Ескалацията на цените на въглерода и газа тревожат пазара, не обединението с Гърция
Високи цени. Ескалация на цените. Свръх динамиката е отличителният белег за европейските енергийни пазари през пролетта на 2021 г. В основата са правата за въглеродните емисии (CO2), които заедно с високите стойности на природния газ доведоха до поскъпване на електроенергията. При това не само в различните сегменти, но и на дневните цени и най-важното - на фючърсите за електроенергия за следващата година. В същото време в сегментите, които подлежат на регулиране, ценовите стойности останаха ниски. Въпреки това общото мнение е, че електроенергийният пазар е балансиран и тенденцията е за стабилизиране в средносрочен план.
Дни преди Българската независима електроенергийна борса (БНЕБ)да се присъедини към единния европейски пазар на електроенергия "Ден напред" (SDAC)през границата с Гърция, работодателските организации написаха и писмо, с което поискаха отлагане на обединението. Техните опасения са, че цените на електроенергийните борси в Гърция и Италия са с най-високи. А обединяването на пазарите води до известно изравняване на цените - в регионите с най-високи цени те леко падат, а в тези с ниски се качват.
Опасенията обаче не се оправдават и на този етап - дни след старта, виждаме очакваните плюсове от разширението на пазара - има повишаване на ликвидността на електроенергийната борса с 5 до 10 % по думите изпълнителния директор на БНЕБ Константин Константинов. Цените са в резултат на подадените оферти, припомни той, като също отчете като основен фактор - цените на емисиите СО2.
Драстичният ръст на цените на СО2 и газа удариха електроенергийните пазари
На всички европейски енергийни пазари от началото на април се наблюдава ескалация на цените. Най-голяма роля за това има цената на емисиите за СО2, които достигнаха исторически максимум от 53 евро за тон. Това е с 10 евро за тон повече спрямо края на месец март, но два пъти повече в сравнение с ноември 2020 година.
Пазарът на емисии е механизъм, въведен в полза на енергийния преход. Дългосрочната прогноза за цените на СО2 беше за скок до 80 евро за тон, но до края на 2025 г. Затова ръстът, отчетен от декември 2020 г. досега (от 38 до 53 евро за тон СО2), изненада участниците на пазара и постави въпроса дали това увеличение е структурно или временно.
В началото се смяташе, че скокът на фючърсите за декември 2021 г. на въглеродните емисии е с цел ускоряване на енергийния преход и тази версия все още не се изключва. От друга страна наблюдателите на пазара посочват, че скокът се дължи на публикуването на няколко статии на инвестиционни фондове, които посочват очакванията си за увеличение на цените на този пазар в краткосрочен план. Така и двата фактора - структурен и временен в сговор са в основата на този необичаен ръст.
Прогнозата засега е, че когато отшуми този ефект, който има висок спекулативен характер, цените на въглеродните емисии ще се върнат към обичайният си ход. Въпросът обаче е колко дълго ще продължи периодът на ръст, какви ще са последствията за пазара и дали потребителите и компаниите, понесли загуби, ще са в състояние да покриятпонесените щети.
След високите въглеродни цени идва ред и на цените на газа на спотовия пазар. Според статистиката, цените на най-търгувания хъб в Европа - TTF, от началото на второто тримесечие цените на синьото гориво са се повишили с около 7 евро за MWh и надхвърлят 25 евро за MWh. На практика стойностите сега са два пъти по-високи от началото на октомври 2020 г. За българския пазар са малко познати, с изключение на януари тази година по време на застудяването (около 26 евро за MWh), тъй като в периода, в който се случиха на европейските борси в края на 2018 г. българският пазар на газ бе много различен и силно регулиран.
Цените на газа се оказаха под влияние на ниските температури в Европа, ниските нива на запасите в подземните газохранилища, нарасналото търсене в Китай и съответно ценовите нива в Азиатско-Тихоокеанския регион, както и скока на борсите на въглищата в този регион. Не на последно място, недостигът на газ, по-ниските количества от Русия, намаляващото производство в Европа и в допълнение ремонтните дейности през април на основните петролни и газови находища в Норвегия също се отразиха.
Последиците от високите цени на СО2 са, че оказват силен натиск върху ТЕЦ-овете, работещи на въглища. Загубите, понесени от тях в резултат на поскъпването на въглеродните емисии, които са задължени да купуват, безспорно се отразяват и водят до високи разходи за производство и съответно високи цени на електроенергията. От това страдат и енергоинтензивните производства. Съответно държавите с икономически сектор труден за декарбонизация и в частност България са сред най-пострадалите, тъй като продукцията става неконкурентоспособна.
Обединението "ден напред" с Гърция
Високите цени на електроенергийните борси с основание тревожат българския бизнес, но в същото време са и възможност за хеджиране на подобни рискове в бъдеще, от една страна, чрез реализиране на енергоефективни мерки, от друга - чрез използването на производство от собствени ВЕИ. Защото от 2018 г. досега средната цена на базов товар на БНЕБ се е повишила. Прегледът на данните на ценовите нива през първите три месеца за четирите години 2018, 2019, 2020 и 2021 г. сочи, че през първите три години стойностите са сравними. През февруари и март на 2021 г. обаче те вече са доста по-високи - с малко над 10 лв. за MWh за февруари 2021 г. спрямо същия месец на 2020 г. , но с близо 50 % по-високи през март 2021 г. спрямо 2020 г.
