Добро ли е за климата споразумението от Глазгоу? Времето ще покаже

Климат / Анализи / Интервюта
3E news
97
article picture alt description

Кадър: Twitter

Кейт Абнет и Валъри Волковичи от Ройтерс

Амбицията й беше ясна: срещата на високо равнище на ООН за климата бе замислена да доведе до сделка, която да даде на света шанс да предотврати най-тежките последици от промяната на климата, като ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над нивата преди Индустриалната революция.

Според британските домакини на КОП26, участници и наблюдатели споразумението е постигнало тази цел, но едва-едва, и това дали то ще е успешно в крайна сметка ще зависи от бъдещите действия на правителствата, които го сключиха. 

Още по темата

"Мисля, че днес можем с достоверност да кажем, че все още е възможно да постигнем целта за 1,5 градуса по Целзий. Импулсът обаче е слаб и ще оцелеем само ако спазим обещанията си", заяви председателят на срещата Алок Шарма късно вечерта в събота, след като пактът беше приет. Сделката, подкрепена от почти 200 държави, за първи път изрично взе под прицел изкопаемите горива, които са главната движеща сила за причиненото от човека глобално затопляне, поиска от правителствата да ускорят намаляването на емисиите и обеща повече пари за бедните държави, които изпитват трудности заради климатичните промени.

Тя стана повод и за доброволни обещания и ангажименти на държави, компании и инвеститори за премахване на емисиите от коли и самолети, намаляване на емисиите на мощния парников газ метан, защита на горите и засилване на зеленото финансиране.

Споразумението обаче е пълно с компромиси, от които всички страни - от развитите държави, които искат по-бързи действия, до богатите на ресурси развиващи се страни и разположените на морското равнище островни държави - не са доволни.

"Одобрените текстове са компромис", каза генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. "Те отразяват интересите, условията, противоречията и състоянието на политическата воля в света днес", отбеляза той. Това прави света силно уязвим. "Все още чукаме на вратата на климатична катастрофа. Време е да преминем в авариен режим", заяви Гутериш.

Амбиция

Срещата на високо равнище не доведе до достатъчно обещания от държави за намаляване на емисиите, така че да има ясен път към ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса по Целзий. Вместо това близо 200-те страни участници се съгласиха да дадат по-сериозни обещания догодина, за да се навакса изоставането.

А то е огромно. Настоящите обещания на правителствата за намаляване на емисиите през това десетилетие ще доведат до затопляне с 2,4 градуса по Целзий. За да постигнат целта от 1,5 градуса по Целзий, държавите трябва да намалят до 2030 г. емисиите на въглероден диоксид с 45 процента спрямо нивата през 2010 г. Според настоящите обещания емисиите ще се повишат с близо 14 процента до 2030 г.

"Въпреки че компромисите от КОП26 запазват целта за 1,5 градуса по Целзий постижима, тя виси на косъм", каза Берт Уондър, изпълняващ длъжността главен изпълнителен директор на природозащитната организация "Авааз".

Китай, държавата с най-големи емисии на въглероден диоксид в света, обяви в съвместна декларация със САЩ миналата седмица, че ще ускори усилията си за намаляване на емисиите чрез намаляване на употребата на въглища, заемане с проблема с метана и опазване на горите. Той обаче даде малко подробности как ще направи това.
Китай беше също част от групата богати на ресурси развиващи се държави, които разводниха езика на текстовете от сделката от Глазгоу, вземащи под прицел изкопаемите горива.

В черновата страните бяха призовани да прекратят употребата на въглища и субсидиите за изкопаеми горива. С напредването на преговорите обаче някои думи бяха променени: въглищата станаха "въглища, при чието използване се отделят парникови емисии", което оставя възможност за продължаване на употребата на въглища при използване на технологии за улавяне на емисиите. Субсидиите станаха "неефективни субсидии" без да се дефинира кои видове субсидии се смятат за неефективни, което оставя възможност на правителствата да продължат да финансират петрола, газа и въглищата.

Намеса в последния момент от страна на Индия и Китай, малко преди пактът да бъде приет, промени също изискването за "постепенно спиране" на използването на въглища към "намаляване".

Справедливост

Споразумението от Глазгоу не е еднозначно що се отнася до финансирането, което е спорен въпрос между бедните и богатите и влиятелни държави.

Финансовите въпроси се свеждат до справедливостта и това дали богатите страни, на чиито емисии от миналото до голяма степен се дължат климатичните промени, ще платят цената, която налагат на най-бедните държави в света.

Сделката постигна известен напредък. Тя изисква от развитите страни "най-малко да удвоят до 2025 г. спрямо нивата от 2019 г. предоставяното общо от тях климатично финансиране за приспособяване на развиващите се държави".
Освен това за първи път в заглавната част на споразумението се споменават "загуби и щети". Под тази формулировка се има предвид цената, която някои държави плащат заради бедствия, предизвикани от климатичните промени. Тези страни от години искат компенсации за тези свои разходи.

Но, след съпротива от САЩ, ЕС и други богати държави, в споразумението не беше предвидено финансиране за изплащане на такива обезщетения.
Най-уязвимите държави в света подкрепиха окончателната сделка неохотно. Преговарящата от Антигуа и Барбуда Лия Никълсън каза, че нейната страна и другите малки островни държави на преговорите "ще изразят недоволството си своевременно".

Богатите страни не изпълниха своето обещание от 2009 г. да предоставят 100 милиарда долара годишно до 2020 г. за климатично финансиране, което кара бедните държави да се безпокоят, че обещаните пари няма да стигнат до тях. Сега се очаква 100-те милиарда долара да бъдат осигурени до 2023 г.

Превод на БТА

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща