Бизнесът дава безпрецедентно ниска оценка на антикризисните мерки

71% от участниците в анкета на Българската стопанска камара (БСК) декларират, че състоянието на фирмата им през 2020 г. се е влошило спрямо предходната година, а влошено състояние на бизнес климата отчитат 91% от анкетираните. За сравнение, през миналата година процентите са били, съответно – 25 и 43. Това коментира председателят на БСК Радосвет Радев по време на провеждащия се днес и утре „Български икономически форум 2020: Икономическо възстановяване на хоризонта“. В 20 годишната история на анкетата не сме виждали такива резултати, посочи Радосвет Радев. С такива фрапиращи резултати и оценки на антикризисните мерки на правителството влизаме в рекордите на гинес, посочи още Радев.

Според  Бойко Таков, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия трябва да се гледа обективно на нещата, администрацията се опитва за няколко месеца да направи работещи десетки инструменти, възможно е да не помагаме на всички. България е една от най-малко засегнатите страни в Европа в макроикономическо отношение, посочи Таков. “Не мога да коментирам бюджета или други политики на по-високо ниво, но ето ние в агенцията имаме голям успех с ваучерната схема за бизнеса, по която помагаме на над 450 фирми. С останалите ни мерки ще помогнем на общо близо 800 фирми, не са всички засегнати, но правим всичко възможно, коментира Таков. Ще обявим съвсем скоро и други мерки за безвъзмездно създаване на онлайн магазини, на кампания да самостимулираме покупката и използването на български продукти, каза още той.

В бюджета не виждаме конкретни мерки, които да отговарят на конкретната реалност, това е бюджет по “темплейт”, коментира Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика. А Планът за въстановяване има по-скоро дългосрочни цели, които е хубаво да се изпълнят, но бизнесът има нужда от възстановяване сега. Една друга реформа освен дигитализацията на всички ресурси е изключително важна и тя е свързана със съдебната система, поясни Костадинова. В момент, в който средствата за България се удвояват заради различните инвестиции, които ще влязат в страната ни както каза по време на откриването на конференцията Цветан Кюланов, ръководител на представителството на ЕК в България, важно е да има ясни механизми за справяне с корупцията. Съдебната система трябва да е реформирана и да сведе практиките за източване на публични средства до минимум, което е важно да се случи бързо, а не след две години.

Много са важни мерките на правителството сега, защото европейски средства ще дойдат не по-рано от юли месец следващата година, подчерта проф. д-р Димитър М. Иванов, макроикономист, управляващ директор Европа и старши съветник на Борда на директорите на Gerken Capital Associates, U.S.. Той разкратикува оценките за високия кредитен рейтинg на българската държава, направени от Standard&Poors. В оценката се посочва, че тя може да бъде променена след няколко месеца, което предвид предстоящите избори може да се счете за политическа поръчка от страна на Министерството на финансите.

Малка част от бизнеса се е възползвал от широко прокламираните мерки

Проучването на БСК показва висока степен на песимизъм у българския бизнес. 68% от анкетираните очакват спад на икономиката и на работните места през следващата година, придружени с ръст на цените на суровините (66%), енергийните цени (77%), цената на бизнес кредитите (53%), регулаторната тежест (51%) и фискалната тежест (58%).
Антикризисните мерки в подкрепа на бизнеса получават неодобрението на 68% от участниците в анкетата на БСК, а противоепидемичните мерки – 58%. Анкетираните са раздвоени в оценката си относно въвеждането на диференцирано ДДС – 51% одобряват тази мярка, 38% са против нея, а 11% се колебаят. Силно положителна оценка получава отказът от задължително въвеждане на СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговските обекти) – 72% от анкетираните подкрепят това решение.

Във връзка с коронакризата 56% от анкетираните са се отказали от планирани инвестиции, 45% са пристъпили към съкращение на персонала, 39% са авъвели частична или пълна дистанционна работа, 38% са направили инвестиции с цел съобразяване с противоепидемичните разпоредби, 35% са пуснали част или целия си персонал в неплатен отпуск за определен период от време, 21% са се насочили към развитие на онлайн продажби, а 18% са трансформирали производството си в посока промяна на продукти и/или пазари.

Малка част от бизнеса се е възползвал от широко прокламираните антикризисни мерки, като най-голям интерес се отчита по отношение на мораториума върху плащанията по кредити (18% са се възползвали от тази възможност), мярката „60/40% (29%) и безвъзбездната помощ за микро- и малки предприятия, позната като „3/10 хил.“ (27%).

Интерес към мерките по линия на Българската банка за развитие проявяват не повече от 1-2 процента от анкетираните.

Като цяло, половината от участниците в анкетата декларират, че не са ползвали нито една от предложените от правителството антикризисни мерки, а тези, които са се възползвали, се оплакват от бавен процес (41%), бюрокрация (35%) и дори корупция (5%). Едва 12% от възползвалите се от мерките декларират, че не са се сблъсквали с пречки.

„С цел преодоляване на негативните последици от COVID-19 българският бизнес очаква по- бърза и категорична подкрепа от страна на държавата, вкл. поемане на част от възнагражденията на работниците и служителите, нулева ставка на данък печалба за следващите две години, безвъзмездна финансова помощ под формата на ликвидна подкрепа, отпадане или отлагане на общински наеми, данъци и такси, нисколихвени кредити с държавна гаранция и отлагане на плащанията по кредити“, каза Радосвет Радев.  Данните показват, че ние сме в навечерието на изключително тревожни времена. Такава анкета бележи неминуема икономическа
катастрофа, заради тоталното безделие на българската държава. Обидно е ехидното, пренебрежително отношение към бизнеса, „който винаги ще се оправи“ и се смята, че по някакъв спартантски начин ние имаме кода на оцеляването. Безпрецедентността на тази епидемия най- малкото налагаше малко по-уважително отношение към българския бизнес. Честното изречение беше „нищо да не очаква бизнесът от държавата“.

Смяна на модела: Скъпо платен държавен чиновник вместо предприемач

Според председателя на БСК, големият проблем е липсата на ликвидност. „С много по-малък разход можеха да вкарат в кондиция бизнеса. Сега вероятно около средата на февруари ще се излее някакъв рог на изобилието, защото ще остават 40 дни до изборите, но това няма да е въпрос на подкрепа, а опит за подкупване на бизнеса“, каза Радосвет Радев. „През 1996 г. имаше криза на недоверие вътре в България при един относително работещ бизнес. Тогава имаше хиперинфлация, но имаше и супер мотивирани хора, които искаха да си направят държавата модерна. Тогава имаше предприемачи! Днес да бъдеш предприемач вече не е сред водещите мечти на хората.

Напротив, има предпиремачи, които искат да продадат активите и бизнесите си, и да станат добре платени държавни чиновници. Предприемачът е най-свободният
човек, т.е. отказът от предприемачество започва да те вкарва в хипотезата на несвободата, на комформиста, на подчиняемия човек. Битката за българското предприемачество е битка за българските свободни хора“, категоричен бе Радосвет Радев.