Доларът е стабилен в очакване централните банки на еврозоната и САЩ да намалят лихвите

Щатският долар е стабилен в понеделник, тъй като търговците залагат, че инфлацията в САЩ може да се окаже достатъчна за Федералния резерв (Фед-централната банка на САЩ), за да намали лихвите по-късно през 2024 г., най-вероятно през септември. В същото време еврото е балансирано преди очакваното намаление на лихвите още този месец от Европейската централна банка (ЕЦБ). Редовното заседание на ЕЦБ за паричната политика ще се проведе на 6 юни, а срещата на Фед е планирана за другата седмица, 11-12 юни.

Данните от петък показаха, че индексът на цените на личните потребителски разходи (PCE-предпочитан от Фед индекс за инфлацията) в САЩ се е увеличил с 0.3% през април, а годишното покачване на индекса PCE е 2.7%, същият темп като през март, което държи пазарите несигурни за повече от едно намаление на лихвите през 2024 г. Последните данни за инфлацията в САЩ все още показват, че ценовият натиск остава над целта на Фед от 2%, а търговците оценяват около 53% шанс за намаляване на лихвените проценти през септември, срещу 49% преди доклада. през април, същият темп като през март, което държи пазарите несигурни за повече от едно намаление на лихвите през 2024 г.

Доларът отчете първия си месечен спад за годината през май, притеснен от променящите се очаквания за това кога централната банка на САЩ ще намали лихвите и с колко.

Доларовият индекс DXY, който измерва щатската валута спрямо шестте основни конкуренти (евро, швейцарски франк, йена, канадски долар, британски лири стерлинги и шведска крона), нарасна с 0.02% до 104.63 пункта в понеделник, но регистрира месечен спад от 1.56% през май, а на годишна база се повиши с 3%. Широкият индекс WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, нарасна с 0.05%*.

Еврото е сред малкото основни конкуренти, което се повиши с 0.04% до 1.0852 долара спрямо 1.0848 долара при затваряне на пазара в петък. Търговците в четвъртък очакват резултатите от следващото заседание на Европейската централна банка (ЕЦБ). Според тях този път регулаторът ще намали трите си основни лихви още този месец, въпреки че миналия петък Евростат обяви, че се очаква ускоряване на инфлацията през май в еврозоната до 2.6%, след като през април бяха отчетени 2.4%. ЕЦБ определи на 31 май следобед референтен курс на еврото от 1.0852 долара. Трите основни лихви на ЕЦБ са на сегашното си ниво от 20 септември 2023 година: 4% по депозитното улеснение (лихвата, която банките получават по овърнайт депозитите си в централната банка); 4.50% по основните операции по рефинансиране (когато банките заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица); 4.75% по пределно кредитно улеснение (лихвата, която банките плащат, когато заемат овърнайт средства от ЕЦБ).

Коментарите на представители на ЕЦБ ще бъдат в центъра на вниманието на пазарните участници заедно с икономическите прогнози, тъй като те дават индикации дали централната банка на еврозоната ще реши да намали лихвите си.

Обменният курс на британския паунд към долара спадна с 0.06% до 1.2735 един щатски долар в сравнение с 1.2742 долара в края на предишната сесия.

Японската йена се понижи леко с 0.03% до 157.26 йени за долар в понеделник спрямо 157.31 йени в петък, недалеч от четириседмичното дъно от 157.71 йени, което достигна в началото на миналата седмица. Данни от японското министерство на финансите, публикувани в петък, потвърдиха двете интервенции на валутния пазар за смекчаване на обезценяването на йената. Японските власти са похарчили 9.79 трилиона йени (62.25 милиарда долара) за закупуване на щатска валута между 26 април и 29 май. Според министерството правителството е прибегнало до интервенции на валутния пазар за първи път от октомври 2022 година.

При стабилен долар стоковите валути отслабват. Австралийският и новозеландският долари, които са зависими и от търговията на двете страни с Китай, се обезценяват с 0.20% до 0.6640 щатски долара за един „австралиец“ и с 0.08% до 0.6138 американски долара за едно „киви“.

Другите две стокови валути, които са силно зависими от цените на петролните фючърси, канадският долар и норвежката крона спаднаха съответно с 0.14% до 1.3645 канадски долара за един американски и с 0.02% до 10.4841 крони за един щатски долар.

Фючърсите на американския лек суров петрол (WTI) се понижиха с 0.22% до 76.8 долара за барел, а на търгувания предимно в Европа Brent загуби 0.27% до 80.89 долара за барел. Страните износителки на петрол от ОПЕК+ се съгласиха през уикенда да удължат съкращенията на колективния си добив до 2025 г. Това ще включва 2.2 милиона барела на ден до края на третото тримесечие на тази година и 3.66 милиона барела на ден до края на 2025 година. Междувременно плановете на осем страни от ОПЕК+ предвиждат намалението от 2.2 милиона барела за една година от октомври 2024 г. до септември 2025 г. Миналия месец цените на петрола загубиха около 6%, тъй като несигурността от страна на търсенето натежа върху борсовите цени.

Сред валутите на нововъзникващите пазари индийската рупия и мексиканското песо се повишиха след предварителните резултати от общите избори в двете страни. Индийската рупия, най-добре представящата се азиатска валута тази година, достигна 83.35 рупии за един долар, тъй като партията на премиера Нарендра Моди спечели трети мандат да управлява.

Мексиканското песо се повиши до 16.95 за един долар, след като управляващата партия в страната обяви Клаудия Шейнбаум за победител на президентските избори с "голяма разлика" след затварянето на избирателните секции в неделя.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:15 часа българско време, източници Ройтерс и TradingEconomics.