Ролята на Китай и Русия, има ли символика във факта, че лидерите им няма да участват лично на COP26
Най-големите замърсители в света все още не увеличават амбициите си за намаляване на емисиите на фона на призива за по-високи ангажименти от Европа.
Китайският президент Си Дзинпин няма да пътува до Шотландия за климатична конференция и Китай вече посочи, че вместо това ще изпрати главния пратеник на страната по въпросите на климата. Китай има за цел да отбележи пик на емисиите на въглероден диоксид преди 2030 г. и да стане въглеродно неутрален преди 2060 година, затвърждавайки по-ранните обещания, направени от президента Си Дзинпин. Президентът на Русия пък Владимир Путин планира да говори на преговорите чрез видеовръзка. Той заяви, че иска Русия да бъде въглеродно неутрална не по-късно от 2060 година. Макар високите заявки, Европа очаква още по-високи ангажименти ит лидерите на Русия и Китай, каквито не се очаква да се представят на Срещата на върха COP26 в Глазгоу.
Представители на близо 200 държави ще се срещнат в Глазгоу, Шотландия за две седмици от неделя, за да се опитат да засилят действията за справяне с глобалното затопляне съгласно Парижкото споразумение от 2015 г.
Конференцията на ООН за климата, известна като COP26 има за цел да предизвика много по-амбициозни глобални действия предвид предупреждението на учените, че глобалното затопляне е опасно близо до излизане извън контрол.
От най-новия обобщаващ доклад става ясно, че целите на Парижкото споразумение не се постигат, а това създава вероятност глобалното затопляне да достигне опасното равнище от 2,7°C, с изключително вредни въздействия, които застрашават живота на Земята.
Китай и Русия са най-големите замърсители и светът очаква заявка от тях за по-високи амбиции. Oсновният приоритет на срещата в Глазгоу е да създаде фонд от 100 милиарда долара годишно, в който по-богатите страни ще плащат на развиващия се свят.
Основният приоритет да се създаде фонд от над 100 млрд. долара
от развитите за развиващите се страни
Развитите държави са поели ангажимент да мобилизират общо 100 милиарда щатски долара годишно международно финансиране за действията за климата от 2020 до 2025 г., за да помогнат на най-уязвимите държави и малките островни държави в усилията им за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към това изменение.
На срещата от страна на Китай ще се включи техния водещ преговарящ за климата, Си Женхуа. Си беше преназначен за главен пратеник на Китай по климата по-рано тази година след тригодишно прекъсване.
„Ние бяхме много ясни като домакини, че приветстваме всички да участват лично“, каза посланикът на Великобритания в ООН Барбара Удуърд, цитирана от Reuters, добавяйки, че около 140 световни лидери трябва да пътуват до Глазгоу.
Според говорителят на ООН Фархан Хак в четвъртък Китай представи актуализирани национално определени вноски (NDC) за борба с изменението на климата. Вижда се, че официално засилва заглавните обещания за намаляване на емисиите, но не предлага нищо ново. Той допълни, че генералният секретар на ООН Антонио Гутериш очаква „всички страни – начело на Г-20 ще трябва непрекъснато да актуализират своите NDC – не на всеки пет години, а всяка година – докато не достигнем 1,5 градуса по Целзий.
Документите за националните цели на Китай, публикувани на уебсайта на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC), показват, че Китай има за цел да отбележи своя пик на емисиите на въглероден диоксид преди 2030 г. и да стане въглеродно неутрална преди 2060 г., затвърждавайки по-ранните обещания, направени от президента Си Дзинпин.
Китай, най-големият световен източник на парникови газове, също формализира ангажимента за увеличаване на дела на неизкопаемите горива в своето първично енергийно потребление до 25% до 2030 г., по-високо от предишното обещание от 20%, и увеличаване на капацитета на вятърна и слънчева енергия до повече от 1200 гигавата.
В състояние ли са страните да увеличат амбициите си и защо липсва решимост
NDC са необвързващи национални планове за изменението на климата, които трябва да се представят редовно на ООН като част от Парижкото споразумение от 2015 г., като се очаква страните да „увеличат амбицията“, ако са в състояние да направят това.
Някои експерти обаче се надяваха на повече от Китай преди конференцията на ООН по изменението на климата в Глазгоу, известна като COP26, която започва в неделя. Представител на китайското правителство каза тази седмица, че основният приоритет на Глазгоу е да създаде фонд от 100 милиарда долара годишно, в който по-богатите страни ще плащат за развиващия се свят, за да помогнат за смекчаване на рисковете от климата.
Според Ли Шуо, политически съветник в Greenpeace China, цитиран от Reuters, липсата на нови обещания от Пекин „хвърля сянка върху глобалните усилия за климата“.
В момента Китай се бори с най-големия си недостиг на електроенергия от години и поиска от миньорите да увеличат производството на въглища за снабдяване на електроцентрали. Той разчита на производството на електроенергия с въглища, което е основен принос за въглеродните емисии, за почти 60% от електроенергията си.
„Шест години след Парижкото споразумение, изборът на Китай олицетворява липсата на решимост за засилване на действията по климата сред някои от големите икономики“, каза Ли.
Русия настоява горите, атоните централи и ВЕЦ да се признават за екологични проекти
Русия ще настоява горите, атомните централи и водноелектрическа енергия да бъдат признати за екологични проекти на срещата на върха по климата COP26, каза министърът на околната среда Александър Козлов, цитиран от Ройтерс. Той планира да присъства на срещата на върха на ООН като част от делегацията, представляваща Русия, която е четвъртият най-голям източник на парникови газове в света.
Козлов каза, че Русия ще настоява за член 6 от Парижкото споразумение - който призовава за "строго отчитане". Член 6 има за цел да създаде централен механизъм на ООН за търговия с въглеродни кредити от намаления на емисиите, генерирани чрез нисковъглеродни проекти. Русия настоява за единни стандарти и единни изисквания.
Ядрената и водноелектрическата енергия представляват около 40% от цялата електроенергия, произведена в Русия, докато горите покриват малко по-малко от 50% от нейната територия. Русия е дом на най-голямата площ от гори в света.
Президентът Владимир Путин, който планира да говори на преговорите чрез видеовръзка, заяви, че иска Русия да бъде въглеродно неутрална не по-късно от 2060 г. Руският богат на изкопаеми горива тихоокеански остров Сахалин, откъдето първоначално идва Козлов, се стреми към въглероден неутралност до 2025 г., опит, който ще бъде използван, за да помогне на останалата част от страната да стане по-екологична.
Козлов каза, че около половината от годишния капацитет за усвояване на руските гори, или около 600 милиона тона CO2 еквивалент, се губи от пожари и дърводобив, така че Москва удвоява финансирането до 14 милиарда рубли (200 милиона долара) годишно за справяне с пожарите.
Москва в опити за съхранение на въглерод и
проучване на потенциала да съхранява 1,7 трилиона тона CO2
Годишните нетни емисии на Русия сега са 1,6 милиарда CO2 еквивалент, около половината от тези през 90-те години на миналия век, коментира Козлов. Москва проучва начини за изпомпване на газа обратно в почвата, технологии за съхранение на въглерод.
„Съхранението трябва да бъде от неразградим материал, който може да се обезопаси за над 100 години“, каза Козлов. Игор Сечин, ръководител на петролната компания Роснефт, каза в четвъртък, че Русия има потенциал да съхранява 1,7 трилиона тона CO2.