За въглищата, каймата и дългосрочните договори

Позицията на ЕК по темата трябва да бъде разглеждана в контекста на българските условия

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
836
article picture alt description

Славчо Нейков

Експерт по енергийна политика

И така – кой замеси каймата?

Дългоочакваните официални коментари на Европейската комисия по проекта на План за възстановяване и устойчивост, депозиран в Брюксел в средата на октомври т.г., са факт от няколко дни и бяха публикувани в медиите (виж напр. тук). Всъщност, до голяма степен съдържанието им не е изненада в нито една област – вкл. и по отношение на енергийния сектор. Дали българските предложения, заложени в Плана, са направени „на кайма“ (по интересното определение г-жа Мика Зайкова) е въпрос на интерпретации.

По същия начин стои и въпросът кой реално замеси каймата – дали европейските институции или онези късогледи български политици, които години наред май поради незнание и самовлюбеност пренебрегваха световни тенденции и се опитваха да залъгват хората за състоянието на енергийния сектор, включително и в името на малко повече гласове на избори.

Още по темата

Междувременно, същите тези политици, освен че оставиха страната без актуална енергийна стратегия, създадоха и безпрецедентна юридическа бъркотия в няколко направления – и с неадекватни промени „на кило“ в Закона за енергетиката и в други закони, и с вандалска кадрова политика от страна и на изпълнителната власт, и на Парламента. Към това можем да добавим и  серия от действия, понамирисващи на нещо, за което обществото употребява думата „корупция“ и за които все още няма нито видима отчетност, нито видими стъпки поне в рамките на това, което се нарича досъдебно производство (да си спомним напр.  стиропора за едни два милиарда лева народна пара по т.нар. „саниране“ и ефекта от него в национален план и др.).

На фона на цялата тази ситуация допълнителен бонус е вторият водещ акцент в позицията на Европейската комисия по представения план – върховенството на закона. Извън темите, свързани със съдебната система и необходимостта от реформирането й, този акцент е пряко свързан и с енергийния сектор, за което също нееднократно съм изразявал позицията си (вижте тук и тук). Създаването на условия за едностранно нарушаване на правилата спрямо законно издадени лицензии (напр. чрез приетия на юруш Закон за индустриалните паркове), както и ударите върху частните енергийни дружества и паралелно галене на държавните, са лесно проследими.

Към това лесно можем да добавим и посягането върху законно сключени договори, както и опитите за едностранното им прекратяване, вкл. и чрез законови поправки.  Това е принципен въпрос, но неговата конкретика е пряко свързана с дългосрочните договори с т.нар. американски централи, за които също е ставало дума многократно. Темата обаче отново заслужава специално внимание – особено сега – и то преди да започнат евентуални поредни опити за интерпретации и необосновани юридически упражнения. А те са неизбежни, като се вземат предвид коментарите на ЕК в контекста на Плана относно въглищата.

И какво всъщност каза ЕК за дългосрочните договори

В своите коментари (т.49) ЕК отбелязва заложения ангажимент за пълна либерализация на пазара на едро през 2022 г.  В този контекст тя добавя, че въпросът с предсрочното прекратяване на визираните дългосрочни договори остава с известна доза безспокойство именно във връзка с тази либерализация. Комисията обаче изрично добавя, че ако те не бъдат прекратени предсрочно (т.е. преди 2024 г. за „Контурглобал Марица – Изток 3“ и 2026 за "Ей и Ес  - 3С Марица изток 1"), България трябва да поясни този подход в контекста на пазарните реформи.

На този фон и изразените условности, ако сравним позицията на ЕК с други реформи, които се очакват, ще забележим една огромна разлика – и тя е в липсата на категоричност. Така Комисията е абсолютно ясна и строго формална в изразените очаквания за фиксиране на дата относно преустановяване ползването на въглища (т.42 – дати за това „трябва да бъдат посочени“ в Плана), спрямо преустановяване ролята на НЕК като обществен доставчик (т.72  - изрично посочените очаквания от ЕК са властите официално да потвърдят преустановяване на тази роля на НЕК през третото тримесечие на 2022 г.) и др.

