Петър Ганев: Изпълнението на Плана за възстановяване ще е по-голям проблем от самото му приемане

Изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост ще е по-голям проблем от самото му приемане, подчерта Петър Ганев от Института за пазарна икономика при представяне на първия от поредица анализи за прилагането и изпълнението на плана в България. Последният вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост беше внесен на 15 октомври и само преди дни Европейската комисия го върна с над 40 страници бележки. 

Планът съдържа 59 проекта за инвестиции и 46 реформи в четири основни стълба - „Иновативна България“, „Зелена България“, „Свързана България“ и „Справедлива България“. Общото финансиране на инвестициите, включени в Плана е 21 млрд. лв., от които 13 млрд. лв. са осигурени по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Петя Георгиева и Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

В този случай притеснително е не само, че има основни теми, по които Комисията иска от България по -сериозен ангажимент. Това са по-ясни ангажименти за начина, по който ще се откажем от въглищната енергетика и да покажем решимост за решаване на проблемите, свързани с върховенстото на закона. Но не само. Според Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика става дума и за редица забележки по всички приоритети свързани с липсата на конкретни инструменти за изпълнението на целите и реформите и ясни индикатори как ще се постигнат. Реформите в голяма степен са представени през инструментите като например да приемем даден закон, а не какво ще постигнем с промяната на този закон. Липсват важни елементи на структуриране на документа, което не се отчита към момента, подчерта Богданов. След няколко години кои ще са индикаторите за изпълнение на проектите.

За разлика от други страни, които имат много готови проекти, които дори са започнали и само очакват финансирането от ЕК, за да завършат своите планирани инвестиции, у нас се чака първо да имаме одобрено финансиране, за да започнем изпълнение. Това много ще забави реалния резултат от тези инвестиции, смята Богданов. Тази година така или иначе авансово плащане няма да има, от другата година няма да има авансови плащания, а на всеки шест месеца ще се изплащат средства за планираните инвестиции по проектите.

Най-големият ресурс ще се излее наведнъж през 2024 година, когато България трябва да е готова затова с конкретните проекти. Петър Ганев. Това едва ли ще бъде в такъв случай антикризен инструмент за България. Най-вероятно обаче ние ще усещаме ефекта от изпълнението на плановете в други съседни страни като Италия, Германия, Гърция, от които активният бизнес се очаква да инвестира в проекти и в България, така ще се избегне евентуална по-тежка криза от преди десетителие, смята Лъчезар Богданов.

Това е и основният извод от анализа, че ниският потенциал на България за реализация на реформи и проекти поставя под риск изпълнението му, каза при представянето му Петя Георгиева от Института за пазарна икономика. България ще е сред страните, която ще усети най-силно ефекта от използването на средствата по плана както директни, така и вторични от инвестиционното развитие на плановете в другите европейски страни.

Националните планове за възстановяване и устойчивост са част от Механизма за възстановяване, част от пакета „Следващо поколение на ЕС.“ Плановете само на четири страни- Полша, Унгария, България и Швеция не са одобрени. Холандия не е подала своя заради липса на реднво правителство. Но повечето страни искат безвъзмездно финансиране. Дълговите инструменти до 2022 година ще се подготвят, смятат икономистите.

Както споменахме голяма част от държавите членки засега предвиждат да ползват само безвъзмездни помощи, като повечето са представили планове за пълната сума, която ЕК отпуска по Механизма. България не прави изключение. Допълнителната възможност за дългово финансиране са поискали малко на брой държави.
Основна част от реформите са представени през инструментите за реализацията им – промяна на законодателството, сформиране на работни групи и комисии, разработване на стратегически документи, създаване на административни структури. Това означава, че на практика наименованието на реформите се разминава със съдържанието им, а последното в някои случаи дори не е ясно дефинирано.
Няма връзка между част от проектите и реформите. Някои проекти от своя страна не дават ясна възможност да се установи по какъв начин ще допринесат за реализирането на реформите.  Предстоят тематични анализи на ИПИ, които ще разгледат подробно тези наблюдения, коментираха от ИПИ.

Няма връзка между отделните проекти

Няма връзка между отделните проекти (може би с изключение на проектите в областта на енергетиката), което означава, че най-вероятно са разработвани самостоятелно и преди да е ясна цялата концепция за реформите и развитието на секторите.
Около ¾ от разходите са изграждане/рехабилитация на инфраструктура и физически капитал (закупуване на машини и съоръжения). Останалата ¼ е са човешки капитал, труд и технология. Планът за възстановяване на практика се използва като заместител на национална инвестиционна програма в редица сектори.

Липсата на аванс по плана може да има негативен ефект върху бюджета

Липсата на аванс по плана може да има негативен ефект върху бюджета и макроикономическите показатели на България за 2021 г. По оценки на Европейската комисия през 2024 г. България ще реализира едни от най-големите ефекти от плана върху БВП – както директно от изпълнението на плана (3%), така и индиректно като вторични ефекти от изпълнението на плановете на другите държави на съюза (0,7%).
Планът за възстановяване следва да допълва националните усилия за реформи и инвестиции и няма как да замести общата стратегия и политиката на държавата в отделните сектори.
Отлагането на реформите и проектите във втората половина на плана (след 2023 г.) може да се окаже загуба на ценно време.

Българският план е силно „изтеглен“ назад във времето – до степен да си задаваме въпроса дали това е план за възстановяване на растежа след тежка криза или инструмент за реализиране на някакви инвестиционни идеи далеч в бъдещето.

Няма ясно дефинирани цели и индикатори

Планът за възстановяване не съдържа икономически анализ за обща оценка на ефектите от проектите на секторно ниво, което означава, че е много трудно да се прецени какви ще са резултатите от изпълнението им и доколко ще се постигнат целите.
Няма ясно дефинирани цели и индикатори. Индикаторите не са формулирани по начин, който да позволява оценка на резултатите и ефектите от изпълнението на проектите. Те до голяма степен не отговарят на изискванията за връзка с веригата на резултатите.
И накрая в заключение ще отбележим, че ниското качество на индикаторите за оценка показва слабости в разработването на проекти, подходящи за финансиране.

Капацитетът на администрацията да планира, бюджетира и реализира инвестиции и реформи ще бъде подложен на изпитание. Последните бележки на Европейската комисия показват, че изготвянето на една своеобразна капиталова програма, аргументирана с индикатори за измерване на очакваните ползи от всеки проект, както и оценка на общото въздействие върху икономиката не е лесна и безпроблемна задача. 

Дори ЕК да одобри Националния план за възстановяване и устойчивост на България и да започне да финансира проектите скоро, под въпрос остава дали тези средства няма да се превърнат в поредната схема за пилеене и неефективно изразходване на пари без ясен краен резултат.