Финални преговори в Глазгоу - резултати и провали от 14 дневната конференция на ООН за климата

Удължаването на преговорите на ООН за климата до късно в петък и събота, за да се постигнат мерки, които ще спасят целта за удържане на глобалната температура до 1,5 градуса по Целзий, не постигна очакваните резултати, смятат критиците.

Успех след ускоряване на темпото в „12 без пет“ има само в приказките. Но всичко е възможно и повечето страни се надяват, че последните преговори ще доведат до окуражаващи резултати. Делегатите и събота ще продължат да обсъждат последния вариант на споразумение, който беше представен от домакините днес сутринта.

Две седмици от преговорите за климата на Конференцията на страните- COP26 на ООН в Глазгоу изминаха в петък, когато президентът на конференцията призова страните да направят последен опит, за да поемат ангажименти, които ще овладеят повишаващите се температури, които заплашват планетата.

Проектът на окончателното споразумение изисква страните да поставят по-строги обещания за климата през следващата година, когато световните лидери ще се съберат в египетската столица Кайро. Според учените през следващите осем до 10 години трябва да се вземат мерки, за да се предотвратят катастрофални последици от климатичните промени- необратими наводнения, пожари и природни бедствия.

Безспорните резултати

Кои са безспорните резултати, които страните постигнаха в Глазгоу?

• 130 държави, представляващи 90% от световния горски фонд, се споразумяха да спрат обезлесяването и загубата на гори до 2030 г., както и да инвестират във възстановяване на гори и устойчиво земеползване;
• Над 100 държави се включиха в споразумение за съкращение с 30% на емисиите от парниковия газ метан до 2030 г., като ограничат изтичането на газа от нефтени и газови сондажи и реформират селското стопанство;
• Неочаквано, САЩ и Китай излязоха с декларация за общи действия в сферата на климата през следващото десетилетие. Независимо, че Китай декларира отказ от въглищата през 2060 г. а Индия през 2070 г. страните все пак поставят крайни срокове
• В петък група от над страни за първи път постави на масата нова глобална цел за отказ от петрола и газа, а според инициаторите Дания и Коста Рика тя тепърва ще набира все повече членове. Към Алианса отвъд петрола и газ (BOGA) се присъединиха още шест пълноправни членове Франция, Гренландия, Ирландия, Квебек, Швеция и Уелс. Калифорния и Нова Зеландия се присъединяват към Алианса като асоциирани членове, а Италия също изрази подкрепата си към коалицията.

В центъра на дебатите и в събота

 „Извървяхме дълъг път през последните две седмици и сега се нуждаем от последната инжекция“, каза британският президент на COP26 Алок Шарма. Късно в петък Шарма обяви, че срещите ще продължат в събота и се очаква сделка по-късно през деня.

Новият проект призовава страните да ускорят „усилията за постепенно премахване на въглищата и неефективните субсидии за изкопаеми горива“. Но той не създава специфични механизми за загуби и щети, решаващо изискване на развиващите се страни.

От петък вечерта остават три основни отворени въпроса, дано критиците не ги определят и като провали на финала на срещата

• финансова помощ за бедните нации

Богатите страни не успяха да изпълнят 12-годишната цел да осигурят 100 милиарда долара годишно за така нареченото „финансиране на климата“ до 2020 г.. Това подкопава доверието и редица развиващи се страни се разколебават при изпълнение на целите за  ограничаване на своите емисии. Целта е с тези средства да се помогне на бедните страни с техния екологичен преход и "адаптация" към климатичните промени. Според последния проект до 2025 г. богатите страни трябва да удвоят от сегашните нива финансирането, заделено за адаптиране - стъпка напред от предишната версия, която не определя дата или изходно ниво. „Това е по-силен и по-балансиран текст от този, който имахме преди два дни“, каза Хелън Маунтфорд от Института за световни ресурси за настоящия проект.

От приблизително 80 милиарда долара, изразходвани за финансиране на климата за бедните страни през 2019 г., само една четвърт е била за адаптация.

Най-уязвимите нации, включително Маршаловите острови в централната част на Тихия океан, заявиха, че окончателното споразумение трябва да направи повече за решаване на въпроса. „Загубите и щетите са твърде централни, за да се задоволим с семинари“, каза Тина Стеге, пратеник на Маршаловите острови за климата.

• постепенното премахване на въглищата и прекратяването на субсидиите за изкопаеми горива

Новият проект меко казано е балансиращ акт. Той се опитва да защити най-уязвимите към климата нации като ниско разположените острови, да насърчи най-големите замърсители в света и страни, чийто износ на изкопаеми горива е жизненоважен за техните икономики да поемат по-сериозни ангажименти за отказ от изкопаемите горива.

„Китай смята, че настоящият проект все още трябва да продължи, за да укрепи и обогати частите относно адаптацията, финансите, технологиите и изграждането на капацитет“, каза Джао Инмин, преговарящ за климата за най-големия световен източник на парникови газове.

• въпросът колко скоро страните трябва да се върнат с нови цели за намаляване на емисиите.

Проектът запази най-значимото си искане нациите да поставят по-строги обещания за климата през следващата година, но изрази това искане на по-слаб език от преди, като същевременно не предложи непрекъснатия годишен преглед на обещанията за климата, който някои развиващи се страни поискаха.