За обоснованата европейска предпазливост

Всъщност, ЕК има пълно основание да е достатъчно предпазлива по отношение на дългосрочните договори с американските централи и очакванията те да бъдат прекратени предсрочно. Не случайно Комисията въобще не е категорична в изказа си – и причините за това са няколко.

На първо място това е визираното вече върховенство на закона – едностранни действия от страна на държавата в това отношение биха били в грубо нарушение и на европейското, и на международното право.

И юридическите последици от подобни необмислени стъпки  със сигурност ще са сериозни – както във финансов, така и в репутационен план.  Това явно се разбира добре и от българските институции, защото освен заканите за едностранни действия от името на държавата имаше и създаване на работна група от трима министри, и законопроект – само че те вече са в миналото.

Нека обаче за момент да оставим правото настрани и да погледнем отново една друга – не по-малко важна-причина, свързана с ролята на визираните дружества за енергийния сектор на България - безспорно, и тя със сигурност се отчита от Комисията и мотивира нейната предпазливост в позицията й по отношение на дългосрочните договори. А връзката между това национално измерение с европейската енергийна политика е повече от ясна. В основата на енергийните реформи стоят хората  и това в рамките на ЕС многократно е заявявано (виж напр. тук. и много други). А от такава гледна точка двете дружества:

- осигуряват около 18% от произвежданата в страната електроенергия и така дават своя съществен дан за енергийната сигурност на страната;

- работят с местни суровини;

- играят важна социална роля чрез пряка и непряка заетост и целеви програми за социално подпомагане, които имат огромно значение на местно ниво;

- имат сериозна визия за развитие на нови технологии, които са в пълно съответствие с концепцията на Зелената сделка;

- имат ключово значение за поддържане стабилността на електроенергийната система чрез мрежовите услуги, които предоставят на ЕСО и др.

И нещо много важно – двете американски централи нямат никакви проблеми в екологичен план в процеса на своята дейност.  Така, ако отново се върнем към коментарите на ЕК по Плана, веднага се забелязва важността на този акцент и респ. изпъкването на състоянието на американските централи в посочения контекст спрямо други производствени мощности (изрично – т.43 и др.).

И няколко открити въпроса по темата

От гледна точка на енергийното развитие годините, в които изтичат дългосрочните договори, чукат на вратата – 2024 и 2026 са буквално „утре“ предвид серията от въпроси, които на този етап нямат никакъв – наистина никакъв  - отговор. Всъщност, крайно време е акцентът да бъде поставен в неговия най-важен контекст – какво става с тях след изтичане на тези договори?!  Да имаш повече от 1500 мегавата инсталирани и реално работещи мощности, които и към днешна дата не създават никакви проблеми от гледна точка на екологията и изменение на климата, и да нямаш ясна визия за бъдещето им, което вече е тук, не изглежда добре. А процесът на формулиране на това бъдеще няма да е никак лесен нито в юридически, нито в организационен, нито в технологичен план.  Затова адекватната комуникация с инвеститорите е ключова – да си припомним, че става дума за реномирани световни компании, чийто опит трябва да бъде използван. Само че това предполага и адекватното им третиране на равнопоставени партньори, които работят в рамките на законно сключени и действащи договори. И е крайно време държавните институции да започнат активно точно такава комуникация с тях – новото правителство има реален шанс да започне структурирани действия и в това отношение.

А иначе, не мога да се стърпя и в рамките на шегата да поставя един въпрос в контекста на позицията на ЕК по темата за дългосрочните договори. Как напр. се обяснява референцията към тези на американските централи, чието предсрочно прекратяване според ЕК трябва да бъде обект на анализ, а дългосрочните договори с ВЕИ се стимулират (изрично – т.50)?!

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща