Заради новите правила за ГТП-тата: Коли без катализатор или DPF може да не минат на преглед

В обществото и най-вече сред шофьорите в последно време все по-активно се говори за новите екостикери, които ще получават автомобилите, когато преминат през годишния технически преглед (ГТП). Правилата, гласувани от Народното събрание и обнародвани в Държавен вестник през септември м.г., влизат в сила съвсем скоро – на 12 юли. От тази дата нататък всеки автомобил, преминал през ГТП, от една страна ще с подлага на доста по-стриктна проверка най-вече по отношение на излъчваните вредни газове и състоянието на спирачната система, а от друга – ще получава въпросния стикер, който ще има и чип, съдържащ информация какви точно показатели е имала колата при последния си преглед. По-плашещото за шофьорите обаче е екологичната група, към която ще бъде причислявана колата чрез въпросния стикер.

В зависимост от това как се е представила тя по време на измерването на вредните газове, излизащи от ауспуха, ще бъде категоризирана като по-цапаща или по-чиста. На теория колкото по-нов е един автомобил, на толкова по-висок евростандарт (т.нар. Евро 1, 2, 3 и т.н.) отговаря. Това обаче е в сила, ако конструктивно и технически е запазен както е излязъл от завода. Както всички знаем обаче у нас голяма част от колите далеч не се поддържат в добро състояние, а премахването на катализатори и DPF-филтри е масова практика. Да не говорим, че някои са останали без тези части още преди да бъдат купени от автокъщата. Именно такива автомобили ще бъдат най-сериозно „санкционирани“ от новите правила в Наредбата за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Еврокатегорията на автомобила не го поставя автоматично определена екологична група

В документа ясно са разписани нормите, на които трябва да отговаря даден автомобил, за да попадне в една от 5-те екологични групи, които ще бъдат отбелязани на новите стикери с чип. Специалисти от пункт за технически прегледи обясняват, че принципно между стандарта Евро и българската категоризация има известна връзка, но нашата Наредба по-строго поставя граници на допустимото замърсяване, под което колата не трябва да пада, за да попадне в определена екогрупа. Така например, ако шофьор притежава бензинов автомобил, произведен през 2005 г., получил още от завода Евро 4, той би трябвало да попадне в българската екологична група 3. Това обаче ще се случи само, ако от излизащите от ауспуха изгорели газове въглеродният диоксид е до 0.3% от тях при работа на двигателя на празни обороти и до 0.2% при високи обороти. Ако при замерването в пункта за ГТП колата даде по-лоши резултати, тя ще бъде квалифицирана като по-замърсяваща и автоматично ще попадне в екокатегория 2. И това обаче не е сигурно, защото за да е там, автомобилът трябва да излъчва до 0.5% CO2 при работа на двигателя на празен ход и до 0.3% - при високи обороти. Окаже ли се, че не покрива и тези показатели, при прегледа ще му бъде присъдена екокатегория 1, т.е. колата ще бъде приравнена към най-замърсяващите. Или с други думи дори и да имате модерна кола, ако двигателят и изпускателната й система не са поддържани каквито ги е създал производителят, тя ще бъда приравнена на 40-годишен Трабант или Вартбург, например.

Двутактовите и най-старите, които нямат Евро

За последните посочени Наредбата казва, че те директно ще попадат в най-ниската екокатегория 1. При автомобилите с двутактови двигатели, като Трабант и Вартбург, излъчваните вредни газове не могат да бъдат измерени от съвременната апаратура, а и на всички е ясно, че дори и в перфектно техническо състояние те са силно замърсяващи. Затова те логично се класифицират към най-цапащите. В същата категория ще попаднат и всички автомобили, които нямат Евро или са произведени преди 1 януари 1996 г. независимо дали става въпрос за Мерцедес или Москвич.

