Обединението на пазара на ток в сегмента „ден напред“ с Гърция - рискове и ползи

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1701
article picture alt description

Обединението на българо-гръцка граница на пазара на електроенергия  в сегмента „пазар ден напред“ на 11 май ще е факт. Въпреки, че от страна на българските работодатели са скептици, заради по-високите цени, които напоследък се отчитат на пазара в Гърция, то ще донесе значителни ползи. Разбира се, тe няма да бъдат усетени веднага, на часа от българските участници.

Опасенията на бизнеса

Буквално няколко дни преди обединението на българския и гръцкия енергиен пазар в сегмента „ден напред“, българските работодатели поискаха отлагане на процедурата. В официално писмо до отговорните институции те изразиха опасения от по-високи ценови нива.

„Важно е да се отбележи, че италианският и гръцкият пазар, с които ще се обединим, са най-скъпите електроенергийни пазари в цяла континентална Европа. С планираното обединение неизбежно ще се стигне до изравняването на ценовите нива в посока поскъпване на електроенергията на свободен пазар в България, въпреки частичното повишаване на конкуренцията в търсенето и предлагането.

По тази причина Асоциация на организациите на българските работодатели призовава за преразглеждане на планирания стартов срок и за неговото отлагане за последните три месеца на 2021 г., когато се очаква да бъде реализирано пазарното обединение на българо-румънска граница, което е с най-голямо национално значение за българската енергетика и индустрия, тъй като чрез него България ще има достъп до 6 други пазарни зони с по-ниски ценови равнища от тези на българския пазар на електроенергия.

Сред основните ни мотиви за искането на това отлагане са множеството фактори с натрупване, които оказват влияние на цените на електроенергията в посока нагоре като повишено търсене поради излизане на всички стопански потребители, рекордно високи цени на CO2 квоти, планов годишен ремонт на АЕЦ Козлодуй ЕАД, предстоящо ново ценово решение на енергийния регулатор от 01.07.2021 г., както и обстоятелството, че ние сме единствения пазар в ЕС, чийто потребители плащат фиксирана добавка за дългосрочни договори. Въпреки че преносният капацитет между България-Гърция няма да се повишава след пазарното обединение, при предстоящото имплицитно разпределение търговският обмен между двете страни многократно ще се увеличи, тъй като до момента той се използва ограничено от търговските участници, поради по-ниските ценови нива на българския пазар през повечето интервали на доставка.“

Няма да коментираме защо българският бизнес допусна да алармира за тази ситуация, ако я намира за толкова опасна само четири дни преди пазарното обединение да стане факт.  Дали опасенията са реални ще стане ясно най-малко до месец-два.

Ползите

При всички случаи обаче, освен опасенията е редно да се посочат и ползите.

На първо място пазарното обединение осигурява  достъп до офертите за покупка и продажба на електроенергия от цяла Европа. Това води до повишаване на конкуренцията, тъй като се увеличава броят и на  купувачите и на продавачите и намалява възможност за упражняване на пазарна сила.
Големият брой оферти от своя страна намалява и възможността за екстремни цени. По-голяма е вероятността от изравняване на ценовите нива като цяло на електроенергийните борси в Европа, заради нарастващите обмени между държавите заради физическата свързаност.

За пример може да се посочи пазарното обединение „в рамките на деня“ преди две години в рамките на т.нар. втора вълна от присъединяването с румънския пазар. Тогава още преди да е минал месец от обединението, ликвидността в този сегмент се повиши 10-15 пъти.

Разбира се едно пазарно обединение и неговото добро развитие са функция на разполагаемите трансгранични права за пренос или т.нар. капацитети между отделните пазарни зони.

