Поредното изменение в Закона за енергетиката – сега ли му е времето?
В последните работни дни на 2020 г. в Народното събрание беше внесено предложение за поредните изменения на Закона за енергетиката – този път от народния представител Рамадан Аталай (https://www.parliament.bg/bills/44/054-04-313.pdf). Депутатът е един от малкото, чиято дългогодишна кариера като политик е пряко свързана с енергийния сектор, и един от много малкото народни представители, който за мен е доказал през годините експертизата си в областта на енергетиката. Затова предлаганите изменения въобще не са за подценяване.
Само че има няколко особености.
Предложенията за изменения определено са революционни по своя характер, а и по обем, и са обяснени с въвеждане на повече пазарни взаимоотношения в сектора – променят се участниците на пазара и респ. се променят схемите на техните връзки, въвеждат се нови механизми, предвижда се прекратяване на действащи договори и др.
От процедурна гледна точка цялата сложност на темата е важно основание да се зададе логичният въпрос защо точно сега се правят тези предложения, когато наближават избори и респeктивно ресурсът на парламента е ограничен. Ясно е, че такива промени не трябва да се претупват.
По същество големият проблем обаче е, че липсва конкретен и детайлен анализ на ефекта от предлаганите промени. И си струва да напомним изрично за някои основни измерения на този ефект, тъй като те ще са върху енергийните дружества и върху крайните потребители, а не върху депутатите, на които може да им хрумне да ги подкрепят набързичко и под строй без достатъчно аргументи. Ето някои от тези измерения:
Проблеми за енергийната и социална сигурност в национален план
Първо – Създават се условия за засягане сигурността на снабдяването на всички крайни потребители. Предвиденото осигуряване на домакинствата с електроенергия директно от борсата предполага наличие на добре функционираща борсова институция, а нашата все още се развива. Необходима е детайлна оценка в това отношение, за да не изпаднем в положение на недостиг на енергия и респ. последващи реални проблеми – особено при все още явно доминиращи участници и респ. ограничена конкуренция.
Второ – Заложената схема на взаимоотношения предвижда НЕК да не получава повече средства от Фонда за енергийна сигурност, което може реално да доведе до проблеми с разплащането с топлоелектрическите централи, а оттам – до проблеми с разплащанията и с мините. Оттук и социалните последици ще бъдат неизбежни.
Трето – Очакваните проблеми с разплащанията към двете съвременни частни топлоелектрически централи ТЕЦ „ЕЙ и ЕС“ ГЪЛЪБОВО и ТЕЦ „КОНТУРГЛОБАЛ МАРИЦА ИЗТОК 3“ ще повлекат цяла серия от негативни ефекти в контекста на енергийната сигурност и отново в социалната област. От гледна точка на инвеститорите е логично при неизпълнение по договорите им централите да спрат работа, а това означава 1500 мегавата ефективно действащи мощности да бъдат изведени от строя. Такова спиране от своя страна ще има пряк ефект върху сигурността на снабдяването в национален мащаб, тъй като на тези централи се разчита за 17% от производството на електроенергия, при това на местен ресурс.
Логично ще последва удар и в социален план от гледна точка на огромната пряка и непряка заетост, която те осигуряват, и респ. връзката им със съответните общини. А предвид броя на заетите въпросът далече надхвърля регионалното измерение и съставлява още едно основание за разглеждане на темата в националните й аспекти.
За съжаление, в мотивите към законопроекта нито един от тези аспекти не е изследван по същество.
Проблеми за дружествата и за бизнес климата
Първо – Законопроектът предвижда промяна на пазарния модел чрез въвеждането на т.нар. „механизъм за капацитет“. Подходът по принцип е в съответствие с европейското законодателство, но то изисква и обосновка защо е предпочетен конкретният модел, както и посочване на връзката с бъдещото пазарно развитие и със системната адекватност – а това липсва. Същевременно липсва и анализ по какъв начин ще се осигури равнопоставеност и конкуренция при прилагане на такъв механизъм. Тъй като тези елементи не са развити в предложението, следва да се напомни, че липсата им реално може да доведе до проблеми и с одобрението на подхода от страна на Европейската комисия. Така ефектът отново ще е върху енергийни дружества, откъдето по веригата ще се стигне до крайните потребители.
Второ – Заложените неизяснени схеми на ценообразуване ще повлияят на финансовите потоци на дружествата, а оттам и на възможността им да си изпълняват ефективно задълженията. Допълнително, предложеният механизъм за компенсиране веднъж годишно на крайните снабдители може да доведе до същностни финансови проблеми за някои от участниците по веригата, вкл. и до финансова несъстоятелност. Последствията от това са на практика непредвидими, включително и за останалите участници в процеса, но също не са анализирани. А възможният негативен ефект ще има и по-принципно значение, тъй като ще компрометира хода на либерализацията – тя е неизбежна, но е процес, който тече в Европа от десетилетия и никак не е лесен. Така че и ние трябва много добре да оценяваме стъпките си и ефектите от тях.
Трето – Особено актуалната тема за реализирането на Зелената сделка предполага ясна визия за привличане на инвеститори. В случая ставаме свидетели точно на обратното – затрудняване на финансовите потоци на инвеститорите, към което се добавя и стъпки в посока едностранно прекратяване на законно сключени и валидни договори с най-съвременните и надеждни топлоелектрически централи. Освен всичко останало, за което стана дума по-горе, това едва ли е най-добрият сигнал към който и да е инвеститор.
С други думи приемането на представения законопроект без детайлни анализи и разяснения в посочените, а и в доста други области ще създаде редица проблеми с непредвидими и неблагоприятни последици.
Е, ТОВА ЛИ ИСКАМЕ? И ГОТОВО ЛИ Е ОБЩЕСТВОТО ДА ПЛАТИ ПОДОБНА ЦЕНА НА БАЗА НА ПРИБЪРЗАНО ПРИЕМАНЕ НА ТОЛКОВА СЪЩЕСТВЕНИ ИЗМЕНЕНИЯ?
Славчо НЕЙКОВ
Експерт по енергийна политика пред изданието „Старозагорски новини“