Климат на напрежение и страхове от провал преди срещата на COP 26

"Червена тревога за човечеството". Заради страховете от корабокрушение на КОП26 - започващата в неделя среща за климата, лидерите на света, връхлетян вече от серийни катастрофи, са засипвани с призиви да се действа по-активно и по-бързо, за да се забави затоплянето.
Сибир и Калифорния са опустошени от пламъци, зрелищни наводнения в Германия и Белгия, влудяващи жеги в Канада...

Планетата се е затоплила с близо 1,1 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалната епоха и човешкият род вече преживява драматичните последици от затоплянето, което сам е предизвикал.

И това е само началото, предупреждават учените, подчертавайки, че всяка частица от градуса в повече ще предизвика нови бедствия.

В клип, разпространен от ООН, компютърно генериран динозавър нахлува в залата на Общото събрание на ООН с думите: "Ние поне бяхме пометени от астероид, а какво е вашето извинение? Не правете избора да измрете, спасете своя вид, преди да е станало късно".

Прогнозата за апокалиптично бъдеще на експертите по климата, работещи за ООН (Междуправителствената експертна група по климатичните промени), прави решението ясно - до 2030 г. емисиите на парникови газове да бъдат намалени с 45 процента, за да се ограничи затоплянето до 1,5 градуса, каквато е най-амбициозната цел от Парижкото споразумение, и да се продължава до постигане на въглероден неутралитет към 2050 г.
Но според скорошен доклад на ООН, дори с оглед новите ангажименти на държавите за 2030 г., планетата върви към "катастрофално" затопляне с 2,7 градуса по Целзий.

Лудост

"Лудост - това е да правиш едно и също и да очакваш различен резултат", иронизира Майлс Алън от Оксфордския университет, пeрифразирайки Айнщайн, и посочва, че с настоящото темпо резултатите, набелязани за 2030 г., ще дойдат чак "през 2080-те".

Правителствата "не са на висота", отсича още по-твърдо генералният секретар на ООН Антониу Гутериш и обвинява Г-20, на чиито страни членки се падат три четвърти от световните емисии. През уикенда в Рим ще има среща на върха на групата.

"Изключително важно е всички страни от Г-20 да представят преди Глазгоу или в Глазгоу принос, съпоставим с целта + 1,5 градуса", настоява Гутериш, "дълбоко разтревожен" с наближаването на COP 26.
Тревога бият и британските организатори. "Много съм обезпокоен, защото нещата може да се развият твърде зле", заяви например тази седмица премиерът Борис Джонсън, който обаче не губи надежда.
Новите ангажименти на Китай, поети в четвъртък точно навреме, не успокоиха защитниците на климата. Тъй очакваният документ ясно повтаря уверенията на президента Си Цзинпин за пик на емисиите преди 2030 и въглероден неутралитет преди 2060 г.

Китай пропусна възможността да покаже, че си поставя амбициозни цели, изрази съжаление Ли Шуо от "Грийнпийс".
Нищо не пречи страните, заявили вече своя принос, да бъдат по-амбициозни по време на COP 26, настояват експертите.
В опит да дадат силен политически импулс на двуседмичната конференция в Глазгоу, Шотландия, над 120 лидери се очаква да посетят проявата в понеделник и вторник - сред тях са например американецът Джо Байдън, индиецът Нарендра Моди, французинът Еманюел Макрон и австралиецът Скот Морисън.

Но не и руският президент Владимир Путин, нито кралица Елизабет Втора, отказала се "със съжаление" да пътува за Глазгоу след престой в болница. Колкото до президента Си, който не е напускал Китай от началото на епидемията от КОВИД-19, той не е в списъка на ораторите на срещата.

За да упражнят натиск върху лидерите, "Бунтът срещу унищожението" и други организации предвиждат акции по време на COP 26, а младата шведска активистка Грета Тунберг призовава всички да се присъединят към нея на 5 ноември в Глазгоу за шествие с искане на "климатична справедливост".

"Въпрос на оцеляване"

Въпросът за справедливостта е централен на тази световна конференция за климата, отложена с една година поради пандемията - неравенството в достъпа до медицински грижи и средства срещу КОВИД-19 бе заклеймено по този повод от организациите на гражданското общество, първостепенни участници в мащабните прояви, посветени на климата.
Сред взривоопасните теми, свързани с тази справедливост, е въпросът за солидарността между Севера, виновник за затоплянето, и Юга, който е най-засегнат от последиците на климатичните промени - но и тези на КОВИД-19.
И по-конкретно, все още неизпълненото обещание на развитите страни да повишат през 2020 г. до 100 милиарда долара годишно подкрепата си за бедните страни с цел те да се адаптират към последиците и да ограничат емисиите си на парникови газове.

Докладът, представен тази седмица от председателството на COP 26, който уверява, че стоте милиарда може да се съберат през 2023 г. и сумата да нараства после всяка година, изобщо не смекчи гнева на по-уязвимите страни.
"Това е страшен удар за развиващия се свят", отправи упрек Уолтън Уебсън, председателят на Алианса на малките островни държави (AOSIS). За тези острови, най-застрашени от покачването на океанското равнище, финансовата помощ е "въпрос на оцеляване", изтъкна той.

Други спорни въпроси, които ще са във фокуса на двуседмичните дискусии, засягат отказа от изкопаеми горива, най-вече въглищата, за производство на ток, необходимото ускоряване на адаптацията към последиците от затоплянето, също и преговорите с цел да се приключи най-сетне разработката на правила за прилагане на Парижкото споразумение, по-специално за дейността на въглеродните пазари.

COP 26 е идеалната възможност за страните да покажат, че са си взели поука от неотдавнашните климатични катастрофи", резюмира Анаид Веласко, която членува в "Мрежата за действия на климата", обединяваща десетки НПО.

Анализ на Амели Ботолие-Дьопоа от Франс прес, превод: БТА