Променя ли Европа зеления курс?
Източник: iStock by Getty Images.
Икономическата политика в Европа видимо прави завой в посока усмиряване на зелени цели и поставяне на конкурентоспособността на първо място. В рамките на последната година първо бившият италиански премиер Енрико Лета публикува амбициозен доклад в подкрепа на единния пазар на ЕС, след това дойде широко цитираният доклад на Марио Драги за бъдещето на европейската конкурентоспособност, а само преди броени дни новата Европейска комисия представи Компаса на конкурентоспособността, които трябва да даде рамката за политиките в следващите пет години.
Конкурентоспособността е новата модерна дума в Брюксел. Това е логичен резултат от пренатягането на зелените цели в последните години и ясното осъзнаване, че Европа губи глобалната надпревара. Делът на ЕС в световната икономика се свива от 25,8% през 2004 г. до 17,6% през 2024 г. За две десетилетия ЕС отвори голяма ножица със САЩ и беше задминат от Китай. И сега, докато Китай отправя предизвикателство към САЩ в света на изкуствения интелект, а Тръмп е на прага на предприеме силно агресивна търговска политика спрямо Европа, Брюксел няма друг избор освен да потърси нов път и да излезе от блатото на ниския растеж, безкрайните регулации и високите дългове.
Тук примерът на страните от Централна и Източна Европа може да бъде много полезен. Един от слабите моменти в доклада на Драги е пълната липса на гледната точка на новите страни членки. Всъщност докато старите страни членки са в продължителна стагнация и губят отчетливо глобалната надпревара, през последните две десетилетия новите страни членки отчитат растеж, повишават своя дял в световната икономика и удвояват своя дял в търговията на ЕС. Парадоксално, но изразът „Европа на две скорости“ започва да има различно значение – не обичайното център срещу периферия, а бърз растеж в новите страни членки срещу стагнация в най-големите икономики на континента.
Икономиките в региона на Централна и Източна Европа нарастват с 60-80% в реално изражение в последните две десетилетия. Най-голям напредък се наблюдава в Полша, Румъния, Словакия, Литва и България. През този период новите страни членки от региона на ЦИЕ поддържат отчетливо по-висок растеж, в т.ч. спрямо икономиката на САЩ, като се възползват от конкурентните си предимства, достъпа до широкия пазар на ЕС и реалния ръст на производителността на труда. На противоположния полюс са южните страни, като Гърция отчита реален спад, Италия е в застой, а Португалия, Испания и Франция са на нива около 115-120 пункта от базирания на БВП за 2005 г. индекс. Германия е на ниво 125, което показва, че дори най-голямата икономика в ЕС и основен търговски партньор на България, е отбелязала слаб растеж през последните две десетилетия.
Опитът на новите страни членки показва, че бъдещето на конкурентоспособността на Европа не е свързано с повече публични разходи и субсидии, нови зелени цели и регулации или повече държавни помощи и координация на икономическите политики. Глобалната надпревара се печели с агресивна политика в подкрепа на свободите на единния пазар, ясен ангажимент за премахване на бариери и регулации, оттегляне на държавата от ключови сектори и намаляване на данъчната тежест върху труда и капитала, както и приемане на иновациите и свободната конкуренция. Всичко това е ясно видимо от новия доклад на ИПИ „Европа в глобалната надпревара: Преоткриване на конкурентоспособността на ЕС“.
Извеждането на конкурентоспособността на преден план в Брюксел е добър сигнал, но не трябва да се залъгваме, че завоят ще бъде взет бързо, нито че посоката ще е достатъчно смела. Всички цитирани документи дават нов поглед към зелените цели, но в никакъв случай не ги отменят. Да, възможно е например да се преразгледа забраната да се продават автомобили с двигател с вътрешно горене след 2035 г., но търговията с емисии и големите цели за климатична неутралност най-вероятно ще останат в сила. Трудно ще бъдат преодолени бързо и предизвикателствата по отношение на единния пазар за услуги, в т.ч. цифровите услуги, както и единния капиталов пазар. Тази фрагментация в сферите, в които Европа изостава най-много, ще тежи и през следващите години. Именно затова амбициозната заявка на новата Комисия, както и на някои от водещите европейски партии не трябва да остава само на думи, а да се развие в реални действия. Интересът на новите страни членки пък е да наложат своята визия, която предполага запазване на конкурентните предимства вътре в рамките на големия европейски пазар – отворена възможност за по-ниски данъци, по-гъвкави регулации върху бизнеса и пазара на труда, по-разумни социални програми и ограничаване на идеите за държавни помощи и координация на политики под претекст да се отговори на САЩ и Китай.