Към момента държавите трябва да преразглеждат своите обещания на всеки пет години.

Основната цел на срещата е да се поддържа амбициозната цел на Парижкото споразумение от 2015 г. за ограничаване на глобалното затопляне с 1,5 градуса по Целзий (2,7 Фаренхайт) над прединдустриалните нива, според учените, ограничението ще предотврати най-лошите му последици. Съгласно настоящите национални обещания за намаляване на емисиите през това десетилетие, изследователите казват, че температурата в света ще се повиши далеч отвъд тази граница, което ще доведе до катастрофално покачване на морското равнище, суши, бури и горски пожари.

 Една стъпка напред и две назад

 Последното предложение включваше малко по-слаб език от предишното, в който се иска от държавите постепенно да премахнат субсидиите за изкопаемите горива - въглища, нефт и газ - които са в основата на човешките дейности, причина за глобалното затопляне. Това уплаши някои активисти. Но други бяха облекчени, че това е първото изрично споменаване на изкопаеми горива на среща на върха на ООН за климата. Те си отдъхнаха, че тази цел беше заложена за първи път и се надяваха, че ще оцелее в ожесточените преговори, които предстоят.

„Може да е по-добре, трябва да е по-добре и ни остава един ден, за да го направим много, много по-добре“, коментираха от Грийнпийс. „Ключовите редове за изкопаемите горива все още са в текста. Той е слаб и компрометиран, но е пробив и трябва да се борим адски, за да го задържим там и да го укрепим“, каза в изявление изпълнителният директор на Greenpeace International Дженифър Морган.

В отговор на последния проект за оценка на текста на корицата на COP26, Ванеса Перес-Сирера, заместник-глобален ръководител на WWF по климата и енергията, каза:

„Преработеният проект се върна назад в ключови области. Пред лицето на извънредната климатична ситуация ние смятахме предишния текст за абсолютния минимум и очаквахме той да бъде по-силен и по-конкретен в ключовите области.

„Ускореното поетапно спиране на въглищата и неефективните субсидии за изкопаеми горива е значително по-слабо от предишния текст, но въпреки това е важен сигнал. Трябва да видим постепенното премахване на всички въглища и всички субсидии за изкопаеми горива, със срокове за изпълнение, ако искаме да гарантираме, че поддържаме целта от 1,5 ℃.

На фокус е необходимостта от обвързващи краткосрочни действия за климата

„Краткосрочното увеличаване на климатичните обещания до 2022 г., което продължава да присъства в текста, се приветства, но все още не е приведено в съответствие с 1,5 ℃. Това трябва да бъде съчетано с краткосрочни действия, например чрез съгласие за постепенно премахване на трилионите, изразходвани за субсидиране на изкопаеми горива годишно, което би могло да послужи за покриване на 100 милиарда щатски долара, които страните не успяха да осигурят за развиващите се икономики.

„Много е разочароващо да видим, че препратката към базирани на природата решения и подходи, базирани на екосистеми, е премахната от текста. Решенията, базирани на природата, вече имат широко приета дефиниция, заедно със стабилен стандарт. Тяхното значение е не само в смекчаването на изменението на климата, но и в решаващия им принос за социалното развитие и повишаване на устойчивостта на най-уязвимите към въздействията на климатичната криза. Призоваваме правителствата да възстановят този език в окончателния текст на решението на COP. Иначе би било пропусната възможност.

„Окуражаващо е обаче, че новият текст подчертава критичната роля на природата за постигане на целта за температурата на Парижкото споразумение. Науката е ясна, няма жизнеспособен път за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 ℃ без природа. Жизненоважно е страните да гарантират, че този език остава в окончателния текст. Ние също така приветстваме препоръката към правителствата да включат природата в своите национални планове за действие в областта на климата.

 Някои мозъчни тръстове бяха по-оптимистични, като посочиха напредъка във финансирането, за да помогнат на развиващите се страни да се справят с опустошенията от все по-горещия климат.

Светът все още гледа към Глазгоу

Саудитска Арабия, вторият по големина производител на петрол в света и считана за една от страните, които са най-уязвими на строги формулировки относно изкопаемите горива, заяви, че последният проект е "работоспособен".

Окончателната сделка ще изисква единодушното съгласие на близо 200 държави, подписали Парижкото споразумение.

За да засилят натиска за силна сделка, протестиращи се събраха пред мястото на COP26, където активисти бяха окачвали ленти с послания, умоляващи делегатите да защитят Земята.

Според последния доклад на ООН за климата учените твърдят, че светът трябва да намали емисиите на въглероден диоксид с 45% спрямо нивата от 2010 г. до 2030 г. и да достигне нула до "около средата на века", за да постигне целта от 1,5C.

Това ефективно би поставило еталон за измерване на бъдещите обещания за климата. Понастоящем обещанията на държавите ще увеличат глобалните емисии с близо 14% до 2030 г. спрямо нивата от 2010 г., според ООН.

За резултатите и провалите от срещата оценки ще правим и следващите дни, а следващата среща за климата е само след една година, така че не губим надежда, светът ще продължи и след Глазгоу.