В тази връзка в интервю за 3eNews изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев заяви, че  „Предстои увеличение на междусистемните капацитети за обмен на електроенергия само със съседни страни, членки на ЕС, но при определени условия. Европейският регламент 943 от 2019 година за вътрешния пазар на електроенергия предвижда 70 % минимален праг от преносния капацитет между търговските зони, като се спазват стандартите за безопасност и сигурна експлоатация на мрежата, както и на стандарта за сигурност при извънредни ситуации. Това изискване вменява на ЕСО задължението да гарантира недопускане на структурни претоварвания в електропреносната мрежа на България. Предотвратяването на проблеми от такъв характер ще бъде постигнато с пускането в експлоатация на вътрешните електропроводи 400kV със статут на проекти от общ европейски интерес между подстанции Марица изток и Пловдив, между Марица изток и ОРУ на ТЕЦ Марица Изток -3, между Марица изток и Бургас и между Бургас и Варна.

Съществено увеличение на трансграничния преносен капацитет за обмен на електроенергия между България и Гърция се очаква след въвеждането в експлоатация на междусистемния електропровод 400kV между подстанция Марица изток в България и подстанция Неа Санта в Гърция, който в момента е в процес на изграждане“.

Промяната на правилата за търговия

Във връзка с обединението с гръцкия електроенергиен пазар в сегмента „ден напред“ и предстоящото обединение с Румъния, което предстои да се случи през есента на настоящата година в края на април бяха направени и предложения за промяна на Правилата за работа на организиран борсов пазар на електрическа енергия. Буквално преди ден КЕВР публикува и съгласувателната таблица.

Основните промени касаят интервалите на доставка. Така клиринговите обеми, които досега се изчисляваха за един интервал на доставка в режима на пазарно обединение ще предоставят  възможност за един или няколко интервала на доставка. Актуализирана е възможността цените да бъдат представени с до два знака след десетичната запетая, за разлика от постановката към момента, където е възможно само един знак след десетичната запетая.

Предвидени са подробни процедури за непредвидено разединение на пазарите.

Премахва се възможността за анулиране на сделка, понеже това технически няма да бъде възможно в режим на пазарно обединение. Тази постановка беше въведена и в „пазар в рамките на деня“ при  обединение на румънска граница“. Сигурността на сделките също е гарантирана.

Нов пазарен модел

На практика пазарните обединения водят до нов пазарен модел, който е в основата и на прехода към декарбонизация.

В тази връзка трябва да се каже, че очакването е до края на 2021 г. Гърция да стане част от Единното обединение на пазарите „В рамките на деня“ (SIDC). Така че, когато това стане факт, българският и гръцкият пазари „В рамките на деня“ също ще са обединени.

Допълнителните ползи ще се усетят още повече през есента, когато предстои да се случи пазарното обединение в сегмента „ден напред“ и на българо-румънска граница.

Новият пазарен модел е свързан също така и с планираните реформи на електроенергийния пазар.

Времевият хоризонт според  сегашните предвиждания изглежда така:

Прекратяване на дългосрочните договори с Марица Изток 1 (МИ1) и Марица Изток 3 (МИ3)
Премахване на квотите за регулиран пазар и ролята на обществения доставчик (НЕК)
Дефиниране и идентифициране на броя на уязвимите потребители (енергийно бедни), както и прилагането на мерки за ценова защита
Излизане на битовите потребители на свободен пазар

Това включва също така и подобряване функционирането на балансиращия пазар:

Публикуване на текущия баланс на системата и прогнозни цени на балансиращата енергия Създаване на балансиращ пазар ден напред
Създаване на балансиращ пазар в рамките на деня
Премахване на пределните цени за офертите за балансираща енергия
Една цена за балансиране за периоди без задействане на балансираща енергия
Въвеждане на 15 мин. период за уреждане на дисбаланса.
Периодът на осъществяване на тези реформи е краят на 2024 г.

Зад тези начертани изисквания се крият значителни притеснения и те никога няма да изчезнат, но винаги има ползи, стига обществото да ги усети в рамките на постижими срокове. И да успее да управлява съпътстващите рискове.

Още по темата: Константин Константинов: Технически сме готови за пазарното обединение с Гърция на 11 май. Няма механизъм за отлагане

Ангелин Цачев, изпълнителен директор на ЕСО: Интегрирането ни към единния пазар изисква балансиране на системата в реално време
 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща