НАЧАЛО » анализи

Успешно развитие на съхранението на природен газ в Западна, Централна и Източна Европа - къде е България /допълнено/

fb
3E news
fb
01-11-2018 10:19:00
fb

Автор: инж. Димитър Щерев*

Позицията, споделена в статията е лична, като с това авторът изразява своята професионална загриженост и болка поради изгубените енергийни проекти, но и надежда, че все още имаме шанс да развием своя модерна и ползотворна газова индустрия, от която България да продължи да има трайни и значителни ползи.

Място и роля на съхранението на природен газ в газовата индустрия

Наред с диспечерното обезпечаване, балансирането и техническата експлоатация на една Газопреносна система, „съхранението на природен газ” в подземни газови хранилища е основополагащ елемент и фактор в тази система, без които не може да се постигне нейното  оптимално, пълноценно и безопасно функциониране.


Основополагащият характер идва от факта, че потреблението на природния газ не e равномерно през цялата година.   То зависи от климатичните особености на отделните сезони и тяхната продължителност, от режима на работа на енергийните и промишлените предприятия в дадена държава, както и от други фактори.  Не съществува газо-преносна система с равномерна консумация на природен газ през цялата година, а изследванията показват, че тази неравномерност за Европейския континент варира от 10 до 20% (или средно 15 %) от сумарната консумация на газ за една година, за дадена страна и на практика се компенсира чрез циклична експлоатация на Подземни Газови Хранилища (ПГХ), изразяваща се в нагнетяване и добив на природен газ.  Такива обекти се създават в геоложки структури на изтощени (изчерпани) газови или нефтени находища, както и в солни каверни, и във водоносни хоризонти.  


Газът, съдържащ се в едно газово хранилище се „разделя” на Буферен и на Активен, но това разделение е абсолютно „условно”.  В повечето случаи, Буферният газ е пасивен, нетърговски обемен елемент и неговото предназначение е да поддържа онова минимално налягане в подземния газов резервоар за осъществяване на определен добив от газовото хранилище.  В газохранилищата, изградени в солни каверни, Буферният газ се използва и за поддържане на необходимата степен на механична стабилност на каверната, в която се съхранява газа.


Активният газ в едно газово хранилище е онзи обем „над” Буферния газ, който може да бъде нагнетен или добит един или повече пъти в течение на една година, като това зависи от вида на  технологичната схема на експлоатация на дадено газохранилище, от вида на газо-вместващите скали, от техническото състояние и оптималните капацитетни възможности на изградените съоръжения, както на самото газово хранилище, така и на газопровода, който свързва газохранилището към Газопреносната система.


Там, където геоложкото пространство в дадена държава не позволява изграждането на газови хранилища, ре-газификационните терминали за Втечнен природен газ (Liquified Natural Gas terminals) биха могли частично да поемат функциите на подземни газови хранилища, компенсирайки за кратко време неравномерностите в потреблението на страната, но трябва да се подчертае, че това не е тяхното основно предназначение.  


Обратно, там където географските условия не позволяват да се изгадят ре-газификационни терминали за Втечнен природен газ (например държави с вътрешни или изолирани морета, с тесни и/или с плитки проливи, какъвто е случая с България), се разчита на газови хранилища, но ако и това е невъзможно – правят се опити да се заеме необходим обем от газохранилища, функциониращи в съседни държави, какъвто е случая засега с Финландия.  


Сезонната неравномерност в потреблението на природен газ би могла в определена степен да се компенсира и с количества, добивани от газови находища, ако дадената държава разполага с такива находища.    
Освен това трябва да се каже, че газовите хранилища са неотменен елемент и при функционирането на Газовите Хъбове (т.е. на тези Центрове или Средища за Търговия с Внос и Износ на природен газ) или с други думи – газовите хъбове е невъзможно да функционират без съхранение.  Практиката показва, че към всеки газов хъб функционира газово хранилище.


