Европа с боен план за Срещата на върха по климата COP26 в Глазгоу

Европейският съюз ще се стреми да убеди други страни да повишат своите амбиции за климата и това ще бъде обявено още по време на откриването на срещата на върха COP26 в неделя в Глазгоу. Ето как Европа вижда това да се случи. Първият етап по пътя към Глазгоу е срещата на върха на Г-20 на най-големите икономики в света, която се провежда на 30-31 октомври в Рим. „Тези 20 най-големи икономики също представляват 80% от емисиите в световен мащаб.И затова ние имаме специална отговорност да действаме“, заяви преди ден председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цитирана от Euractiv.

Г-20 „по някакъв начин ще бъде пейсмейкър за COP26“, обясни фон дер Лайен, призовавайки световните лидери в Рим да се споразумеят зa „надеждни ангажименти за декарбонизация, за да се постигне целта за беземисионна икономика в средата на века“.„В момента не вървим по правилния път“, предупреди тя. „Нуждаем се от достатъчно ангажименти, за да намалим наистина емисиите през това десетилетие. Науката е много ясна по въпроса. Науката ни казва, че е спешно“, сподели фон дер Лайен пред журналисти.

Повишаване на амбицията

По-рано тази седмица Организацията на обединените нации публикува своя доклад за недостатъчно намаление на емисиите за 2021 г., предупреждавайки, че планетата е изправена пред катастрофално повишаване на температурата с 2,7°C, ако националните обещания за климата не бъдат ускорени. Световните нации ще намалят въглеродните емисии само с около 7,5% до 2030 г. според настоящите обещания, много по-малко от 45% намаление, което според учените е необходимо за ограничаване на повишаването на глобалната температура до 1,5°C, се казва в документа на ООН. Докато Европа, САЩ, Япония и Обединеното кралство са засилили ангажиментите си за климата преди Глазгоу, други големи емитенти като Индия, Китай, Русия и Австралия все още изостават в плана.

„Това са всички страни, които могат да направят разликата видима по отношение на общото ниво на емисиите през 2030 г., така че за мен това е ключов тест“, обясни Антони Фрогат от Chatham House, мозъчен тръст, базиран в Обединеното кралство. Алок Шарма, бъдещият президент на COP26, пък обясни: „Има напредък, но не е достатъчен. Ето защо ние особено се нуждаем от най-големите емитери, нациите от Г-20, да излязат с по-силни ангажименти до 2030 г., ако искаме да запазим 1,5C в обсега през това критично десетилетие“, каза той.

Със своя закон за климата, договорен по-рано тази година, и конкретни планове за намаляване на емисиите с 55% до 2030 г., ЕС ще отиде на COP26 със статут на световен лидер по изменението на климата, коментира изданието. На среща на върха миналата седмица 27-те държавни глави на ЕС призоваха други страни да изложат подобни амбициозни цели за климата и свързани политики за тяхното прилагане.

„От съществено значение е да се поддържа границата на глобалното затопляне от 1,5°C в рамките на обсега“, заявиха лидерите на ЕС в изявление, прието миналия петък (22 октомври), призовавайки „големите икономики, които все още не са го направили“ да актуализират своите обещания на ООН за климата навреме за COP26 „и за представяне на дългосрочни стратегии за достигане на беземисионна икономика до 2050 г.“. Очаква се Китай да обяви актуализираната си цел за климата – така наречения „национално детерминиран принос“ – преди Г-20, споделят източници от ЕС в Брюксел.

Преодоляване на празнината при финансирането на зеления преход

Но включването на всички страни от Г-20 – включително развиващите се страни като Бразилия, Индонезия или Мексико – ще изисква допълнително „климатично финансиране“ от богатите страни, подчерта фон дер Лайен. „Ние постигаме напредък, но мисля, че трябва да се постараем повече“, каза тя, позовавайки се на скорошен доклад, който показва, че богатите нации ще изпълнят обещанието си да мобилизират 100 милиарда долара годишно за развиващите се страни едва през 2023 г. Предишното обещание бе тази сума да бъде вложена за климатични политики, но през 2020 г.

„Трябва да разгледаме предоставянето на 100 милиарда долара още през следващата година“, настоя фон дер Лайен, като каза, че преодоляването на тази празнина е „въпрос на доверие“ за богатите нации, които носят отговорността за глобалното затопляне.

ЕС и неговите 27 държави-членки вече имат най-големия принос за финансирането на климата с повече от 25 милиарда долара годишно, каза председателят на Комисията и добави, че очаква общият им брой да нарасне през следващите дни. „Обещахме да допълним с още 5 милиарда долара до 2027 г., като очакваме и другите да увеличат амбициите си“, каза тя. Миналата седмица лидерите на ЕС също потвърдиха ангажиментите си да разширят климатичното финансиране към развиващите се страни и призоваха „другите развити страни спешно да увеличат своя принос към целта за колективно финансиране на климата от 100 милиарда долара годишно до 2025 г.“.

Какви са европейските инициативи? Метан, гори и сътрудничество за чисти технологии

В Глазгоу ЕС ще вземе участие в поредица от инициативи, насочени към изграждане на доверие с други големи емитенти и развиващи се страни.

Първото е „Глобален залог за снижаване на метана“ (Global Methane Pledge). Обявен по-рано този месец, ангажиментът между ЕС и САЩ има за цел да намали емисиите на метан с най-малко 30% до 2030 г. „Радвам се, че досега 60 държави се присъединиха към нас“, каза фон дер Лайен, като насърчи други да се присъединят.

Вторият е финансов принос от 1 милиард евро към Глобалния залог за състоянието на горите (Global Forest Pledge), което включва 250 милиона евро за региона на Конго.

Трета е инициатива за иновации на американския милиардер Бил Гейтс, наречена „Енергиен катализатор за технологични пробиви“ (Breakthrough Energy catalyst). Идеята, обясни фон дер Лайен, е да се разширят пазарите за технологии като зелен водород, устойчиви авиационни горива, системи за улавяне на CO2 и технологии за съхранение на енергия.

Четвърто е партньорство за справедлив енергиен преход с Южна Африка. Водено от САЩ, Обединеното кралство, Германия и Франция, партньорството ще помогне на Южна Африка да прекрати по-рано употребата на въглищата и да ускори внедряването на възобновяеми източници. „Все още работим по това. Но аз съм уверена, че ще стартираме това ново предложение и тогава този „кораб за партньорство“ може да се превърне в образец за това как да се подкрепят справедливите преходи по целия свят“, сподели още фон дер Лайен.

Парижкият правилник

И накрая, Глазгоу ще се опита да финализира правилник за международните въглеродни пазари – така наречения член 6 от Парижкото споразумение. Ключовият въпрос там е „как измерваме успехите или стъпките напред в намаляването на емисиите“, включително въглеродните компенсации от горското стопанство, обясни фон дер Лайен.

Държавите и частните компании, участващи в международни схеми за търговия с въглерод, трябва „да гарантират, че тази търговия не води до двойно отчитане на намаленията на емисиите“, обясни наскоро в свое изявление на Европейската комисия. Това включва „допълнителни правила“ за създаване на „нов международен механизъм за сертифициране на въглеродните компенсации“ и „избягване на използването на минали намаления на емисиите за подкопаване на настоящите и бъдещите амбиции за климата“, се казва в изявлението.