Енергийните политики на Тръмп вече намират опоненти, а експерти прогнозират дори устойчив ръст в ЕС

В гостуващо есе за New York Times Робинсън Майер - основател и изпълнителен редактор на Heatmap News - пише, че "поредицата от укази на президента Доналд Тръмп за енергийната и климатичната политика... нямат смисъл сами по себе си".

Въпреки това, "не се предполага, че е така", продължава той: "На практика не се цели укрепване на енергийните доставки в страната. Тя също така не е предназначена да проектира бум на нови доставки на нефт и газ - нещо, което донорите на Тръмп изглежда не искат. Вместо това водещата логика на политиките е да се направи пазарът на изкопаеми горива възможно най-голям.

Тръмп иска да затвърди търсенето на нефт и газ в дългосрочен план. Ето защо той отслаби правилата за енергийна ефективност на домакинските уреди. Ето защо той отхвърли правителствените правила за икономия на гориво за леки и товарни автомобили." САЩ "не управляват енергийните си пазари толкова стратегически", колкото Китай, казва Майер.

Китай "инвестира в бъдеще, в което по-голямата част от енергията ще идва от произведени продукти като слънчеви панели" и използва "регулации и стимули", за да развие индустрия за електрически превозни средства от "световна класа" и "колос" в производството на соларно и вятърно оборудване, казва той. За разлика от тях "администрацията на Тръмп се опитва да запази партито за петролните и газовите компании.

Вместо да се съсредоточи върху частите на икономиката, където петролът и газът могат да бъдат най-полезни, и да запази останалото за износ, той се стреми да разшири търсенето на изкопаеми горива, навсякъде и на всяка цена".

На друго място в редакционна статия Financial Times пише, че светът "трябва да реши как да реагира на вихрушката, която изглежда ще съпътства, ако не и да обхване, втората администрация на Тръмп".

Вестникът казва, че простият отговор е "ценности в допълнение към интересите". Той обяснява това с думите, че "оттеглянето на Тръмп от Парижкото споразумение за климата не може например да се превърне в оправдание за ЕС да забави програмата си за декарбонизация; той обаче трябва да облекчи регулаторните тежести и да опрости правилата си".

Също във Financial Times Мартин Сандбу - коментатор по европейска икономика на FT - пише, че "най-добрият отговор на агресията на Тръмп е да я използваме, за да направим Европа отново велика". Той пише: "Но антипатията [Make America Great Again] към всичко зелено засилва аргументите за удвояване на стимулите, за да станат по-изгодни в Европа инвестициите в декарбонизация, които току-що станаха по-малко изгодни в САЩ."

В други коментари от САЩ трио учени предупреждават в Hill, че последиците от републиканското "отричане на климата ще бъдат скъпи". Те пишат: "Постоянното отричане на климата ще увеличи вътрешните разходи за екстремни метеорологични явления, предизвикани от затоплянето, което вече е заложено в глобалната система.

Стимулите за това къде да живеем и строим ще бъдат неправилно подбрани, необходимата институционална реформа ще бъде отложена, а приоритетите за инвестиции в защита ще бъдат изкривени. Ръководителите на уязвими щати като Тексас и Флорида следват същия наръчник."

Продължава и реакцията на пожарите в Лос Анджелис, включително редакционна статия в Los Angeles Times, в която се казва, че времето за "спасяване на домашните любимци, които оцеляха в пожара в Палисейдс", изтича.

Коментарна статия в същия вестник за "риска от кални свлачища и отломки, които ще поставят на изпитание границите на инфраструктурата в региона".

Есе на австралийски журналист в New York Times за уроците от управлението на горските пожари, които Калифорния може да научи от Австралия. И колона от Патрик Дженкинс - заместник-редактор на Financial Times - в която се твърди, че "климатичните катастрофи изискват държавна намеса в застраховането".