В България, съхранението на природен газ се извършва в единственото в страната ПГХ „Чирен”, създадено през 1974 година на база на изтощеното (изчерпаното) газо-кондензатно находище със същото име по проект от специалисти на бившия Съветски съюз.


Успешно развитие на съхранението на природен газ в страни от Западна, Централна и Югоизточна Европа


През последните няколко  години (2012 - 2018 г.), Руският газов гигант „Газпром” усилено разработва нови газови проекти за съхранение на природен газ, изразяващи се в използването на нает капацитет от газови хранилища, намиращи се на териториите на Европейските държави, т.е. в хранилища извън Руската Федереция.  Трябва да се отбележи, че подобна активност не се наблюдава при другите доставчици на природен газ по тръбопроводи за Европейските страни (компаниите-доставчици от Северно море, Алжир и др.).


Понастоящем, общото количество нагнетен търговски газ (Активен газ), собственост на "Газпром", съхраняван в газохранилища извън Руската федерация (на територията на държави в Централна и Западна Европа), надвишава 7 млрд. куб. м с общ дневен капацитет в режим на добив – над 70 млн. куб. м.  


За изпълнение на цитираните по-горе параметри, „Газпром” съхранява природен газ в следните Европейски газохранилища:


-    В Подземно газово хранилище (ПГХ) Hidach, Австрия (с последователно осъществени през последните години две успешни разширения на обекта), предвиждано да обслужва „Северен поток 1, „Северен поток” 2 в близко бъдеще - „Турски поток”;

-    В ПГХ Humbly Grove във Великобритания, собственост на компанията Vitol,  създадено на база на изтощен газов залеж;

-    В ПХГ Rehden, ПГХ Jemgum и ПГХ Etzel в Германия, собственост на компаниите Verbunden Gas AG и WINGAS и др., създадени на база на изтощени газови залежи;

-    В ПГХ Bergermeer, Холандия, собственост на консорциум от компании начело с QATAR и газови фирми с държавно холандско участие, създадено на база на изтощен газов залеж, обслужващо „Северен поток 1 и в бъдеще - „Северен поток” 2;

-    В ПХГ Banatsky Dvor, Сърбия, създадено на база на изтощен газов залеж, което се предвиждаше да обслужва „Южен поток”, понастоящем превърнат в „Турски поток”;

-    В ПХГ Инчукалское, Латвия, създадено във водоносни структури с цел да обслужва неравномерността в потреблението на Балтийските държави, включително и Финландия, където през зимния сезон се усещат значителни неравномерности в потреблението на природен газ;

-    в подземни газови хранилища във Франция за компанията Vitol, създадени на база на изтощени газови залежи;

-    В ПГХ Katarina, новоизградено газово хранилище в Чехия, създадено в солни каверни с цел обслужване на „Северен поток 1 и „Северен поток” 2;

-    В ПГХ Damborjice, Чехия, създадено на база на изтощен нефто-газов залеж със съвместното участие с чешката фирма MND с цел обслужване на „Северен поток 1 и 2”.

Освен това трябва да се отбележи, че в изграждането и управлението на горе изброените подземни газови хранилища в страни от Централна, Западна и Източна Европа, „Газпром” има или дялово участие в собствеността им или се ползва с определени квоти от Активния им газ, което право му е предоставено за предварително доставени обеми Буферен газ, за закупуване и инсталиране на оборудване, за направени отстъпки от цени, за извършени услуги и др.  Технико-икономическите изследвания показват, че в редица проекти за изграждане и разширение на нови и стари газови хранилища, стойността на нетърговския (Буферния) газ понякога достига до 2/3 от общите инвестиции за изграждане на такива обекти.

Важно е да се отбележи, че горецитираните газохранилища генерират огромни печалби.  Като пример може да се даде, че газохранилище подобно на ПГХ Чирен с Активен газ около 600 млн. куб. м, има приходи от над 50 млн. евро по средноевропейски цени за съхранение.

След въвеждане в експлоатация на новоизградените газохранилища Bergermeer в Холандия (2016 г.) и Damborjice в Чехия (2017 г.) с участието на „Газпром” и с увеличаване на газовите си доставки за Европа, руската компания планира наемането на допълнителни дялове Активен газ в редица други европейски газови хранилища.

Напоследък прави впечатление, че даже на територията на отдалеченото от Русия Обединено кралство, в газохранилище Humbly Grove „Газпром” е наел да съхранява капацитет от близо 200 млн. куб. м Активен газ.  В тази връзка, след изграждането на допълнителния участък от „Северен поток” – 1 (2), който ще продължи от Северна Германия (гр. Грайфсвалд) по суша и след това отново по дъното на Балтийско море ще достигне до бреговете на Великобритания, обемът на търговския (Активния) газ, собственост на „Газпром”, съхраняван в газохранилища на острова, се предвижда значително да се увеличи.

Съхраняването на газ в газохранилища в Европа, извън територията на Руската Федерация, „Газпром” осъществява при спазване на изискванията на Европейските регулаторни органи за обезпечаване на прозрачен и недискриминационен достъп до подземните газови хранилища с цел максимална сигурност на договорираните газови доставки за Европейските потребители (security of supply), особено в условията на осезаемо увеличаващ се дял на внасяния в Европа природен газ от Русия.  (Динамична консенсусна прогноза на Cera, IEA, EIA, Eurogas, Cedigaz и други, 2007 – 2017 г.).


Важно е да се допълни, че „Газпром” участва и в извършването на Технико-икономически оценки за възможността за участие в съвместни проекти по съхранение на природен газ във Франция, Великобритания, Холандия, Турция, Белгия, Словакия, Гърция, Унгария, Румъния и други европейски държави.  


Година след закриването на „Южен поток” и обявяването на новия проект „Турски поток”, „Газпром“ започна активно да проучва инфраструктурата на подземните газохранилища  в Европа за обезпечаване на работата на „Турски поток”.  По думите на началника на Департамента за Транспортиране, Подземно съхранение и Използване на газа в „Газпром“ г-н Олег Аксютин - „могат да бъдат задействани газови хранилища в Австрия, Сърбия, Чехия и Турция, като в Югоизточна Европа за работата на „Турски поток“ могат да са полезни подземните газохранилища в България, Унгария и Словакия”.  



По нататък се обявява, че за ефективното оптимизиране на операционните режими на „Турски поток” (до 63 млрд. куб.м / г.) не достигат около 3.15 млрд. куб. м Активен газ, който да се съхранява в газохранилища на териториите на държавите, през които ще преминават тръбите по този нов проект.  Както се вижда, обявените от „Газпром”обеми за съхранение се равняват на около 5% от общия капацитет на проекта (63 млрд. куб. м/г.).  http://3e-news.net/%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82/%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA_43817


Положението в България - процесите в региона и перспективите за развитие на съхранението на природен газ в страната

Практиката в бранша е доказала, че увеличаването на единица капацитет (мощност) на газопровод  със среден или голям диаметър струва много по-скъпо, от колкото увеличаването на единица капацитет (мощност) на едно подземно газово хранилище.  В тази връзка, разширението на ПГХ „Чирен” в посока увеличаване на неговите капацитетни възможности може да се използва, като ефективен инструмент, както за оптимизиране на експлоатационните параметри на газопровода, така и за съкращаване на времето за възвръщане на направените инвестиции по изграждането на самия газопровод.  С други думи, постигането на повишени темпове на добив от дадено газохранилище, създава условия за рационално използване на инсталираните компресорни мощности по същия този газопровод в посока на разтоварване на тези мощности.  


На фона на отбелязаното по-горе, буди недоумение защо никъде във важния и спасителен за страната проект за пренос на природен газ от „Турски поток” (чрез отклонение на север) през територията на България към Сърбия и Централна Европа, не се предвижда използването на ПГХ „Чирен”, като тук става въпрос не само за тръбно свързване на газохранилището с основната тръба на хартия, а за целенасочени хидравлични разчети след направени симулации, както и сравнителни анализи на получените резултати от тези симулации ?!  В тази връзка, направените симулационни разчети и анализи с използване на ПГХ „Чирен” показват, че за преноса на 13-14 млрд. куб. м природен газ годишно през територията на България в посока Сърбия и при добиви от ПГХ „Чирен” между 5 и 8 млн. куб. м в денонощие, може да се разтоварва (спестява) до 30-35 % компресорна мощност.  При условие, че дневния капацитет на добив се увеличи до 9-10 млн. куб. м на ден - спестената компресорна мощност може да надмине 40%.  


На фона на тези примери и доказателства от живата практика, за огромно съжаление продължават да се ширят и внушават, погрешни, объркващи и с нищо недоказани твърдения и решения, че ПГХ „Чирен” не трябва да бъде включвано към горецитирания проект (за пренос на газ от Турски поток през България за Сърбия) и че газохранилището можело и трябвало да се използва само за Националната газопреносна система ?!  


Подобни нелепи и непрофесионални твърдения продължават да изолират газовото хранилище „Чирен”, държейки го в плен на един затворен и нискоефективен цикъл от периодични обновявания от локален характер, колкото и необходими да са те, изразяващи се във временни и частични рехабилитации и подмяна на оборудвания „на парче”.  Трябва обаче отсега да си дадем сметка, че подхода „на парче” води към реализирането на букет от различни оборудвания на различни доставчици, а това крие голяма опасност да се отрази отрицателно върху управлението и поддръжката на доставяното оборудване на обекта.  Наред с играта „соло” и работа „на парче”, такива пагубни подходи, като цяло не водят до трайни положителни резултати и икономически ползи за страната.


Нерешени проблеми с предоставяната услуга „съхранение на природен газ” в ПГХ „Чирен”, с нейната цена и начина на заплащане


Днес в почти всеки енергиен Европейски документ се говори за развитие на свободен пазар и конкуренция, за недискриминационни подходи и равнопоставен достъп, за прозрачни търговски взаимоотношения и т.н., но друг от години нерешен проблем засяга предоставяната услуга „съхранение на природен газ”, цената и заплащането на тази услуга в България.  Всичко това превръща проблема в комплексен, който е провокиран от остарели,  непазарни и полупазарни принципи и схващания, създадени в България преди повече от 15 години (през 2003 г. и по-рано) в съвършено други условия.


Съгласно действащите „Правила за ползване на подземното газово хранилище „Чирен”, претърпели редица редакции от 2012 г. насам, всеки търговец на природен газ, възнамеряващ да се възползва от услугата „съхранение на природен газ”, не заявява и не заплаща капацитет от газохранилището, а прави многократни месечни заявки, като заплаща за престой на газа в газовото хранилище по цена, определена от КЕВР с дименсия -   „лева за  1000  куб. м на  месец”  природен газ. http://www.dker.bg/bg/priroden-gaz/tseni-8.html


Такава практика не се среща никъде по света – нито в ЕС, нито в САЩ и Канада, нито някъде другаде.  На всякъде в отрасъла, търговеца на природен газ, предварително заявява капацитет от дадено газово хранилище (например 20, 50, 100 или повече куб. м природен газ в зависимост от възможностите и обявения свободен търговски капацитет на дадено газохранилище), който капацитет обаче той предварително заплаща по цена „пари за 1000  куб. м за година”, а не „пари за 1000  куб. м на месец”, както е в България.  


Тези неуредици и очевидни несъответствия отдавна ми правеха впечатление, направиха  впечатление и на колегите от чешката фирма MND още през 2010 г., когато те разработваха  „Технологичния проект за експлоатация и разширение на ПГХ Чирен” (2011 г.).  Всичко това е  отразено в Икономическата част на цитирания проект, където са определени инвестициите за възможното поетапно разширение на ПГХ „Чирен”, изчислените са цените за услугата „съхранение на природен газ”, както и съответното време за тяхната възвръщаемостта на тези инвестиции.


Установената преди повече от 15 г (2003 г.) практика и цена за заплащане за престой на газа в газовото хранилище е дълбоко неправилна, вредна, и води до икономически загуби за извършващия тази услуга газов оператор, тъй като по този начин (чисто аритметически) се намаляват приходите от предоставяната услуга „съхранение на природен газ”, чиято цена така и така е нищожно малка – 2.49 лв. за 1000 куб.м за месец.  За да се види колко малка е тази цена в сравнение със средноевропейските такива, същата трябва да бъде преизчислена от месечна на годишна основа (т.е на база на заявяване на капацитет от  газохранилището, както е навсякъде по света.).  След извършване на прости аритметически преобразования, на база 2.49 лв. за 1000 куб.м за месец изчисляваме 7.64 евро/1000 куб. м за година.  Като се има предвид, че цената за съхранение в Централна Европа варира между 75 и 90 евро за 1000 куб. м за година, ясно се вижда, че текущата цена за съхранение на природен газ в България е над 10 пъти по-ниска от тази в страните от Централна Европа.


Проблеми с резервирани (блокирани) значителни търговски количества (Активен) газ в ПГХ Чирен

От 2012 година насам, съгласно двата Плана, допълнително нагнетените количества през 2014 година (съгласно Заповед РД-16-675 / 21.05.2014 г. на тогавъшния Министър на икономиката и енергетиката) и извършеното намаление на тези количества с 25 млн. куб. м, в ПГХ Чирен се резервират (блокират) около 360 млн. куб.м природен газ, които не се предоставят на свободния пазар в страната и региона.  Над 2/3 от тях или около 250 (247) млн. куб.м, всяка година приоритетно се предоставят на непазарен принцип на определен търговски субект по предварително сключено Споразумение между него и оператора.  Следвайки формулираните изисквания в Плановете с всичките произтичащи от това спънки за развитието на газовия пазар в страната и региона, оставащия капацитет за съхранение, който се предлага на пазара е значително намален.  Като прибавим към резервирания (блокирания) в газохранилището капацитет още 30-33 млн. куб. м, които трябва да се заселят за оператора, за технологични нужди през годината - капацитетът, който би могъл да се предложи на пазара за съхранение е драстично намален до оставащите 28-30% от определения максимално възможен търговски капацитет на газовото хранилище към този момент – 550 млн. куб. м.  


Казано на комерсиален език – над 70% от максимално възможния обявен търговски капацитет за съхранение в ПГХ „Чирен” остава резервиран (блокиран) всяка година, т.е. от 550-те млн. куб. м, резервирани (блокирани) остават близо 400 млн. куб. м.


Тази картина вече няколко години на практика се потвърждава след преглед на регистрираните исторически данни, където от записаните 550 млн. куб. м, като максимално възможен търговски капацитет за съхранение в ПГХ Чирен, за пазара в страната и региона се предлагат едва 150 – 160 млн. куб. м.  Тази ситуация не само, че не стимулира, но създава и пречки за развитието на газовия пазар в страната и региона, в частта „съхранение на природен газ”.  За съжаление, тя ескалира в диспути и съдебни спорове с грозящи огромни финансови санкции за държавата.  


Становище на Европейската Комисия с анализи, критични бележки и конкретни препоръки

На 21.06.2017 г. излезе Становище на Европейската Комисия (ЕК), съгласно изпълнението на Регламент (ЕС) N: 994/2010 по отношение на представените от Р България „Превантивен план за действия” и „План за действие при извънредни ситуации”, в което тези два Плана са подложени на сериозен анализ и критика с препоръки за тяхната преработка.  Може да се предполага, че това Становище на Комисията възниква и във връзка с възникналите спорове за равнопоставен и прозрачен достъп до Газопреносната система на страната и ПГХ „Чирен”, което бе отбелязано по-горе.


Комисията смята, че редица елементи от горе цитираните Планове не отговарят на изискванията на Регламент (ЕС) N: 994/2010, защото в тези два Плана не се посочват и не се описват конкретните източници на риск, нито свързаните с тях сценарии, а направените обяснения, относно  възможни допускания - не са достатъчно ясни.  Счита се, че не са направени и достатъчно консултации със съседните на България държави.


Комисията счита, че при определянето на понятието „защитени клиенти” в изработените Планове,  не се посочва какво е потреблението на малките и средните предприятия и в тази връзка, според нея, топлофикационните дружества, които са в състояние да преминат на алтернативни горива не могат да се причисляват към „защитените клиенти”.


Като се има предвид всичко това, Комисията счита, че е нереалистично пълният капацитет при добив от ПГХ „Чирен” да се използва единствено за „защитените клиенти”,  защото  предприятията за производство на електроенергия с промишлени инсталации, с непрекъснат производствен цикъл и др., също се нуждаят от природен газ.  


Преди повече от година и половина, Европейската Комисия прави следните важни заключения в своето Становище, както следва:

1.    Буди недоумение защо и в двата Плана се съдържа задължението предприятията, доставящи природен газ за клиенти с неравномерно потребление да съхраняват за зимния сезон в ПГХ „Чирен” количества от 10 до 20 % от годишните си заявки за доставка на газ, след като покриването на сезонните неравномерности в потреблението на природен газ е част от нормалната (рутинна) търговска дейност на едно газово хранилище.  Комисията е в недоумение как ежедневните функции на едно газово хранилище могат да бъдат едновременно мерки и задължения за определени предприятия, предвидени в Плановете.  Не може същинските задължения на едно неотменно звено от Газопреносната система на страната, каквото е ПГХ „Чирен” да фигурират втори път и като задължения за определени промишлени предприятия, указани в Плановете;

2.    Комисията счита, че съгласно Регламент (ЕС) N: 994/2010, цитиран по-горе, въпросните два Плана не трябва да изкривяват ненужно конкуренцията, с други думи – не трябва да създават пречки на конкуренцията на пазара.  Комисията е изказвала опасения, че капацитета, който двата Плана изискват предварително да се резервира (заделя) в ПГХ „Чирен”, ще е за сметка на обявявания и предлаган капацитет за пазара, който ще бъде намален, а това ще ограничи   равнопоставения достъп на участниците до газохранилището, както и конкуренцията.  Като последствие, възможните количества за доставка от отделните доставчици ще се снижат,  което от своя страна ще повлияе на цените за доставка и респективно засяга размера на възможните печалби.  

3.    Комисията е отправила искане към компетентния орган в България да измени и двата Плана, като надлежно вземе предвид изразените опасения в Становището.  За подобен проблем в началото на тази година се съобщава в Полша, където Европейската Комисия смята, че задължението за съхраняване на природен газ в газохранилищата в Полша според полското нормативна база не е съвместимо с мерките на Европейския Съюз за гарантиране на сигурността на доставките и че законовата уредба, касаеща газохранилищата в Полша, нарушава правилата на Европейския Съюз в частта – сигурност на доставките (security of supply).  https://www.publics.bg/bg/news/18291/://www.publics.bg/bg/news/18291/ 


Заключение

1.    Съхранението на природен газ е неотменна и задължителна дейност, без която не може да има оптимално, пълноценно и безопасно функциониране на нито една Газопреносна система и най-вече – целогодишна сигурност на газовите доставки за потребителите, така както те очакват, съгласно сключените договори.  Неглежирането и недооценяването на «съхранението на природен газ» води до сривове в сигурността на доставките на природен газ (security of supply) за потребителите, както и до опасни проблеми от екологичен и друг характер, особено в условията на свързаност на Газопреносните системи и интегрирани дейности на газовите компании;


2.    Продължителното водене на несъществени, непрофесионални и даже глупави спорове от рода на известния спор на Хаджи Генчо с дядо Либен в сатиричната повест на Любен Каравелов „Мамино детенце”, относно „кои пушки за по точни ингилизките или руските”, произволното екстраполиране и натаманяване на отделни частни случаи, взети от отделни газови проекти, проучвания, практики и методи от отделни държави с друга геология, география, икономика, култура и история, продължават зловредно да маскират истинското предназначение на съхранението на природен газ и респективно ползотворното използване на потенциалните капацитетни възможности на ПГХ „Чирен” - сегашни и бъдещи след неговото разширение;


3.    Резервирането (блокирането) на значителен капацитет от ПГХ „Чирен” (над 70% от максималния !), води до значително редуциране на обявявания такъв за пазара, което е  създало условия за развитие на негативни процеси през последните няколко години.  Примери за развитието на такива процеси е образуваното дело на Европейската Комисия - Case COMP/B1/AT.39849-BEH gas и допълнително подадените жалби в същата Комисия и Комитета за защита на конкуренцията (КЗК).


4.    Продължаването на такава практика едва ли ще помогне за развитието на свободен, конкурентоспособен и прозрачен газов пазар в нашата страна и регион, особено като се имат предвид инвестиционните намерения за създаване и успешно функциониране на газов Хъб „Балкан” в България.  Етимологичното  значение на английската дума „хъб” означава Център, Средище, Разпределител, а в комерсиален аспект - нещо като Борса, където се извършва търговия с внасяни и изнасяни количества природен газ.  
Може ли такъв значим Търговски обект, какъвто е един газов Хъб,  да се развива на наша територия по установените правила на свободния пазар и свободна конкуренция (сиреч на базата на принципите на пазарната икономика), ако ние самите в страна си след правилно отношение и разбиране на важността на тази дейност, предварително не създадем подходящи условия за свободен, конкурентно способен и прозрачен газов пазар в частта „съхранение на природен газ” ?!


5.    Както се вижда, указаният в Плановете процентен диапазон на неравномерност (10 – 20%) е копиран мо-та-мо от установената сезонна неравномерност в потреблението на Европа, цитиран по-горе, а тази неравномерност се покрива чрез циклична експлоатация на подземни газови хранилища, частично чрез терминали за втечнен газ (LNG terminals) или в определена степен от целенасочен добив от газови находища.  Нелепо е един път да се говори за значението на покриване на сезонната неравномерност в потреблението чрез подземни газово хранилища, а от друга страна в текстове на допълнително съставени Планове - на определени потребители да се вменява задължението, да покриват същите тези сезонни неравномерности.  Такъв дублаж не се среща никъде по света, просто не съществува, а такава практика създава привилигеровани (комфортни) условия и безконкурентна среда за определени търговски субекти, които без конкурс ползват 45% от максималния търговски капацитет за съхранение в ПГХ „Чирен”;


6.    Нищожно ниската цена са съхранение не е най-съществения проблем.  Тази цена просто е обидна най-вече за хората, посветили себе си на този отрасъл.  Необходимо е КЕВР да преустанови неадекватна и невписваща се никъде в отрасъла практика на ползване и заплащане за услугата „съхранение на природен газ” и да пристъпи (ако не към повишаване на цената на тази услуга), то към задължителното условие – търговците на природен газ предварително да заявяват и заплащат желания от тях капацитет за съхранение в ПГХ „Чирен”.  По този начин ще се прекрати примитивното изпращане на месечни заявки по поща и факс, които в последствие многократно се преработват, коригират и даже анулират от самите търговци, както и когато намерят за добре, в зависимост от променящите им се финансови възможности през годината, което е недопустимо и не кореспондира с утвърдената пазарна практика;
Ако ПГХ Чирен бъде разширено до Активен газ - 1 млрд. куб. м, при отдаване по наем на капацитет от газохранилището, например в рамките на 650 млн. куб. м по цена за съхранение два пъти по-малка от средноевропейската или 40 евро за 1000 куб. м за год. – генерираните  приходи могат да надминат 25 млн. евро.