Факторите обаче са различни - март 2020 г. протичаше под знака на COVID-19 и общият спад на производството на електроенергия достигаше до близо 10 процента. В момента тече процес на възстановяване и производството на ток расте с около 10 на сто. Факторът "коронавирус" изигра значителна роля, но докато западните пазари се възползваха от него и дадоха бърз ход на енергийния преход, българският електроенергиен пазар трябваше да наваксва с либерализацията. Докато този процес не бъде напълно завършен, бизнесът в България ще се чувства застрашен от свободния пазар, още повече ако не е успял да хеджира рисковете.
Колкото до опасенията за по-високи ценови нива заради обединението на българския електроенергиен пазар в сегмента "ден напред" с гръцкия заради по-високите цени, те засега не се оправдават. Поне не и в момента, в който електроенергийните пазари са насочени към смекчаване на удара, който понасят заради СО2 и газа.
Без сътресения и гладко, така определи първия ден на търговията в рамките на обединението на на 11 май енергийните пазари на българо-гръцка граница в сегмента "ден напред" председателят на АТЕБ Мартин Георгиев. По думите му, в рамките на търговията е отчетена разлика в цените само в рамките на два часа.
Само за три дни от началото на обединението ликвидността на нашата борса се повиши с 5 до 10 процента, коментира изпълнителният директор на БНЕБ Константин Константинов. Много приятно ни изненадаха операторите на двата системни оператора (българския и гръцкия), които ни бяха обещали капацитет за обмен от 300-400 МВт, а ни отпуснаха 600-700 МВт. Ефектът с Румъния (обединението е предвидено през есента на тази година) ще е още по-голям, тъй като интерконекторите са с по-голяма възможност, допълни той. Колкото до постигнатите цени Константинов обърна внимание, че те са съпоставими с тези на съседните електроенергийни борси в този сегмент. Все пак постигнатите ценови нива не трябва да се гледат само ден за ден, припомни той.
Динамиката на пазарите на електроенергия и реалното отражение
Епизодите на екстремни цени или значителните им вариации на пазарите на електроенергия са временни. Така най-кратко коментират експертите наблюдаващи ежедневната търговия в Европа. Цените се влияят от много фактори, които корелират един към друг. Поради това често се повтарят и комбинации от фактори или събития, които водят до наблюдаваните значителни вариации на цените.
Пример за това е застудяването. При застудяване потреблението на електроенергия се увеличава поради използването на електрически печки и други уреди. Увеличаването на търсенето на електроенергия води съответно до повишаване на цените на пазарите на електроенергия. Със спада на температурите се увеличава и търсенето на газ. Това пък води до повишаване на цените на газа, заради посягане към запасите от синьо гориво. Освен това при производството на електроенергия също се използва газ, което съответно се отразява в посока на по-високи стойности на електроенергията. В допълнение, увеличението на цените на газа е с тенденция да стимулира и емисиите на CO2 в посока нагоре и води до увеличаване на разходите за централите с комбиниран цикъл, които в крайна сметка оскъпяват цените на електроенергията.
Затова временната комбинация от събития винаги се изразява или в посока поскъпване или в посока понижение. Всички забравиха средата на април 2020 г., когато цените на електроенергията на някои от европейските електроенергийни борси стана отрицателна, достигна до минус 15 евро, а на БНЕБ беше към 10 - 11 евро. Тогава производителите на електроенергия търпяха загуби, потребителите също.
Прегледът на дадена ситуация след време винаги показва, че средната стойност на цените остава стабилна и в равновесие. Именно така наречената цена на равновесието е в основата на функционирането на пазара. Казано иначе - това е баланс между предлагането и търсенето. Баланс между разходите за производство на електроенергия и цената, която потребителите са готови да платят. Баланс между дългосрочната възвръщаемост на инвестициите и очаквания ръст на търсенето.
Защото високите цени може да обезсърчат потребителите, търсенето да спадне и да настъпи ситуация на свръхпредлагане, която ще тласне цените надолу. Ценовите нива също не могат да са твърде ниски за твърде дълго, защото това би стимулирало търсенето, но същевременно обезсърчава инвестициите в нови мощности, което пък води до обратна ситуация с предлагането и с покачване на цените. Важен е балансът, а поведението на потребителите е от не по-малко значение за постигането му. За успокоение - винаги след период на високи цени настъпва и такъв на ниски.
Още по темата: Цените на СО2 вдигнаха градуса на европейските енергийни пазари. Българските компании стават все по-неспокойни
Цените на СО 2 и природният газ в Европа достигнаха нов рекорд
СО2 и цената на природния газ продължават да се повишават
Европейските електроенергийни борси остават под натиска на СО2 и газа
Обединението на пазара на ток в сегмента „ден напред“ с Гърция - рискове и ползи
Текстът е публикуван първо в https://dir.bg/