За 2-3 месеца е напълно възможно Планът за възстановяване да бъде коригиран, но не из основи

Още от първия работен ден на кабинета, съставен от президента Радев, беше дадена заявка, че промени в Плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат направени. “Без в никакъв случай да отричате труда на многобройните експерти вие ще трябва да съпоставите критериите и показателите по европейските изисквания с предложеното до момента. Ще трябва да отчетете в един голям дефицит от време и множество рационални предложения, включително от президентската институция, каза Радев. Той припомни за петте проекта, представени на Дондуков 2 през декември.

Планът още в края на април беше изпратен от бившия вицепремиер Томислав Дончев в Европейската комисия (ЕК), но както самият той каза се изготвя в постоянна комуникация с ЕК. Затова съвсем логично е промените да са възможни. Европейската комисия на няколко пъти през последните две седмици заяви, че по-добре да се разработи един добър план малко по-късно отколкото да се предаде някакъв план. Освен това нееднократно заяви, че ще помага на страните-членки с финализирането на плановете. На същия етап са още 16 страни или почти половината от страните –членки на Съюза. Целта е през юли да се вземе политическото решение за стартиране на процеса на подпомагане и първите средства да бъдат налични.

„В тази връзка за 2-3 месеца могат да се направят много промени по плана, но за този кратък период не е възможна тотална промяна, въпреки всички критики към плана все пак имаме една добра база. Промените не трябва да са плод на реваншизъм, а по-скоро на прагматизъм“, посочи за 3eNews Георги Стефанов, координатор „Климат и енергия“ към международната екологична организация WWF и един от дългогодишните експерти в сферата на зелените политики на ЕС. 3eNews се опита да открие кои са възможните и необходими промени в Плана за възстановяване като припомним кои бяха и предложените от президента проекти.

Многофункционален младежки център, център по биотехнологии и ВЕЦ на Дунав  сред амбициозните проекти

Още през декември президентът Румен Радев представи пет проекта на президентската администрация като част от около 100 предложения на бизнес, синдикати и граждански организации за промени в плана.  „Планът за възстановяване и устойчивост на България е възможност за страната и не трябва да се превръща в средство за усвояване на финанси чрез саниране и строителство“, посочи тогава публично президентът Румен Радев при представянето на проектите. Държавният глава изрази увереност, че не след дълго ще имаме правителство, което ще има амбицията да работи ефективно и качествено в интерес на гражданите, а не на определени бизнес кръгове.

С тази заявка вече е важно да има повече публичност на предложенията и във вземането на решенията за промените по плана. Сред проектите, предложени от Президентството по плана за възстановяване и устойчивост на България, е изграждане на Национален център за наводнения, контрол и управление. Той е разработен съвместно с Деян Гочев от Института за космически изследвания към БАН и проф. Пламен Пенев, специалист по спътникови технологии. Според предложението центърът ще събира и обработва информация от различни сензори, започвайки от Космоса, чрез сателити, самолети и други летателни обекти. Информацията ще бъде анализирана от специалисти и представители на министерства и агенции, на местната власт, дори на граждански сдружения и ще бъде полезна за вземането на решения в много сектори като икономиката и екологията. Необходимото финансиране е за 34 млн. лева за пет години от неговата работя.

Друго предложение е проектът за изграждане и развитие на Мултифункционален младежки образователен комплекс за наука и иновации, изготвен съвместно с Алексей Христов, председател на Асоциацията на олимпийските отбори по природни науки. Става въпрос за изцяло извънкласни дейности, където ще се преподават природни науки, иновации, изкуствен интелект, роботика. Всичко ще е безплатно за децата и ще подпомага подготовката им в международни състезания и олимпиади. Президентът се е вдъхновил за идеята след посещението си в Центъра за креативни технологии на Армения. Целта е да се създаде над училищна среда, която да развива уменията на децата в новите технологии и да привлича най-добрите умове. Изграждането му е оценено на 32 млн. лева. 

Сред предложенията на президента Радев беше и създаване на Координационен център по биобезопасност и изграждането на регионална мрежа към него, в която не просто да се наблюдават, но и да се ръководят процесите, когато говорим за епидемии и пандемии, които ще ни очакват в бъдеще. Целта е във всеки областен център да има капацитет и лаборатории за установяване на заразни и паразитни болести. Неговата задача ще се съсредоточи и в създаване на научен капацитет по ДНК технологии в България. Изпълнението на проекта предвижда ресурс от 150 млн. лева. Сред проектите е също създаване на система за спешна медицинска помощ по въздуха (Helicopter Emergency Medical Service – HEMS). Системата е ключова в укрепване на капацитета на спешната помощ и спасяването на човешки животи и по според плановете ще струва 85 млн. лева.

Настоящият служебен министър на финансите Асен Василев представи през декември в Президентството два от проектите в енергетиката. Едната идея е разширяване на възможностите на ПАВЕЦ „Чаира“, както и изграждането на ВЕЦ на река Арда, който да е свързан с язовир Кърджали. Сред предложенията е изграждане на ВЕЦ на река Дунав. А също така изследване на всички каскади, които да започнат да работят в ПАВЕЦ режим, защото натоварването им е минимално. Това би дало допълнителни 1200 MW мощности. Проектът за изграждане на геотермални централи в Дунавската равнина в комбинация със слънчева енергия биха реализирали допълнителен енергиен потенциал. България има нискоенергиен геотермален ресурс, който се оценява на над 10 000 MW по предварителни оценки от 1980 година. В предложението влиза пилотно изграждане на две пилотни геотермални централи в Северозападна България и в Софийското поле. Стойността на тези проекти се оценява на над 800 млн. лева и са с най-голям финансов ресурс от всички предложения на президентската администрация.

Според специалистите предложенията на президента за ПАВЕЦ “Чаира” и ВЕЦ на река Дунав са невъзможни

Според специалистите няма как в Плана да бъдат включени всички направени предложения, но е важно да бъде направен правилният баланс.  

Според Стефанов проектите за ВЕЦ няма как да се случат, заради липса на финансова обосновка, екологична оценка и оценка за съвместимост. Това е мнението и на Димитър Куманов от сдружение „Балканка“. Проектът за яз. „Яденица“ с изграждане на напорен тунел до язовир Чаира е в нарушение на директивата за хабитатите на рамковата директива за водите. Той се определя като рисков за сеизмичната сигурност на страната, защото планира да се изгради върху разлом, а това по нашето законодателство е недопустимо. Главна дирекция „Околна среда“ на ЕК дава отрицателно становище за проекта. Няма как ЕК да одобри такива предложения, дори и да решим да ги изпълняваме, ще се откажем от тях впоследствие, смята експертът. Хидровъзел Никопол-Турну Мъгуреле е още по-невъзможен, представяте ли си дали е възможна идеята да прави Плевен пристанище на Дунав, коментира Димитър Куманов от „Балканка“. 

Изключително внимателно трябва да се подхожда според него и във връзка с изграждането на геотермални централи каквото е друго предложение на президента. Софийското поле е с ниско температурни води, но в Северозападна България ресурсът на страната не е голям, липсва каквито и да са нови проучвания в тази посока. Минералните водите са част от баланса на подземните води, това изключително важен ресурс за страната, който не може да си позволим да източим, смята експертът. Приоритет е използването му питейни цели и водоснабдяване. Трябва да се оцени каква част и за какво точно ще се използва. Ако искаме да го експлоатираме са необходими много анализи, ако тепърва ще се учим, по-добре да не започваме с такива проучвания, каза Куманов.

Вярвам, че новите министри Атанас Пеканов, Кирил Петков и Асен Василев ще имат необходимата яснота и отговорност, за да направят необходимото за коригиране на Националния план за възстановяване и устойчивост, коментира пред БНР Саша Безуханова от коалицията "За зелен рестарт". По думите ѝ те са от генерацията на моделно мислещи млади хора. Според нея те ще надградят плана и ще използват този период, в който имат управленски роли, да създадат неслучилия се процес на интегриране на всички експертни групи и заедно да се сътвори този план за бъдещето на България.

Според Безуханова планът може да бъде поправен и да стане добър, за да създаде добър фундамент за бъдещо градивно развитие на България. Едно от предложенията на Коалиция „За зелен рестарт“ е създаване на фонд за подкрепа на стартиращи иновативни компании и тук е възможността да се заложи по-високо финансиране. От друга страна повече инвестиции за бизнеса за изграждане на собствени фотоволтаични инсталации и зелени проекти също би бил правилен и полезен ход на президента. Но със сигурност няма да се позволи подкрепа на бизнеса, който получаваше най-много средства досега, категорични са специалисти.

Една от основните критики на ЕС е, че България не използва 4,5 млрд. евро заемни средства. Тези средства обаче се отпускат от независими финансови институции и ще бъдат гледани под лупа, заради което вероятно правителството досега не ги беше включило в сметките. В това отношение ЕК също очаква от нас повече амбиция и предложения. Само преди седмици ЕК обясни, че страните могат да поискат използване на този ресурс като кредити и на по-късен етап. Въпросът е колко големи са амбициите на новото служебно правителство, чиято основна задача ще е да проведе независими и прозрачни избори.

Основните критики на ЕК са насочени към големите харчове в плана

По информация на 3eNews принципната трета оценка на Комисията за внесения трети вариант на плана не е много добра. Основните критики са към големите харчове, в които са съсредоточени 4,5 млрд. лева за напояване, енергийна ефективност, инвестициите в ЕСО. Те са слабите звена, защото са на ръба на изискванията на ЕС за държавна помощ, каза Георги Стефанов от WWF. Макар по Плана за възстановяване да се допуска прилагане на държавна помощ, фокусът сега ще бъде върху тези проекти, защото за тях се предвиждат най-много средства по програмата. Комисията ще подпомага дейността на кабинета, естествено без да се намесва и казва кои проекти да добавим или да премахнем от плана.

Няма как да се случат и предложенията на бизнес и синдикати да се финансират проекти за улавяне и съхранение на въглерод в ТЕЦ или газови проекти, защото това би трябвало да бъдат частни инвестиции и противоречат на смисъла на Механизма за възстановяване на ЕС, смята експертът.

Заложените цели за 2,2 млрд. лева за eнергийната ефективност търпи най-много критики, защото няма цялостно нова концепция на разбирането за санирането като лепене на стиропор. Залагаме клас Б стандарт, при което ще постигнем 40% ефективност, докато ако заложим клас А може да постигнем 100% енергийна ефективност, каза екологът. Това означава съвсем нов тип сгради, да си представим например на всеки саниран блок да има фотоволтаична инсталация, за да бъде енергийно независим. Това за нашите ширини и в условията на България изглежда много амбициозно, но е по-добрият вариант отколкото да се оставят нещата така както са в момента, коментира експертът. Европейската комисия няма да финансира в пълен обем и реформата с сферата на напояването. Средствата са предвидени за „Напоителни системи“, които по препоръка на Световната банка дори трябва да бъде закрити като звено.

Недостатъците в сферата на климата и биологичното разнообразие

ЕК очаква по-ясна политика за опазване на климата и биоразнообразието в България. Само преди два дни Асоциацията на парковете в България пусна в САС жалба срещу решението на МОСВ да не подложи на екологична оценка и оценка за съвместимост с целите на Натура 2000 Плана за възстановяване и устойчивост. „Според нас решението на МОСВ противоречи на Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие и две европейски директиви и е нищожно и незаконосъобразно. Нашите анализи показват, че инвестиционните предложения включени в проектите на плана ще нарушат в значителна степен местообитанията на воднозависими видове,  речни и блатни природни хабитати в над 30 защитени зони от националната екологична мрежа“, смятат оттам. Според тях служебният министър трябва да оттегли решението на директора на Национална служба защита на природата.

На въпрос на 3eNews към Стефанов възможно ли е в плана да се включи връщането на имотите по спорните заменки, той отговори че ЕК едва ли ще финансира връщането на заменените терени, за които държавата вече веднъж е извършила спорни сделки. По-вероятно изглежда възможността държавата да предвиди средства да си върне дюни и терени в междублоковите пространства, които в момента са в частни ръце. Липсата на ясни разчети колко точно са тези територии поставя под въпрос такива намерения. Необходима е аргументация защо връщане на земи да стане в Пирин и по Черноморието, а да не се случи например в Западна Стара планина, на какъв принцип ще се направи разделението, коментира Стефанов. В плана липсва и цялостна политика за справяне с климатичните промени. Климатичните промени е ясно, че са свързани със замърсяването на въздуха, а то от своя страна има пряко отношение към заболеваемостта в страната и здравето на хората. Затова ще е много важно ще има ли конкретни предложения. Много е важно да се направят точни анализи как искаме да се промени заболеваемостта от белодробни заболявания вследствие на мръсния въздух. Но липсват ясни разчети затова. Това има много тясна връзка с политиките за профилактика в здравеопазването.

Първият транш за България през юли от 1,5 млрд. лева ще се насочи

за най-спешни нужди в сферата здравеопазването и за социално-икономическите мерки

Всъщност първите средства през юли ще дойдат именно за здравеопазването. Първият транш за България през юли от 13% от средствата или 1,5 млрд. лева ще се насочи за най-спешни мерки в сферата на здравеопазването и социално-икономическите мерки, свързани с COVID-19. Европейската комисия активно ще подпомага България както и другите страни-членки. Служебният кабинет има по-малко от два месеца да направи много промени, но не и изцяло да пренапише плана. На европейско ниво през юли ще се вземе политическото решение за стартиране на подпомагането. Очаква се Съветът на министрите през септември да одобри финансовата рамка на ЕС, затова е толкова важно всички страни да бъдат готови едновременно със своите планове, за да се възползват от средствата на Механизма за възстановяване от 750 млрд. евро.