„Балкански поток” открива технически и икономически възможности за развитие на съхранението на природен газ в страната и региона

Анализ на инж. Димитър Щерев

Инж. Димитър Щерев e завършил магистратура в Московския геологопроучвателен университет (МГРИ), Москва, Русия, специалност “Хидрогеология и инженерна геология”.В процеса на работа е специализирал в областта на „Резервоарния инженеринг” в Университета на ООН в Рейкявик, Исландия, в „Управлението на Инвестиционни проекти в енергетиката” в Енергиен Център, Дъблин, Ирландия и в „Резервоарното моделиране и симулиране на работата на Подземни газови хранилища и Газопреносни системи - в офисите на Международната Нефто-газова Компания Шлумберже, Хановер, Германия.

От 1997 г. работи в Булгартрансгаз ЕАД в областта на «съхранението на природен газ» и се занимава с оптимизиране на капацитетните възможности на Подземното газово хранилище „Чирен” (ПГХ Чирен), както и с неговата текуща безопасна експлоатация, обновяване и поддръжка.

Участвал е в управлението, координирането, мониторинга и изпълнението на различни Международни газови проекти - «Южен поток» и «Набуко», в симулирането на различни възможни варианти на българските участъци, както и в проекти, финансирани от Международни институции, като Агенцията за Търговия и развитие на САЩ, програмата ФАР - Трансгранично сътрудничество, Европейски съюз и др.  Освен това е работил по различни хидрогеоложки, резервоарно инженерни, геотермални и гео-екологични проекти.

В периода 2013 – 2015 г. е изпълнявал длъжността началник управление “Съхранение на природен газ”, Булгартрансгаз ЕАД, Централно управление, София. 

Димитър Щерев е член на Международния газов съюз, Работен комитет по „Подземно съхранение на природен газ”.

„Балкански поток” представлява значим по мащаб и капацитетни възможности Европейски газов проект.  Реализирането на подобни проекти не се случва често в газовата индустрия.  Днес ние сме свидетели, съвременници и участници на неговото реализиране.

„Балкански поток" е значим по капацитет, природни и технически предизвикателства.  Изграждането му ще бъде поредния принос в отрасъла, както на нашата страна, така и в европейски мащаб.  Проектът „Балкански поток” е стратегически важен и жизнено необходим не само за България, защото ще бъде в състояние да осигури трайни доставки на природен газ за страната ни и за редица европейски държави.

Чрез «Балкански поток», за България се отварят възможности за реална диверсификация на газовите доставки, с което страната няма да бъде зависима от евентулни  междудържавни конфликти в бъдеще, така както се случи през студената зима на 2009-та година.  Поколенията след нас ще има какво да научат и какво да използват дълги години.

Колкото по-бързо се преодолеят натрупаните недоверия между държавите и изкуствено изградените идеологеми от временни конюнктурни обстоятелства от политически и друг характер, толкова по-бързо ще се види, че газопроводът „Балкански поток” е стратегически важен и необходим не само за България, но и за Европейския съюз.

Практиката в бранша е доказала, че увеличаването на единица капацитет (мощност) на газопровод със среден или голям диаметър струва много по-скъпо, отколкото увеличаването на единица капацитет (мощност) на едно подземно газово хранилище, свързано към дадения газопровод.   В тази връзка, разширението на ПГХ „Чирен” в посока увеличаване на неговите капацитетни възможности (чрез увеличаване на обема на активния газ и денонощната производителност), може да се използва като ефективен инструмент както за оптимизиране на експлоатационните параметри на газопровода „Балкански поток”, така и за съкращаване на времето за възвръщане на направените инвестиции по изграждането на самия газопровод. 

Казано по-конкретно, постигането на повишени темпове на добив от ПГХ „Чирен” след неговото разширение, създава условия за рационално използване на инсталираните компресорни мощности в посока разтоварване на тези мощности по газопровода „Балкански поток” и тръбите на „Българо-гръцката междусистемна газова връзка” (Комотини – Стара Загора), предстоящия за изграждане газопровод от регазификационния терминал в Александрупулис към България и др.  

