не представлява повече от 50 % от днешното търсене на пазара на природен газ. При тази ясна дефиниция на пазара не очаквахме някакви съществени промени. Ако такива бяха се случили  нямаше днес да отчитаме отново факта, че търговец („Булгаргаз“ б.р.) с господстващо положение е държавна собственост с 95 % пазарен дял на двата пазара – регулиран и нерегулиран“, заяви Иванов и в тази връзка анализира накратко как се упражнява това и до какво води.

„Много интересни са инструментите, които се използват за запазване на това господстващо положение“, каза той като предложи два текста от Договор за доставка по регулирана и по нерегулирана цена.

„Договор за доставка по регулирана цена (50 % от пазара): „12.1 Стойността на доставения природен газ, се заплаща от клиента по цени, определени за 1 мегаватчас (MWh), в съответствие с действащите нормативни актове и условията на Договора.

Договор за доставка по нерегулирана цена: „Цената за всеки месец от периода на действие на договора е в размер на предложената от Доставчика цена за утвърждаване, от Комисията за енергийно и водно регулиране, по която Доставчикът да продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и ... Предложената от Доставчика цена по предходното изречение се формира съгласно условията на Наредба No 2 … за регулиране на цените на природния газ

Това са формулировките на темата по цената на предприятието, което играе едновременно ролята на обществен доставчик и на търговец в двата договора, обясни Иванов.

„Договорът, който се прилага и на нерегулирания и на регулирания пазар на пръв поглед са доста различни като текст, като граматика, като семантика, ако щете, но всъщност по смисъл те съществено не се различават. На регулирания пазар, ясно е, че цената трябва да бъде такава, каквато регулаторът определи , на нерегулирания пазар, цената , нашите приятели от предприятието с господстващо положение са решили, че трябва да я предложат такава, каквато са я предложили на КЕВР“, посочи изпълнителният директор на „Овергаз“, като с дълбока ирония заяви, че няма да прави детайлен преглед  на „този дребен нюанс в разликите“. 

„Само ще кажа, че когато говорим за нерегулиран пазар според мен цената трябва да бъде формирана под въздействието на чисто пазарни фактори, каквото е например съотношението между търсене и предлагане. В тази формулировка аз не виждам подобни тези“, категоричен бе той и по този повод посочи, че това е доказателство как порочните практики се използват като инструменти за пренос от регулирания пазар върху нерегулирания и, което пък се отразява и на цената на синьото гориво на Газов хъб Балкан.

„Но при положение че сме наясно, че в двустранните договори не действат пазарни механизми може да предполагаме, че тези неудобни постановки бяха заменени с пазарната загубата. Или печалбата която би реализирал този играч с господстващо положение би била съвсем различна от днешното състояние“, заяви Иванов, като не спести и въпроса: Какво е пазарното при определянето на цената на нерегулирания пазар по двустранните договори?

Изпълнителният директор на „Овергаз“ не спести последствията от двойната функция, която бе вменена на „Булгаргаз“ с енергийния закон – от една страна „обществен доставчик“ и от друга „търговец“.

„Когато един обществен доставчик, който по стечение на обстоятелствата се явява и търговец с господстващо положение, но който по стечение на обстоятелствата се оказва и със 100 % държавна собственост , а ние очакваме ефективен регулатор, не може да очакваме нищо друго от пазара освен геополитически зависимости, съмнения за корупция, манипулиране на общественото мнение. Не трябва да забравяме, че енергийните предприятия са най-конвертируемата политическа валута, защото тя дава гласовете си в урната при всеки избор, а всичко това не означава нищо друго освен ограничени свободи“, заключи Светослав Иванов. Затова по думите му, „решението е: пълна либерализация или частична на пазара, значително увеличение на административния капацитет и прозрачността.

Истината е, че проблемът със създаването на хибридния модел на пазара на природен газ затруднява вече значително работата на газоразпределителните компании и на участниците на пазара на природен газ. Вероятно вече е настъпило времето, в което трябва да бъдат предприети стъпки към промяна и в тази част от закона за енергетиката. Друг е въпроса дали не е време за нов и модерен енергиен закон.