ЕК ще поеме водещата роля на Конференцията на ООН по въпросите на климата в Глазгоу следващата седмица

Комисията ще насърчи всички страни да изпълняват ангажиментите си по Парижкото споразумение и да намаляват своите емисии на парникови газове.

Климат / Зелен преход
Рая Лечева
1245
article picture alt description

Снимка: Европейска комисия

Между 1 и 12 ноември Европейската комисия ще участва в конференцията на ООН по въпросите на климата (26-а конференция на страните, съкратено СОР26 или КС26), която ще се проведе в Глазгоу, Обединеното кралство. На 1 и 2 ноември председателят Фон дер Лайен ще представлява Комисията на срещата на световните ръководители на най-високо равнище, с която официално се открива КС26. Изпълнителният заместник-председател Франс Тимерманс ще води преговарящия екип на ЕС. Членът на Комисията Кадри Симсон също ще участва в КС26, а ЕС ще бъде домакин на над 150 съпътстващи мероприятия в павилиона на ЕС.

Комисията ще насърчи всички страни да изпълняват ангажиментите си по Парижкото споразумение и да намаляват своите емисии на парникови газове. Освен това ЕК настоятелно ще призове развитите държави да увеличат финансирането на действията за климата, за да постигнат договорената в Париж цел за финансиране в размер 100 милиарда щатски долара, за което ЕС вече дава принос от над 25 милиарда долара (като този принос нараства), и ще работи за завършването на Правилника за прилагане на Парижкото споразумение.

В реч преди КС26 председателят Урсула фон дер Лайен заяви: Започна световната надпревара за постигане на нетни нулеви емисии до средата на века. Ако работим заедно, може всички ние да излезем победители. На КС26 имаме за задача да опазим планетата за идните поколения. В Европа разполагаме с всички необходимо за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и да съкратим емисиите си най-малко с 55 % до 2030 г. В Глазгоу настоятелно ще призовавам другите световни ръководители да направят същото; да внедряват нововъведения и да инвестират в една нова стратегия за по-устойчив растеж. Накратко, да благоденстват и да изграждат по-здрави общества, като същевременно осигуряват по-добро бъдеще за нашата планета.

Изпълнителният заместник-председател Франс Тимерманс, отговарящ за Европейския зелен пакт, заяви: От решаващо значение е да разчитаме на тежестта на науката, народната подкрепа и засиления обществен контрол през следващите две седмици, за да предприемем смели стъпки към действия за климата на световно равнище. Само ако работим заедно, ще можем да опазим бъдещето на човечеството на тази планета. През последните седмици аз работя с партньори от всички континенти, за да подготвя почвата за наближаващите разговори. Сега всички трябва да действаме, за да завършим Правилника за прилагане на Парижкото споразумение, да ускорим намалението на емисиите си и да обезпечим финансирането за действията за климата, от които се нуждае светът.

Целите на Парижкото споразумение не се постигат,

има вероятност глобалното затопляне да достигне опасното равнище от 2,7°C

В рамките на Парижкото споразумение 195 държави са се договорили да представят национално определени приноси (НОП), които представляват техните индивидуални цели за намаление на емисиите. В своята съвкупност те би трябвало да спомогнат за ограничаване на изменението на средната глобална температура под 2°C и възможно най-близо до 1,5°C до края на века. От най-новия обобщаващ доклад по РКООНИК, публикуван този месец, става ясно, че със сегашните НОП целите на Парижкото споразумение не се постигат, а това създава вероятност глобалното затопляне да достигне опасното равнище от 2,7°C, с изключително вредни въздействия, които застрашават живота на Земята.

Развитите държави са поели ангажимент да мобилизират общо 100 милиарда щатски долара годишно международно финансиране за действията за климата от 2020 до 2025 г., за да помогнат на най-уязвимите държави и малките островни държави в усилията им за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към това изменение.

Наскоро ЕК обяви отпускането на още 4 млрд. евро от бюджета на ЕС до 2027 година

Най-големият източник на финансиране е ЕС, чийто принос e над една четвърт от целта, а председателят Фон дер Лайен наскоро обяви отпускането на още 4 милиарда евро от бюджета на ЕС до 2027 г. Сега обаче другите партньори трябва да повишат усилията си и да покрият текущия недостиг от близо 20 милиарда щатски долара. Финансирането на действията за климата е от решаващо значение за подкрепата на уязвимите общности, на които трябва да се помогне да се защитят от въздействията на изменението на климата и да създават растеж в една чиста икономика.

Шест години след приемането на Парижкото споразумение ЕС ще преговаря също така с другите страни, участващи в КС26, за завършването на „Парижкия правилник“, в който ще бъдат установени правилата и процедурите за прилагането на Споразумението. В частност, ние се стремим към споразумение, с което се обезпечава екосъобразността на световните пазари на въглеродни емисии и се уреждат задълженията за прозрачност и отчетност. Един добре работещ международен пазар на въглеродни емисии може да доведе до допълнителни инвестиции в прехода към екосъобразност и да ускори намалението на емисиите по икономически ефикасен начин.

По време на конференцията ЕС ще бъде домакин на над 150 съпътстващи мероприятия в павилиона си в Глазгоу и по интернет. Тези мероприятия, устроени от различни държави и организации от Европа и целия свят, ще бъдат посветени на широк кръг от въпроси, свързани с климата, например енергийния преход, финансирането за устойчиво развитие, научните изследвания и нововъведенията.

Европейският съюз е световен водач в действията за климата, като от 1990 г. насам вече е съкратил емисиите си на парникови газове с 31 %, при условие че икономиката му е нараснала с над 60 %. Посредством Европейския зелен пакт, представен през декември 2019 г., ЕС повиши допълнително амбициите си в тази област, като пое ангажимент да постигне климатична неутралност до 2050 г. Тази цел стана правно обвързваща с приемането и влизането на Европейския закон за климата през юли 2021 г. В Закона за климата се установява и междинна цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове най-малко с 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. През декември 2020 г. целта за 2030 г. бе обявена пред РКООНИК като НОП на ЕС по Парижкото споразумение. За да бъдат изпълнени тези ангажименти, през юли 2021 г. Европейската комисия представи пакет от предложения, посредством които политиките на ЕС в областта на климата, енергетиката, земеползването, транспорта и данъчното облагане да бъдат подготвени за намаляването на нетните емисии на парникови газове най-малко с 55 % до 2030 г.

Повече може да научите ТУК.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Зелен преход:

Предишна
Следваща