Безпрецедентни разходи на публични средства в период на криза оценяват специалисти

Икономическа криза се задаваше и без пандемията, коментира Николай Василев, управялващ партньор на Експат Кепитъл

Икономика / Анализи / Интервюта
Рая Лечева
857
article picture alt description

Икономическа криза се задаваше на фона и на последните 10 рекордни успешни години, коментира в рамките на втория ден на онлайн изданието на Български икономически форум Николай Василев, CFA и управляващ партньор на Експат Кепитъл. Той частва в няколко правителства като заместник-министър председател и министър на икономиката (2001-2003), заместник-министър председател и министър на транспорта (2003-2005), министър на държавната администрация (2005-2007).

Но факт, че кризата се появи по-бързо поради неочакваната пандемия. Според мен държавата трябва да има по-умерена политика към бизнеса и това се случваше до месец септември. Сега се обявяват мерки от 5 до 30 млрд. лева, което е 30% от Брутния вътрешен продукт, а всъщност трябваше да се дадат 1-2 млрд. лева ако има нужда. Бюджетът трябваше да намали, а не да увеличи харчовете, смята Николай Василев.

И все пак до към лятото тази балансирана политика се случваше, бюджетния излишък беше 800 млн. лева, но през септември посоката се обърна, през септември вече имахме дефицит от 200 млн. лева. И предупреди, че е много важно след 20 декември да не се изхарчат няколко милиарда лева, които ще доведат единствено да увеличение на дълга и на дефицита.

Най-популисткият бюджет от 1995 година насам

Така в бюджета в момента са планирани 5 млрд. лева дефицит. Това е най-популисткият бюджет от 1995 година с 5 млрд. лева дефицит, поради рецесия, казва ще има растеж, ще има невероятен ръст на приходите, което не отговаря на реалността. И вместо да стягаме разходите, ние ги увеличихме с 10 млрд. лева за няколко месеца. И ако отиваха към секторите, които най-много имат нужда може би е обяснимо, ако отиват за линейки, за лекари, но големи милиарди отиват за разходи, които нямат нищо общо с пандемията. Кои не са пострадали в периода на пандемията, това са 2 млн. пенсионери и държавните служители, които са постигнали върхове на своите доходи. В публичния сектор доходите за две години нарастват с 21%, на полицаи дори с 26%, на учители с повече. От 2019 до 2021 година пенсиите се увеличават с 25%. Това нямаше да е проблем, ако икономиката вървеше на горе, ако не бяхме в криза.

В годините на най-голяма рецесия да се прави най-голямото раздаване на пари е безобразие, коментира Василев. Не е щедрост да се радват чужди пари е казала Маргарет Тачър.

Държавен бюджет да дава пари на хора, които не работят, каза Василев. Според него намаляването на данъците, създаване на държавни бензиностанции, държавни ВИК са сред грешните на правителството. Да, IT секторът и онлайн търговията печелят от тази криза, туризмът, авиокомпаниите са сред най-големите губещи, но в 10 години на възход, трябваше бизнесът да има резерви да може да изкара няколко месеца, но това важи за всички, трябва да мислим за бъдещия ден и да имаме готовност за спестяване в добри години.

Вместо да се повиши ролята на втори стълб за пенсиониране, започна национализация на пари от втори стълб.

Според Николай Василев, сериозен проблем е, че говорим не за инвестиции, а за усвояване на средства, което не е здравословно за икономиката.

Появата на “зомби фирми”

Това напомни на изказване на проф. Проф. д-р Димитър М. Иванов, макроикономист, управляващ Директор Европа и старши съветник на Борда на директорите на Gerken Capital Associates, U.S. от първия ден на форума, който каза, че покрай кризата е започнало да се говори за понятие т.н. “зомби фирми”, в които дори да се наливат средства, това няма да има смисъл и ефект. „Финансовата ваксина“ за частния сектор не работи, необходима е система от директни кешови буфери. Според него възстановяването в най-добрия случай ще започне в края на второто тримесечие на 2021 година. Най-редно е ако има стимулиране на икономиката да минава през фискални мерки, а не отделни фирми в икономиката.

При откриването на конференцията Красен Станчев, доц. д-р в Софийския университет, председател на борда на Института за пазарна икономика подчерта, че по време на криза политиката решава логистичен проблем, както се случва тази година. В изборна година нормално има увеличение на неразумните правителствени разходи с между 200-250 млн. лева, разхлабва се управлението на публични средства на местно равнище. Но сега виждаме безпрецедентно харчене на публични средства, изземване на средства от частните фондове. 

Ако сравним с предходния период на рецесия, потенциалът за растеж намалява. Икономическият растеж от 2013-2019 г. е половината от темпа си от десетилетието преди 2008 г. Ръстът на създаване на работни места е 1/10 от темповете на създаване на работни мести преди рецесията 2009-2010 г. Производителността расте с 30% по-бавно отколкото през 2011 година, подчерта Красен Станчев.

Даниела Петкова: Държавата да позволи частните фондове да плащат на хората, ние искаме да плащаме

Даниела Петкова, председател на УС на пенсионно­осигу­рителна компания „Доверие“ и член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) подчерта, че от кризата могат да ни изведат само хората. А тенденцията с демографската криза е повече от тревожна. Най-голяма роля за намаляващото население не е раждаемостта, а емиграцията, защото цели семейства с вече родените си деца отиват да живеят и работят извън България. През следващите две години тенденцията ще се задълбочи.

Населението ни е под 7 млн. души, от тях 2,2 млн. души пенсионери, 0,5 млн. деца до 18 години, трайно от много години 618 000 човека в трудоспособност 16-65 не желаят да работят, 600 000 младежи от 15 до 24 години. Такава тенденция не се обръща внезапно

На фона на тази ситуация ни чакат трудни времена и години.

В такива времена най-трудно се възстановяват пенсионните системи. В момента с прехвърлянето на средства от втори стълб в държавното обществено осигуряване парите не отиват за пенсии, а за намаляване на дефицита, подчерта Петкова. Във втори стълб в момента са натрупани 17 млрд. лева, натискът за прехвърляне на пари от втори към първи стълб ще продължи, а това няма да помогне за излизане от кризата, обществото се заблуждава, коментира още Петкова.

Частните фондове са изключително стабилни и одитирани от вътрешни и външни институции, което ги прави много по-сигурни в момента. Николай Василев добави, че за последните 19 години, само през две частните фондове са имали затруднение, а са преживели няколко рецесии.

В таблицата за осигурените лица можем да кажем, че не се отчитат правилно, защото в сметките влизат и хора, които са работили сезонно или са заминали на бригада, а те не би трябвало да влизат в статистиката, подчерта председателят на фонд “Доверие.

Ние продължаваме да настояваме да се даде възможност на частните фондове да плащат, което умишлено в момента продължава да се ограничава, каза Петкова.

Каква е оценката на бизнеса за политиката на държавата в период на пандемията и антикризините мерки може да прочетете и ТУК.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща