Светослав Бенчев, БПГА: Втечненият нефтен газ и природният газ да бъдат признати за преходни горива в следващите 25 години, вдигането на данъчните ставки да е плавно

Държавата трябва ясно да заяви на европейските си партньори, че преходът към нискоемисионна икономика на Изток и Югоизток ще се проведе по различен начин от този в Западната и Северозападната част на континента

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1533
article picture alt description

източник: БПГА

Господин Бенчев, в началото на годината бе прогнозирано сътресение на петролния пазар през 2021 г. Сбъдна ли се тази прогноза ?

Сътресение всъщност нямаше, а имаше сравнително нормален процес на известно възстановяване след кризисните ситуации от началото на пандемията. Както сривът през 2020 г., така и повишаването на стойностите на пазара сега се случи с по-ускорени темпове поради динамичната обстановка. През 2020 г. бяха наложени изведнъж и рязко ограничения за придвижване, които сринаха потреблението, а през 2021 г. също сравнително бързо бяха въведени зелени сертификати и други мерки, които отвориха отново икономиката и освободиха пазара. Тези фактори бяха комбинирани и с политиката на ОПЕК за поддържане на по-ниски нива на добив, както и решението на американските шистови производители да не бързат с проучването и разработването на нови находища. Това допълнително наля бензин в цената на суровината. Все пак стойностите не надминаха очакванията от началото на годината и са в рамките на нормалните  за пазара в настоящата ситуация.

Как силната динамика на петролния пазар се отразява на пазара на горива в България ?

Ситуацията на международния пазар е изключително динамична поради появяването на новия Южноафриканския вариант на коронавируса. Както е било винаги характерно за българския пазар, дневните отклонения на цената на суровия петрол не може да се отразят директно и всекидневно на цените на горивата. За да има повишаване или понижение на цената, трябва да има ясен тренд в рамките на поне десет - четиринадесет дни. В този смисъл, ако има трайно понижение на цените, то ще се отрази и на бензиностанциите. За съжаление на страните, зависещи от доставките на суров петрол, тази година се характеризира със сериозно повишаване на цените на суровината и съответно на продуктите. Българският пазар не е изолиран от световния и това е факт, върху който никой в страната не може да въздейства. Не може да не бъде отбелязано, че в сравнение с други държави от ЕС  в България повишението на цените се случи с по-бавни темпове, което се дължеше на добрата подготовка и политика на компаниите от бранша.

 

Каква е тенденцията на световните пазари на горива и как се отразяват новините за все по-силното навлизане на електромобилите ?

Няма какво да увъртаме. Електромобилите навлизат там, където гражданите имат финансовата възможност да си ги закупят. Затова винаги много се учудвам, когато чуя или прочета по медиите как в България броя на електрическите коли се увеличил с 300%. Така е, да. От 1000 са станали около 3000. Но какво променя това? Масовият български потребител не може да си позволи нов конвенционален автомобил, а какво остава за двойно или тройно по-скъп електромобил. Отделно оставям въпроса доколко той е по-екологичен от колите по-ново поколение, задвижвани отвтечнен нефтен газ, бензин и дизел. Научните проучвания много ясно показват каква е реалността и те не са в полза на електрическите автомобили.

В България, а вероятно и в цял свят, още доста време ще говорим за двигателя с вътрешно горене и нефтопродуктите като цяло. Преходът към по-устойчив транспорт в страната ще се случи, защото той е необходим за по-добро бъдеще, но той трябва да разчита на нискоемисионните горива, ВНГ и природен газ.  В противен случай икономиката ни просто ще се „счупи“.

Промени ли COVID-19 пазара на горива в България и в каква посока ?

Ковид кризата донесе непредвидимост и повишен риск за операторите поради сериозните флуктуации на пазара. Днес купуваш един продукт, а на следващия ден или още вечерта, той е с двуцифрен процент надолу. Загубите при големи обеми могат да достигнат стотици хиляди. Не знаеш кога и дали ще можеш да се възстановиш от загубите и как те ще ти се отразят чисто оперативно в дадения момент, още повече че пазарът все още е по-малък по обем от предкризисните нива. Разбира се настоящата година предложи и обратната ситуация, но без ясна възможност да се предвижда пазара и да има известна стабилност дейността на компаниите рисковете се повишават, а с това и несигурността за потребителите и бизнеса.