Какво всъщност означава това за „Балкански поток”?  Направените симулационни разчети, съпоставки и анализи чрез широко използвания в бранша софтуер - PipeSim – продукт на международната сервизна нефто-газова компания Schlumberger показват, че за преноса (транзита) от България в посока Сърбия на около 37 - 40 млн. нм3/д природен газ (или около 13 млрд. нм3/г. в зависимост от степента на натоварване на тръбата), един паралелен добив от 6 - 8 млн. нм3/д от ПГХ „Чирен” може да разтоварва (спестява за определен период от време) от 25 до около 35 % от инсталираната компресорна мощност.  При условие, че дневният капацитет на добив от ПГХ „Чирен” достигне 9 - 10 млн. нм3 в деноноще – разтоварената (спестената) компресорна мощност за определен период от време, може да достигне 40 % и даже повече.  Всичко това има своя значим икономически ефект.

Днес в почти всеки Европейски енергиен документ се говори за развитие на свободен газов пазар, за диверсификация на газовите доставки, за свободна конкуренция, за недискриминационни подходи, за равнопоставен достъп до газопреносните системи на държавите, за прозрачни търговски взаимоотношения и т.н. 

На фона на всичко това, един от години нерешен проблем, свързан с цената на предоставяната услуга - „съхранение на природен газ” в ПГХ „Чирен” и начина на нейното предоставяне в България, е на път да бъде разрешен.  Този проблем, понастоящем оформил се като комплексен, е бил провокиран от остарели, непазарни или полупазарни принципи и схващания, водещи началото си от преди повече от 17 години по времето на едни съвършено други условия и схващания (2003 г.).  В тази връзка, повишаването на цената за съхранение на природен газ в ПГХ "Чирен" е изключително важно и необходимо действие за развитието на съхранението на природен газ в страната.

Досегашната цена от 2.49 лева (1.27 Евро) за 1000 нм3 за 1 месец или превърнато на годишна база - 7.64 Евро / за 1000 нм3 за 1 година –  е една изключително евтина цена, която не се среща никъде - не само в Европейския съюз, но и по света. http://www.dker.bg/bg/priroden-gaz/tseni-8.html

Средноевропейските цени за съхранение на природен газ в Подземни газови хранилища варират от 75 до 80 (85) Евро за 1000 нм3 за 1 година. 

Тук е мястото да се отбележи, че новата двойно повишена цена за съхранение на природен газ в ПГХ „Чирен” - 5 лв. за 1000 нм3 за 1 месец (или превърната на годишна база – 15.34 Евро/1000 нм3 за 1 година), си остава 4 - 5 пъти по-ниска от средно европейските цени за съхранение (Австрия, Германия, Чехия), 7 – 9 пъти по-ниска от тези във Франция, Португалия, Холандия и Белгия, и близо 2.5 – 3 пъти по-ниска от тази в съседна Румъния.

След разширението на ПГХ "Чирен", цената за съхранение на природен газ в газохранилището трябва още да се вдигне, което е икономически обосновано, тъй като направените инвестиции при разширението на газохранилището ще трябва да се възвърнат в едно обозримо бъдеще от 7 - 8 години.  Всичко това е разработено в „Икономическата част” на „Технологичния проект за разширение на ПГХ "Чирен" с указан там икономически най-изгоден вариант за разширение на този важен стратегически обект.  В тази връзка част от капацитета на разширеното газохранилище би могъл да се предоставя и на чужди контрагенти, които несъмнено ще имат дял в диверсифицираните газови доставки за „Балкански поток”. 

С успешното изграждане на газопровода „Балкански поток”, досегашното разбиране за функционалността на ПГХ „Чирен”, визираща използването му само за Националната газопреносна система, не се вписва в новите условия и търпи промяна.  Подобни остарели твърдения от миналото години наред са изолирали Подземното газово хранилище „Чирен”, държейки го в плен на един затворен, нискоефективен цикъл от периодични обновявания, колкото и необходими да са били те, изразяващи се във временни и частични рехабилитации, в частична подмяна на отделни оборудвания и др. 

Успешното разширяване и рехабилитацията на националната газопреносна система, както и изграждането на междусистемните връзки, чрез които нашата газопреосна система се свързва с тези на съседните европейски държави, още веднъж разкрива несъстоятелността на подобни разбирания от миналото. 

Определени акценти от настоящия материал бяха публикувани преди около 1 г. и 8 месеца:    http://3e-news.net/%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8/%D1%83%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B3%D0%B0%D0%B7-%D0%B2_64204