Има обаче и още една уловка. Ако отново вземем за пример бензиновата кола с Евро 4 от 2005 г., има възможност тя изобщо да не може да премине през ГТП, ако техниката измери, че от ауспуха й излиза над 4.5% СО2, колкото е най-ниското изискване за най-старите и замърсяващи автомобили. При такъв сценарий (разбира се в случай, че прегледът не се прави по „втория начин“) пунктът за ГТП няма да пусне колата, а собственикът й ще трябва да направи съответните ремонти, за да може тя да отговори поне на минималните изисквания и след това да премине техническия преглед.

Освен евростандарта, даден от производителя, годината на производство също ще е от значение при определянето на екологичната група, в която ще попадне автомобилът. Ако той е класифициран от производителя като Евро 2 и е произведен на 31 декември 1995 г., той ще попадне в българската екокатегория 1. Ако същият е производство 1 януари 1996 г. - отива в екокатегория 2. Така излиза, че два абсолютно идентични като марка, модел и двигател коли, но произведени с няколко дни разлика, могат да бъдат поставени в различна екогрупа. Но от основно значение ще е какво показва замерването на вредните газове, обясняват експерти от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Но при всички положения, няма да има как да получат по-висока от заложената за тяхната дата на производство и еврокатегория. Реално, според Наредбата, те могат да попаднат в по-ниска, но не и в по-висока категория. 

Дизелите

Новата наредба за ГТП прави сериозна разлика между бензинови и дизелови автомобили. За вторите е разработена отделна методика за замерване и съответно категоризация на екологичността. Вместо въглеродният диоксид, както е при бензиновите и преработените на газ/метан, при дизеловите ще се замерва „коефициента за поглъщане на светлина (димност)“ или с други думи колко им пуши ауспухът. Правилата обаче отново са същите – измерен показател под определена стойност ще дава по-висока категория, а над нея – по-ниска. Определена връзка отново има спрямо стандарта Евро, който покрива съответния автомобил според производителя, както и годината на производство. И пак две коли от една и съща марка и модел и с един и същи двигател може да получат различен екостикер, в зависимост от това колко технически изправни са и отговарят ли на еврокатегорията, дадена им от производителя или не.

Привилегированите

Най-привилегировани от новите изисквания ще бъдат собствениците на електрически, хибридни и автомобили, задвижвани от горивна клетка (водород). За тях в Наредбата е създадена екологичната група 5 и единствено те могат да попаднат в нея. Нито една бензинова, дизелова или модифицирана на пропан-бутан или метан кола няма да може да получи стикер за 5-а група. Дори и отговаряща на последния влязъл в сила стандарт Евро 6 автомобил, преминавайки ГТП след 12 юли, ще получат най-много стикер за екогрупа 4. Но в случай, че е технически изправен. Ако излизащото от ауспуха му не покрива изискванията за нея, ще бъдат квалифицирани към по-долна екогрупа. 

Ограничения и санкции

На теория и според плановете на държавата и общините след влизането в сила на новите екостикери и приравняването на различните автомобили към съответна екологична група, за по-замърсяващите ще има определени ограничения. На най-старите и цапащи ще бъде забранено да влизат в определени зони (например центъра на града) при определени ситуации – например в дни с високо замърсясяване на въздуха и повече фини прахови частици от нормите. Засега обаче нито една община у нас не е създала такава нормативна уредба и съответно не е ясно кои и къде ще бъдат тези зони, автомобили от коя екологична група няма да бъдат допускани в тях, какви ще са санкциите, ако някой влезе в такава зона, въпреки че му е забранено, кой ще налага глобите... Известна готовност в това отношение имат София и Варна, които работят в тази посока, но засега не е налице документи, който да е приет.

“В Програмата за качество на атмосферния въздух на София зоните за ниски емисии се оценяват като мерки, но без да се посочва къде ще са разположени. Това само по себе си поставя под съмнение доколко реално са оценени ефектите от тези мерки”, коментират общински съветници, които не са подкрепили програмата на София. И допълват, че приемането на зони за ниски емисии до момента не е входирано и подлагано на гласуване в Столичен общински съвет.