7.    По отношение на гореописаните проекти и проучвания за съхранение на природен газ у нас продължава да се подхожда изключително недалновидно.  Все още доминира подхода да се стои настрана, да се играе „соло” или някакво андрешковско „ситно хоро” на фона на развиващите се пред нас и в съседство широкообхватни процеси на интегриране и ползотворни съвместни действия със стратегически газови доставчици, имащи доказан ресурс, професионално-технически възможности и достатъчно дълга от десетилетия фирмена история и дейност, което вече се опитах да покажа чрез дадените успешни примери от страни от Западна и Централна Европа.  За съжаление отново и отново, повечето ни решения са повлияни от властващия страх „какво ще кажат и ще направят тези или онези външни политически конюнктури – нови и стари „доброжелатели” на България, без да се гледа на явните ползи за нашата държава и икономика и то за поколения напред.  
Практиката в газовия отрасъл, в частност съхранението на природен газ показва, че при тези процеси е противопоказано да стоиш настрана, да чакаш да добиеш благоволението на някой или други да ти казват какво да правиш.  Не може в разгара на тази мащабна енергийна игра в региона, да очакват искрени и достатъчно добронамерени съседски действия или приятели.  Всеки гледа собствената си държава и интереси и така трябва.  Омайни обещания, намерения и пожелания може да се дават всеки ден от всеки.  Но в крайна сметка е необходима ясна държавна ангажираност, наличието на твърди държавни гаранции, на конкретно разписани отговорности и задължения за всички участващи страни, след което се пристъпва към конкретна целенасочена работа от професионално подготвени екипи от посветени на делото хора с мотивация и професионална загриженост и не на последно място - със срокове за изпълнение, отговорности и т.н.  Непоемането по този път отдавам на дълбоко неразбиране и недооценяване на гореупоменатите важни процеси крайният резултат, от което ще бъде отново загуба на ценно време и поредно пропускане на гарантирани икономически ползи за държавата, в повечето случаи – безвъзвратно.


Има и още някои изключително проблемни моменти, но на тях засега се въздържам да акцентирам. Мисля, че в случая българската поговорка „не давай непоискано добро” е много подходяща, а понякога даването на непоискано добро се наказва за съжаление...

--------------------------------------------------


* инж. Димитър К. Щерев e завършил:


- “Хидрогеология и инженерна геология” в Московския геологопроучвателен университет (МГРИ), Москва, Русия, M.Sc.
Специализирал е:
- «Резервоарно инженерство» в Университета на ООН в Рейкявик, Исландия;
- «Управление на Инвестиционни проекти в енергетиката» в Дъблин, Ирландия;
- «Резервоарно симулиране на експлоатацията на подземни газови хранилища и
- Симулиране на експлоатацията на Газопреносни системи» в офисите на компанията Шлумберже, Хановер, Германия. 
От 1997 г., вече повече от 21 години, работи в Булгартрансгаз ЕАД в областта на съхранението на природен газ и се занимава с увеличаване и оптимизиране на капацитетните възможности на подземното газово хранилище „Чирен”, с неговата оптимална експлоатация, обновяване, поддръжка на съоръжения и възможното му разширение.     Позицията, споделена в статията е лична. 
Участвал е в управлението, координирането, мониторинга и изпълнението на различни газови проекти, като «Южен поток» и «Набуко» - моделиране и симулиране на варианти на българските участъци; в проекти, финансирани от международни институции:  Агенция за Търговия и развитие на САЩ; проекти по програмата ФАР - Трансгранично сътрудничество, финансирани от  Европейския съюз и др. 
Работил е по различни хидрогеоложки, резервоарно инженерни, геотермални и гео-екологични проекти, свързани с опазване на подземните води и околната среда.
Член е Работен комитет - „Съхранение на природен газ” към Международния газов съюз (WORLD GAS UNION).

 

пазар на природен газ
съхранение на газ
газохранилище Чирен
По статията работи:

Галина Александрова