На прага сме на 2022 г. Неотдавна БПГА излезе с не особено оптимистична прогноза за драстична промяна в посока нагоре на цените на горивата в България заради максималните изисквания, заложени в пакета „Готови за 55“. Запазват ли се очакванията ви и какво ще се случи ?

Към настоящия момент БПГА няма официална информация какво прави държавата на европейско ниво относно пакет „Готови за 55“. Знаем, че Министерството на финансите е против рязкото повишаване на акцизните ставки за горивата, но нямаме представа дали тази позиция е представена в Брюксел. Още повече, че пакетът е сбор от няколко законодателни инициативи на ЕК, които са разпределени така, че да не могат всички да бъдат блокирани без няколко държави-членки да обединят усилия. В това число са промените, касаещи енергийната ефективност в сектора, биогоривата, както и системата за търговия с емисии в транспорта. Всяко едно от тези предложения може да оскъпи допълнително горивата, в допълнение към по-високата данъчна ставка.

Именно поради тези причини смятам, че цялата българска държавна администрация трябва да настоява за промени в направените от ЕК предложения. Засегнати от тях няма да са само петролните компании, а цялата българска икономика. Едно повишаване на горивата с 1-1,20 лв. без ДДС от 2023 г. практически означава изкуствено създадена инфлация в тежък икономически момент. Необходимо е час по-скоро политиците да намерят общ език и да съставят стабилно правителство, което да се заеме с тези въпроси. Както казахме и на проведената от нас конференция, ние не сме против преход към по-зелена икономика, но това трябва да се случи съобразно икономическите ни способности, с плавен преход и най-вече съгласно изработен от държавата план, как точно ще се проведе той и на кои енергийни източници в транспорта ще разчитаме. Нещо, което до момента не се е случило. Компаниите в сектора са законопослушни и мислят за зеления преход, но без ясна насока няма как до се справят сами. БПГА е готова да участва и допринесе в дискусиите за бъдещето със своята експертиза, но не можем сами или чрез прехвърляне на отговорността от страна на държавата да променим света. Необходим е и финансов ресурс, чрез европейски или национални програми - стимули за зелена енергия в транспорта. С други думи държавата не трябва да се държи като лудетина, сменяйки посоката през една - две години, а да има дългосрочен план за действие.

С колко ще се оскъпят горивата и откога заради изискването за по-висока биокомпонента ?

Страната ни вече закъсня и все още не е транспонирала последната директива, която трябваше да увеличи процента биогорива в конвенционалните. Дали и кога това ще се случи може да отговорят от министерството на енергетиката. Ако не стане и се премине директно към новите текстове, които сега се обсъждат в рамките на пакет „готови за 55“, то скокът ще е рязък. А с колко ще е точно ще стане ясно след като администрацията, в разговор с бизнеса. Надявам се, да се изясни по каква схема и как ще се прилагат задълженията за смесване с биогорива в транспорта. Това, което трябва да отбележим е, че в момента биогоривата ново поколение са тройно по-скъпи от конвенционалния бензин и дизел.

Какви стъпки трябва да бъдат предприети на национално ниво, за да се смекчи удара за потребителите, предвид факта, че масовата употреба на автомобили в България е „втора употреба“ ?

Държавата трябва ясно да заяви на европейските си партньори, че преходът към нискоемисионна икономика на Изток и Югоизток  ще се проведе по различен начин от този в Западната и Северозападната част на континента. Ако там обществата са готови, както и финансово и инфраструктурно, така и принципно да излязат от ерата на автомобила, задвижван с ДВГ, и имат възможност да го направят без да унищожат икономиката си, то нека да го направят. Но тук разчитаме изцяло на петролните продукти и това не може да се промени с магическа пръчка. Трябва време и ресурс. Трябва държавна политика за подпомагане на прехода към зелена икономика, както за гражданите, така и за бизнеса.

Втечненият нефтен газ и природният газ трябва да бъдат признати за преходни горива поне в следващите 25 години. Увеличението на данъчните ставки трябва да е плавно, за да може индустрията и гражданите да могат да предвидят и поемат удара. Естествено, всичко това трябва да бъде подкрепено и от икономическо развитие, което да подобри финансовото състояние на българските граждани.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща